Серион/Серейон тейхос на Тракийско море

Според издателите на Атинските данъчни листи (АTL) името, без съмнение, е тракийско. Д. Дечев идентифицира Серион/Серейон при днешното селище Макри, на носа в Тракийско море, намиращ се между устията на реките Марица и Места.

В Инвентарния свод на полисите се съобщава, че едно от неидентифицираните с древното си име селища е това при Макри. За него се казва, че то е относително важен градски център, чийто останки се регистрират от епохата на късния неолит до класическия, елинистическия и римския период, включително. Същото това селище, което има малко, вероятно укрепено, търговско пристанище, бива идентифицирано със Серион, Зоне-Месамбрия или Ортагория.

Резултатите от разкопките проведени при Макри, сочат наличие на малка търговска общност, която не може да се идентифицира със Зоне-Месамбрия. Преобладава мнението за идентификацията на Макри със Серион.

Това се потвърждава и от писмените извори. Херодот (484-425 г.пр.н.е) описва крайбрежието на Дорискос и на запад от него така: Сале - град на самотраките и Зоне, и накрая прочутият морски нос Серейон; това място от древни времена принадлежи на киконите (Hdt. VII, 59, 2). Несъмнено нос Серейон е не само тракийско име, но и принадлежи на траките кикони. Ако приемем подредбата на Херодот за стриктна, тук, на пръв поглед изглежда, че нос Серион трябва да се локализира източно от Маронея, при днешния Исмарос. В цитирания текст обаче, полисите Сале и Зоне са един след друг, защото общото, което ги свързва в тази подредба е, че са емпориони на полиса Самотраки от едноименния остров. Затова, Херодот логично първо изброява тях, а сетне съобщава за тракийската царска резиденция Серион тейхос. Това означава неидентифициране на Серион тейхос с Исмарос и несъмнено е в подкрепа на идентификацията на Серион тейхос с днешния нос Макри. Есхин (ок. 389-314 г.пр.н.е.) отбелязва като важни Серион тейхос и Дорискос (Aeschin. III, 82). Демостен (384-322 г.пр.н.е.) също говори за двойката Серион и Дорискос (Demosth. IX, 15), като различава този Серион от Серейон тейхос при Хиерон орос (Demosth. VII, 36-37; IX, 15). Страбон (64 г.пр.н.е.- 21 г.от н.е.) казва, че след Маронея иде град Ортагория и околността на Серион, където брегът е скалист, после е градчето на самотраките Темпира и другото Харакома (Strab. VII, frg. 48). Очевидно и тук, в представите на Страбон, скалистият бряг на Серион е поставен западно от Дорискос. Важно в този фрагмент на Страбон е, че той изрично казва кои са елинските градчета. Останалите - както се вижда - са тракийски резиденции. И Тит Ливий (59 г.пр.н.е.- 17 г. от н.е.) изброява като крепости Кипсела, Дорискос и Сереум: (Liv. 31, 16, 4). При Стефан Византийски (VІ в.) Серейон е тракийски нос (Steph. Byz. 561, 17). Общият преглед на писмените извори за Серион, сочи че: е нос в Тракийско море, намиращ се на запад от Дорискос и на изток от Маронея; този нос носи тракийско име и принадлежи на траките; на носа има едноименна крепост; тази крепост на Тракийско море, с име Серион, обикновено се съобщава от античните автори в двойка заедно с Дорискос. От една страна това е правено за да се различава от Серейон тейхос на Пропонтида. Но от друга страна - Серион и Дорискос ги обединява това, че са тракийски владетелски резиденции на крайбрежни стратегически места на Тракийско море.

Съвременното селище Макри се намира в Западна Тракия, дн. Северна Гърция, при нос, носещ същото име, разположен на Тракийско море на около 15 км западно от гр. Александруполис. Съвсем естествено, днес градчето е от източната страна на високия към 50 м внушителен нос Макри, на склона около долината на една рекичка, вливаща се в морския залив, където е пристанището му. На върха на носа, на най-високото, има обитавана в Древността площ, която е с приблизителен минимален диаметър 1000 м и е свързана чрез стръмен път с морето. Най-вероятно, тук трябва да се локализира крепостта на тракийските владетели, резидирали в Серион в разцвета на Одриското царство през V - средата на ІV в.пр.н.е. Това, което се вижда от височината на носа, на запад, е очертанието на неголемия нос, при който вероятно се е намирал полисът-емпорион Сале. Още по на запад е локализираният полис-емпорион Зоне-Месамбрия, ограничен също от не много голям морски нос. А в далечината най-на запад се извисява хълмистият масив на Исмарос.

 

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

ATL = Meritt B.D., H.T. Wade-Gery, M.F.McGregor. 1939-1953: Meritt B.D., H.T. Wade-Gery, M.F.McGregor The Athenian Tribute Lists. Harvard University Press. Cambridge, Massachusetts, 1939-1953, Vol. I-ІV, І, 546.

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 433-434.

Inventory 2004: An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, p. 872.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

Tsatsopoulou P. 2007: Tsatsopoulou P. The Colonies of Samothrace: Topography and Archaeological Research. - In: Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Komotini - Alexandroupoli 18-23 October 2005. Athens, 2007, 649.

 

Калин Порожанов