Според Д. Дечев Кипсела се идентифицира с днешния град Ипсала. Ипсала се намира в Източна Тракия, в Европейска Турция, на висок хълм над левия, западен бряг на река Хеброс (Марица), на около 20 км североизточно от резиденцията Дорискос, която е по-надолу по течението и е на десния бряг на реката. В Инвентарния свод на полисите селището Кипсела се казва, че макар да не е назовавано в някои извори като полис, по проявите си, то е полис, в който елинското и неелинското са представени по равно.

Кога и от кого е основан този град не е известно. През първата половина на ІV в.пр.н.е. Кипсела е резиденция на одриските царе Хебризелм (387/386-383/382 г.пр.н.е.), Котис І (383/382-360/359 г.пр.н.е.) и Керсеблепт (359-341 г.пр.н.е.), които секат свои монети в нея. По-късно, тук се локализира дейността на династа Адей (270/260-245/240 г.пр.н.е.).

Полиен (ІІ в.) разказва за царя на Сирия Антиох ІІ Теос (261 г.пр.н.е.-246 г.пр.н.е.), който през 254 г.пр.н.е. обсаждал тракийския град Кипсела, че в свитата му имало много тракийски благородници, предвождани от Терес и Дромихайт; той ги разкрасил със златни огърлици и посребрено оръжие, а  жителите на Кипсела като видели своите сънародници и едноезичници захвърлили оръжието и се присъединили към тях (Polyaen. IV, 16) Птолемей (83-161 г.) като изброява вътрешни градове в Тракия, освен Бизас и Кабиле, споменава и Кипсела (Ptol. III, 11, 7). Страбон (64 г.пр.н.е.-21 г.от н.е.) е по-обстоен. Един път той говори за Кипсела и река Хебър (Strab. VII, 7, 4). Втори път - подрежда Дорискос, после Хебър като казва, че нагоре реката е плавателна до Кипсела на 120 стадия (ок. 21 км - К.П.); сетне допълва, че някои наричат одриси всички тия, които живеят над морския бряг между Хебър и Кипсела чак до Одесос, хората, над които са царували Амадок, Керсоблепт, Берисад, Севт и Котис (Strab. VII, 47). 

Несъмнено, тук Кипсела е на одрисите. Изброените първи трима техни царе очевидно са Амадок ІІ, Керсеблепт и Берисад. Това са тримата владетели, разделили на три части и наследили голямото царство на Котис І. Под името Севт, най-вероятно Страбон има пред вид Севт І (424-405/404 г.пр.н.е.), който е един от най-силните предшественици на великия Котис І, а под името Котис, несъмнено е самият Котис І.

Тит Ливий (59 г.пр.н.е.- 17 г.от н.е.) съобщава за крепостите Кипсела и Дорискос и Сереум, завзети от Филип (Liv. 31, 16, 4). Кипсела на одрисите е посочена тук като крепост. Това се потвърждава и от Плиний (23-79 г.), който говори за укрепените места/градчета Кипсела и Бизанте (Plin. NH, 4, 43). Стефан Византийски (VІ в.) нарича Кипсела тракийски полис на река Хебър (Steph. Byz. 400, 6).

Очевидно, Кипсела е трайна одриска владетелска резиденция, в този възлов стратегически район на Европейския и Тракийския Югоизток, разположена на бъдещия път Via Egnatia. Тя със сигурност е в границите на Одриското царство и по времето на  цар Хебризелм се превръща в една от неговите по-трайно обитавани резиденциални столици, наричана от някои специалисти направо столица на Одриското царство. Другата такава резиденциална столица е крепостта Херайон/Неон тейхос на Мраморно море.

Кратка енциклопедия Тракийска древност 1993: (Ред. Д. Попов и др.) Издателство „Аргес". София, 1993, 146.

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Casson St. 1926: Casson St. Macedonia, Thrace and Illyria. Their Relations to Greeece from the earliest Times down to Time of Philip, son of Amyntas. Oxford, 1926. 196-201

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 272.

Inventory 2004: An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, p. 878.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

Калин Порожанов