Мирослав Василев
2025
Почти цялата налична информация за Марциан Капела се съдържа в неговия труд Бракосъчетанието между Филология и Меркурий под формата на автобиографични бележки. Там той се самоназовава Феликс и Феликс Капела. За връзката му с Картаген свидетелстват неговите собствени думи, които обикновено се приемат като доказателство, че той е роден, израства и прекарва по-голямата част от живота си именно в този град. Марциан Капела на два пъти споменава сина си Марциан и неколкократно определя себе си като мъж в напреднала възраст. Поради специфичния му стил и заради отчасти повредения текст на автобиографичната поема интерпретацията на останалите сведения е проблематична. Показателни в това отношение са множеството различни предположения за социалния му статус и професионалната му кариера: живеещ в бедност самоук селянин, учител по реторика, граматик, юрист или дори проконсул. Обект на спорове са също месторождението му (Картаген или Мадаура) и мястото, където прекарва старините си (Картаген или Рим). Не по-малко дискусионен е и въпросът за времето, в което живее и твори Марциан Капела. Той е поставян в широките хронологически рамки от 284/330 до 498/534 г. сл.Хр., като традиционната датировката за написването на съчинението му е между 410 и 429/39 г. сл.Хр.
На Марциан Капела се приписват две съчинения: трактакт по метрика и Бракосъчетанието между Филология и Меркурий. Второто има отношение към Тракия и траките. Точното му заглавие е несигурно. На основата на някои податки в текста се допуска, че Марциан го наименува Disciplinae. В научната литература е възприето заглавието Liber de nuptiis Philologiae et Mercurii. Това съчинение се състои от девет книги, от които Първа и Втора описват подготовката за тържеството. В следващите седем книги под формата на монолози на различни жени са представени седем изкуства: Граматика, Диалектика, Реторика, Геометрия, Аритметика, Астрономия и Хармония. Произведениято завършва с автобиографична поема, адресирана към Марциан, сина на Марицан Капела.
В Шеста книга са представени две дисциплини: география и геометрия. В редовете, посветени на първата, се съдържат данни за Тракия и траките. Географският дял може да се раздели на две части: математическа география и хорография. Почти целият хорографски материал намира успоредици при по-ранни автори, т.е. Марциан Капела се основава директно или чрез посредник основно или дори единствено на техните описания на ойкуменето.
Сведенията за Тракия и траките могат да се разделят на две части: тези налични в описанието на областта и тези пръснати в останалата част на Шеста книга. Вторите се отнасят до местоположението на някои топоними и етноними. Що се отнася до описанието на Тракия, то гласи следното:
Mart. Cap. 656–658
Следва Тракия, чиито обитатели са варвари, които имат голям стремеж към смъртта; беси и дентелети живеят от дясната страна на Стримон, до река Места, която обикаля Пангей; снеговете на Одрисия пълнят Хеброс, който тече през различни варвари и също така измива земите на киконите, с които граничи Хемус, чийто връх се издига на шест мили и е духан от ветрове заради съседство със звездите; гърба му владеят различни племена, между които гети, сармати и скити; след това е населяващото Понта племе на ситоните, което придобива слава от съвършенството на родения там поет Орфей, понеже той живее на нос Спертий и се посвещава или на свещенодействия, или на лирите; после е областта Марония и селището Тирида, където се намират конете на Диомед; наоколо е град Абдера, на когото сестрата на Диомед дава името си при основаването му, и който е град по-скоро прославен с раждането на физика Демокрит; поетите съвсем не подминават да отбележат, че в Тракия е гробът на Полидор; там e нос Златен рог и знаменитият град Бизантион, който отстои на седемстотин и единадесет мили от Дирахиум; толкова именно е разстоянието, отделящо едно от друго двете морета, т.е. Адрия и Пропонтида; там Хелеспонта се стеснява до седем стадия, разделяйки Европа от Азия; на това място също така има две градски общини, едната от които, т.е. Сестос, е в Европа, а Абидос е в Азия; след това са два противоположни носа – <Мастусия> на Херсонес, където приключва третият залив на Европа, и Сигейум в Азия, където, говори се, е Киносема – мястото на погребението на Хекуба.
Ръкопис на „Бракосъчетанието между Филология и Меркурий“ на Марциан Капела на латински, 1200 г. © Колекция Baidun, MS_BZ_1009
ЛИТЕРАТУРА
Василев, М. 2024. Марциан Капела и неговите сведения за Тракия и траките в шеста книга на De Nuptiis Philologiae et Mercurii (под печат).
Stahl, W. H. and Johnson, R. 1977. Martianus Capella and the Seven Liberal Arts. Vol. 2. The Marriage of Philology and Mercury. Columbia University Press. New York.