Македонски цар (336-323 г. пр. Хр.), син на Филип II Македонски, роден през 356 г. пр. Хр.

Наследява престола след убийството на баща си и веднага се заема с енергична военнополитическа дейност. През пролетта на 335 г. пр. Хр. организира първата си значителна операция - поход в Тракия. Информация за кампанията дължим на Страбон, Диодор, Плутарх и особено на Ариан, който твърди, че използва дневниците на бъдещия владетел на Египет - Птолемей Лаг. Според повечето изследователи идеята на Александър III е да осигури тила си в северна посока, да усмири силните тракийски племена и да ги привлече в армията си при замисленото завладяване на Персийската империя. В акцията му участва и флот, който трябва да се придвижи срещу течението на Истрос.

Александър III преминава Нестос и се движи по трасето на бъдещата Виа Егнация. Всъщност той следва маршрутите от походите на персите към Елада, на Ситалк по време на кампанията срещу Македония през 429 г. пр. Хр. и, естествено, завоевателните операции на баща си Филип.

На десетия ден македонската армия достига подножието на Хемус, където влиза в сражение с независимите траки [Arr., Anab. I, 1, 6-13]. Изглежда, Александър III преминава някои от проходите в Източен Хемус, най-вероятно около дн. Сливенски Балкан. Оттам влиза в басейна на р. Златарица и достига до поречието на р. Янтра. Следва подробно описаното у Ариан [Anab. 1, 2, 2-8] сражение с трибалите, чийто цар Сирм се оттегля на о. Певка (най-вероятно дн. о. Белене). След неуспешен опит да дебаркира на острова, той решава да премине на отвъдния бряг с 4 000 бойци от фалангата и 1 500 конника. Десантът, изглежда, става в района между вливането на реките Олт и Ард Жеш в Истрос, с помощта на кораби и лодки.

Отреди на гетите избягват сражението и македонът решава да не навлиза във вътрешността, като се задоволява със завладяването на един слабо укрепен град [Arr. Anab. I, 4, 1-5]. Впоследствие той сключва мир с трибалите, съседните траки и келтите и поема обратния път към македонската столица Пела [Arr. Anab. I, 4, 6-8].

Александър Велики не успява да установи траен политически контрол в тракийските земи с изключение на някои укрепени градове и резиденции, като Кабиле, Филипополис или крайбрежието на Пропонтида, което е предмостието за похода на Изток.

През пролетта на 334 г. пр. Хр., начело на сборна армия от македони, елини, илири, агриани, включително отреди на одриси и трибали, Александър III дебаркира в Мала Азия и започва война срещу персийския цар Дарий III (336 - 331 г. пр. Хр.). Ариан отбелязва, че тракийският контингент се предвожда от Ситалк [Anab., VI, 1, 6].

През 324 г. пр. Хр., когато армията достига р. Инд, в гр. Таксила при дн. гр. Равалпинди, Пакистан, е настанен гарнизон, който е съставен от всички траки и стрелци, колкото са достатъчни за охрана на страната [Arr. Anab. V, 15, 2]. Този тракийски отряд остава в Индия до 317 г. пр. Хр., след което се отправя към Мала Азия. Впоследствие тези бойци - 500 конници и 3 000 пехота, се включват като наемници в армията на един от диадохите ­- Евмен (362-316 г. пр. Хр.).

† Станимир Калоянов