Според Димитър Дечев Кабиле е град на около 7 км северозападно от Ямбол, на завоя на река Тунджа. В Инвентарния свод на полисите Кабиле е отбелязано като селище, което макар в някои извори да е назовавано като полис, по-малко сигурно е то да е полис; в него неелинското е по-силно, но има елементи и на гръцката цивилизация.

Демостен (384-322 г.пр.н.е.) изброява сред лошите/долните/нищите места в Тракия Дронгилон, Кабиле и Мастейра (Demosthen. VIII, 44). Теопомп (ІV в.пр.н.е.) говори за Кабиле като хорион в Тракия (Theopomp. frg. 220). Полибий (ок. 200 г.пр.н.е.-120 г.пр.н.е.) нарича Кабиле полис в Тракия (Polyb. XIII, 10, 10). Страбон (64 г.пр.н.е.-21 г.от н.е.) казва, че над Бизантион при/до етноса асти е полисът Калибе (=Кабиле) (Strab. VII, 6, 2). Клавдий Птолемей (83-161 г.) изброява като вътрешни градове в Тракия Кипсела, Бизия, Кабиле (Ptol. III, 11, 7). Стефан Византийски (VІ в.),  в единия случай казва Кабиле, град в Тракия, в хората на астите (Steph. Byz. 346, 1), а в другия - Бабиле (=Кабиле) - град на одрисите: (Steph. Byz. 154, 8).

И така, за Демостен сред лошите/долните/нищите места Дронгилон и Мастейра е и Кабиле. Кабиле и другите две селища, обаче, са с такава характеристика, защото са превзети през 342/341 г.пр.н.е. от ненавиждания от Демостен Филип ІІ (359 - 336 г.пр.н.е.). А те са завладени от македонския цар, защото са важни от военна гледна точка хориони - но не като обикновени селища, а като укрепени места, за които си струва да се воюва за да бъдат владяни. Страбон, Клавдий Птолемей и Стефан Византийски съобщават Кабиле като град/полис във вътрешна Тракия. Последният, обаче, дава информация, като пояснява, че това е град на одрисите. Така, Кабиле се очертава като укрепено място (град) на одрисите, тоест, резиденция на одриските владетели.

Градът-резединция е локализиран чрез разкопки на около 7 км северозападно от днешния град Ямбол, на и под Зайчи връх. Там е открито светилище на Великата богиня-майка под образа на Кибела, което и чрез керамиката сочи обитаване от траки от Х в.пр.н.е. насетне. През V и ІV в.пр.н.е. се установяват активни търговски връзки на селището-резиденция с елинските центрове в Егейския свят.

Кабиле 1982:, том І, Археологически институт и музей при БАН. София, 1982.

Кабиле 1991: том ІІ, Археологически институт и музей при БАН. София, 1991.

Кратка енциклопедия Тракийска древност 1993:. (Ред. Д. Попов и др.) Издателство „Аргес". София, 1993, 130-131.

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 220-221.

Inventory 2004: An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, p. 893-894.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

Калин Порожанов