Amphipolis, 'Amf…polij

Град на левия бряг на р. Стримон, на 4.5 км от устието му; на територията на тракийското племе едони.

Районът на град Амфиполис, на устието на р. Стримон, с неговите природни богатства и подходящи условия за живот, е привличал обитатели тук още от праисторическата епоха. Археологическите находки от древно селище на „Хълм 133" (евентуално древната местност Енеа Ходой на едоните?), от некропола от ранножелязната епоха на съседния хълм Кастас, вероятно свързан със селището на „Хълм 133", както и от други археологически обекти в околността свидетелстват за интензивното присъствие на хора още от средата на неолита до ранножелязната епоха (5 000 - 750 г.пр.Хр.). Областта е контролирала в древността стратегически важния път между Тракия, Македония и Елада, по-късно станал известен като Via Egnatia. При това място пътят е пресичал р. Стримон преди последната да достигне Егейско море, където на устието й е бил разположен пристанищният град Ейон, четири и половина км. под Енеа Ходой (Деветте пътя). Регионът на Амфиполис е бил през античността особено значим заради златоносните мини и близостта му до среброносната планина Пангей.

„Хълм 133" е на около 3 км северно от Амфиполис, на левия бряг на Стримон, на около 50 км югозападно от Филипи, и е проучен от гръцкия археолог Д. Лазаридис. Няма структурни руини, но керамиката включва материал от неолитната и особено много от геометричната до архаичната епохи. Забележителни са два съда с декорация от концентрични кръгове, характерна за тракийската керамика. Намерени са керамични фрагменти от бронзовата епоха, от черно- и червенофигурна, йонийска керамика и такава от първата половина на V в. пр. Хр. Интересна находка е фрагмент от гръцка керамика с изписани шест имена с гръцки букви, две от които - с ясен тракийски характер: Тралис и Дабис; Скиндакс остава под въпрос. Следи от ранно селище има и на територията на самия Амфиполис.

От средата на 7 в., с появата на елински градове по устието на р. Стримон, започва прогресивното проникване на елини в тази част на Тракия, както свидетелстват атическите и коринтските вази, намирани в погребенията от архаичната епоха. На около 12 км западно от Амфиполис съществува още от края на 6 в. пр. Хр. и друго селище. Най-ранните следи от гръцката колонизация в района на Амфиполис датират от първата половина на 5 в. пр. Хр., което съответства и на картината в писмените извори. В района на Амфиполис е открит забележителен епиграфски паметник от 6 - нач. на 5 в. пр. Хр., посветен на някой си Токес, паднал в битка за Ейон. Името е тракийско и поражда множество въпроси, свързани с ролята на местното население в колонизационните процеси по тези стратегически важни места. 

Първи опити за основаване

 

Тукидид (І. 100) първи споменава Амфиполис като го идентифицира изрично с едонската местност Енеа ходой (Девет пътя). Херодот (7. 113-4) пък пръв споменава тази местност като намираща се в земите на едоните. Там Ксеркс със своите войски по време на похода си към Елада през 480 г. пр. Хр. преминал Стримон по мостовете, които намерил прехвърлени над реката. Тукидид [IV. 103, 4-5] уточнява, че „градът Амфиполис се намирал на известно разстояние от този мост („моста, който водел над реката” Стримон [Thuc. IV. 103, 4]), където се преминава реката, и тогава (по време на обсадата на града от Бразидас, 424 г. пр. Хр. – б. а.) нямало, както днес, стени, които достигали дотам...”  Градът се намирал, според историописеца [IV. 102], на 25 стадии или на 4.5 км от Ейон, т.е. от устието на Стримон [20 стадия у Strabo. VII, fr. 35 или 30 стадия у Diod. XII. 73. 3]. Локализиран е при днешното селище Неохори (тур. Йеникьой; Yeni Keui), на около 100 км от Тесалоники, по посока на Кавала, точно отвъд моста на р. Стримон, върху платото на един висок 154 м хълм, заобиколен от р. Струма от запад в по-голямата си част, откъдето идва и името му.   

 

Значимостта и предимствата на местността са привличали далеч преди тук атиняни да основат Амфиполис и други колонизационни амбиции. Така във връзка с експедицията на спартанския военачалник Бразидас срещу атинската апойкия през 424 г.пр.Хр. по време на Пелопонеските войни Тукидид [IV. 102] разказва за трагичния опит на Аристагор от Милет да основе там селище през 497 г.пр.Хр.:

 

„На това място, на което се намира сега този град (Амфиполис – б. а.), Аристагор от Милет, когато бягал от цар Дарий, се бил опитал преди това да се установи и положи основите на селище, но бил прогонен от едоните…”  Херодот [Hdt., V. 124-125] допълва нови щрихи към този инцидент, уточнявайки, че след като Аристагор от Милет „възбунил Йония”, замислил бягство. „...Той свикал съмишлениците си на съвет и им рекъл , че било по-добре за тях да имат под ръка убежище в случай, че бъдат изгонени от Милет: може би да ги заведе в Сардо или в Мюркинос (Миркин) в страната на едоните и да се заселят там – този град бил укрепен от Хистиайос, след като го получил в дар от Дарий. Това запитал Аристагорас.” Интересното е, че мнението на логографа Хекатей, син на Хегезандрос, било да не отиват в тези места. Предпочитанията на Аристагорас били в полза на едонския Миркин. „... Той поверил Милет на видния сред съгражданите им Пютагорас, а самият той взел със себе си всеки, който искал да тръгне с него, и отплувал за Тракия; там завзел областта, за която се бил отправил. Веднъж тръгнал от тази област, но бил погубен заедно с войската си от траките – бил обсадил един град, от който траките искали да излязат като сключат примирие.”

 

Диодор Сицилийски [12. 68. 1] предава алтернативна традиция, според която именно Амфиполис бил основан от Аристагорас, но не оцелял за дълго.

 

Отклонението от версията на Тукидид подсказва, че военно-дипломатическата и религиозно-политическата ситуация около свещената за траките местност, на която по-късно бил основан Амфиполис, била много по-сложна. Към нея, навярно, са гравитирали няколко селищни центрове на траките. 

 

Основаването на Амфиполис от атиняните

 

През 478/7 г. пр. Хр. е основан Делоският (Атинският) морски съюз. Лидерството на Атина в него издига военната й мощ и политическо самочувствие. През 476/475 г.пр.Хр. е направен първият опит за основаването на Амфиполис. Успешна стъпка към това начинание е завземането на Ейон на устието на р. Стримон от атинския военачалник Кимон, син на Милтиад Младши. Той се превръща в надеждна база към подстъпите на Югозападна Тракия и нейните безценни рудници, богати на злато и сребро. През 465/64 г. пр. Хр., успоредно с превземането на Дорискос от персите, атиняни извършват втория си опит да основат селище при Деветте пътя, но претърпяват зловеща катастрофа от „обединените сили на траките” при Драбескос. Във връзка със завладяването на Тасос и рудниците на отсрещния тракийски бряг (т. нар. Тасоска переа; вж. Скапте Хюле) от атиняни Тукидид (І. 1000) съобщава, че „по същото време (в края на 465 г. пр. Хр.) те изпратили на Стримон десет хиляди свои и съюзнически колонисти, които да заселят местността, наричана тогава Деветте пътя, а сега Амфиполис. Колонистите завладели местността, която принадлежала на едоните, но когато навлезли навътре в Тракия, били избити до крак при Драбескос на едонска земя от траките (в началото на 464 г. пр. Хр.), за които завладяването на местността Девевтте пътя представлявало враждебен акт.” Катастрофалното поражение съвпада с не по-малко злополучната катастрофа в югоизточния ъгъл на древна Тракия, на Тракийския Херсоненс, където траките атакували атиняни и техните съюзници, причинявайки им огромни загуби. Само на Тасос съюзниците успели да се наложат [Thuc. І. 100-101; ІV. 102. 2; Diod. 11. 70. 1 и 5; Plut. Cim. 14; Hdt. 6. 45-47; 9. 75; Paus. 1. 29. 4; вж. Скапте Хюле] и в края на 462 г. Тасос капитулира.

 

Към тези събития изследвачите са склонни да причисляват и разказания от Херодот [9. 75] инцидент с атинските военачалници Софанес и Леагрос (465 г. пр. Хр.). „Като атински военачалник заедно с Леагрос, син на Глаукон, той (Софанес – б. м.) бил убит от едоните при Датон в едно сражение за златните мини” [Diod. 11. 70]. Т. Д. Златковская [1971: 193] свързва двете събития като смята, че първо загинали двамата военачалници при Датон, а после при Драбескос бил нанесен окончателният удар върху атинските апойкисти. Не би било изненада и, ако това е отделен инцидент от поредицата усилия на атиняни към установяването им в този стратегически регион.

Основаването на Амфиполис през 437 г. пр. Хр., в епохата на Перикъл, е голям успех за атиняни, които от години опитвали да спечелят контрола над богатата територия.  

 

„...След това, продължава Тукидид на друго място [4. 102], дошъл редът и на атиняните: тридесет и две години след това те изпратили десет хиляди колонисти било измежду самите атиняни, било от средите на желаещи от другаде. Тези колонисти били избити обаче от траките при Драбескос. А подир това атиняните се върнали отново двадесет и осем години по-късно, предвождани от Хагнон, син на Никий, прогонили едоните и се заселили на това място, което по-рано се наричало „Деветте пътя”. Тяхната изходна база бил Ейон, едно морско тържище на устието на реката, което те завзели лично, то било отдалечено на около двадесет и пет стадии от сегашния град. Него Хагнон нарекъл Амфиполис, понеже Стримон го заобикаля от двете страни (по-точно – ™p' ¢mfÒtera – б.а.). А интервала (между двата ръкава на завоя) той запълнил като издигнал една дълга стена от река до река (™k potamoà ™j potamÒн) [срв. Harpocrat.] и основал така един град, който се виждал отвред, отвъд морето и откъм континенталната суша.” [вж. Schol. Aesch. 2. 31]

 

Една интересна история, разказана от Полиен в неговите Военни хитрости (Polyaen. Strat. VI. 53), подсказва за сложните дипломатически преговори и религиозно-политически спекулации около основаването на атинската апойкия:

 

“Хагнон отвел колонисти от Атика, за да ги засели в тъй наречените Девет пътя при Стримон, след като атиняните били получили такова предсказание: „Защо желаете тъй силно да заселите сега многокракото място, атински момци? Трудно ще ви се удаде това без божия помощ. Свише не е позволено това да постигнете, ако предварително не докарате останките на Резос от Троя – там вие ще ги намерите – и ако не ги погребете благоговейно в родната му земя. Тогава тепърва бихте успели.” Това бил предсказал богът. А пълководецът Хагнон пратил люде в Троя, които разровили гроба на Резос през нощта и взели костите му и, като ги положили в пурпурен плащ, отнесли ги при Стримон. Варварите, които заемали страната, попречили на атиняните да минат реката. Но Хагнон сключил с тях примирие за три дни и по този начин, като ги отстранил оттам, преминал през нощта Стримон заедно с войската си, погребал костите на Резос край реката и укрепил при лунна светлина мястото, без да са работили през деня. И цялата работа била привършена в три нощи. А варварите, като дошли след изтичане на трите дни и видели, че укреплението е издигнато, укорявали Хагнон, че бил нарушил примирието. Той обаче им заявил, че никак не го е нарушил, защото било сключено примирие за три дни, а не за три нощи. По този начин Хагнон заселил Деветте пътя и нарекъл новосъздадения град Амфиполис.”

 

Стефан Византийски единствен привежда като имена на Амфиполис също Крадемна и Анадраимос [St. Byzant., s.v.]:

 

'Amf…polij: pÒlij Makedon…aj kat¦ Qr®khn, ¼tij 'Ennša Ðdo… ™kale‹to. keklÁsqai d(S) MÚrkinon kaˆ 'HiÒna, 'Amf…polin d(S) di¦ t»n per…rroian toà StrumÒnoj, æj Qoukud…dhj d (4. 102. 3). ™kale‹to d(S) kaˆ Kr£demna kaˆ 'An£draimoj...

 

Някои специалисти смятат, че Крадемна би могло да бъде погрешно изписване на KerdÚlion, местност срещу Амфиполис [Thuc. V. 6. 3], от другата страна на р. Стримон и принадлежащо към територията на Аргилос Хипотезата е твърде пресилена. Много е вероятно в множеството имена да рефлектира първоначалната селищна структура на по-късно наречения (синойкизиран?) град Амфиполис. За подобна ситуация – разпръснати селца  – намеква и самият Тукидид [ІV. 109. 4]. Предполага се, че част от териториите на Аргилос (колония на Андрос) преминали към Амфиполис след неговото основаване с участието на апойкисти от този град [Thuc. ІV. 103. 4]. Трибутът му по същото време е бил редуциран от 1 талант до 1000 драхми, вероятно като компенсация за това. Към времето на кампанията на Бразидас границите между двата града преминавали по р. Стримон.

 

Отношенията между метрополията и апойкията, обаче, никога не постигнали хармоничност и не скривали откровеното политическо напрежение. Пак във връзка с обсадата на спартанския военачалник Бразидас на града по време на Пелопонеските войни (424 г. пр. Хр.) Тукидид [Thuc. ІV. 106, срв. 103, 3; Diod. 12. 32] подчертава обстоятелството, че „... в града живеели малко атиняни, а по-голямата част от населението било от смесен произход...”. На предложеното от Бразидас споразумение на амфиполитите да се предадат доброволно различните групи население на града реагирало по разному:

 

„А като преценявали съдържанието на прокламацията и го сравнявали с онова, което било предмет на техните страхове, те я намирали справедлива и умерена. Така мислели, от една страна атиняните, защото били много доволни, че ще могат да излязат от града (тъй като преценявали своите собствени рискове без да държат сметка за рисковете на другите, а също така и не очаквали, че ще получат скоро помощ)...”

 

Известно е, че всички жители на Амфиполис се ползвали с пълни граждански права [ІV. 106. 1; ІV. 103. 4]. Тукидид определя част от неатиняните в Амфиполис като „хора от Аргилос” [ІV. 103. 4]. Диодор [12. 32. 2] разказва, че атиняни избрали част от заселниците сред собствените си граждани и част от гарнизоните в съседство (Бреа?). Въз основа на неговите думи [ІV. 105. 2; срв. Diod. 12. 68. 3] изследвачите заключават, че атинските заселници в Амфиполис са формирали отделна група граждани, организирани вероятно в отделна триба. Те са служели като военен гарнизон, гарантиращ защитата и лоялността на града срещу едоните и други посегателства. Част от амфиполци живеели извън градските стени [Thuc. ІV. 103. 5; 106; срв. Diod. 12. 68. 3], поради което били пленени от Бразидас при неговата зимна кампания.

 

Тукидид [ІV. 106. 4] споменава, че в региона е имало двама strathgoˆ tîн ™pˆ Qr®khj, назначени от Атина, единият от които е бил fÚlax в Амфиполис, а другият е бил самият Тукидид (tÕн ›teron strathgÕн tîn ™pˆ Qr®khj, Qoukud…dhn tÕн 'OlÒrou). Към времето на кампанията на Бразидас през 424 г. пр. Хр. в Амфиполис стратег там бил Евклес, когото Тукидид (ІV. 104. 4) характеризира като „fÚlax toà cwr…ou”. Евклес е наречен и атински ™p…skopoj и стратег. Статията в лексикона Суда (s.v. ™p…skopoj) идентифицира функциите на атинските fÚlakej и ™p…skopoi със спартанските хармости, но вероятно тяхната позиция не е била постоянна и мандатна. Предполага се, че функциите на Евклес и Тукидид са били извънредни и са се различавали от тези на редовно и периодично изпращаните от Атина подобни служители в другите апойкии.

 

С основаването си Амфиполис получава демократична конституция, но е много вероятно след завземането му от Бразидас да е получил олигархично управление, за което има намеци в изворите.

 

Градът не плаща трибут на атиняни. Предполага се, че това се е компенсирало от експлоатацията на среброносните и златоносните мини в района, но сведенията в Атинските трибутни листи са неясни и многосмислени. За характера на облагите, които Атина получавала от Амфиполис, отново съдим по думите на Тукидид [ІV. 108. 2]: градът (т. е. Амфиполис) им (т. е. на атиняни) бил полезен със своите доставки на дървен материал за тяхното корабостроене и освен това с паричните доходи (crhm£twn prÒsodoj), които той им осигурявал. Познавачите на езика на Тукидид долавят в последния израз индикация за постъпления в държавната хазна, които Амфиполис е доставял извън общоприетия fÒroj. Тези постъпления биха могли да се свържат не само с рудниците, но и с таксите и митата върху търговския обмен, тържищата, корабостроителниците и т.н. Едва ли дървеният материал е бил изпращан до самата Атина: най-вероятно корабите са били строени на място и триерите са били изпращани готови към метрополията. Тукидид ни информира, че след превземането на Амфиполис Бразидас оборудвал една корабостроителница на Стримон [ІV. 108. 6]. Страбон [7 fr. 33] пък казва за Датон, че имал прекрасна плодородна почва, корабостроителници и златни мини, което в пълния смисъл може да се отнесе и за Амфиполис. Във всеки случай славата на Амфиполис като изобилен източник на доходи се съхранява за дълго, както показва пасажът на Исократ [5. 5]. Той заявява, че Филип би оценил стойността на приятелството на Атина повече от постъпленията (prÒsodoj) от Амфиполис. Важността на Амфиполис през цялата античност се налага и от стратегическото му положение, което му предоставяло контрол над мостовете над Стримон и над пътя между Северна Гърция и Хелеспонта, както и между Северна Гърция към Тракия и Македония.

 

Пелопонеските войни и битката за Амфиполис

През 424 г. пр. Хр. спартанският военачалник Бразидас, заедно със своите съюзници от крайбрежието на Тракия, предприема експедиция срещу Амфиполис [Thuc. ІV. 102-108], поемайки от гр. Арни на Халкидическия полуостров. Времето било лошо и валяло сняг, но въпреки това той продължил своя марш през нощта, за да достигне тайно от амфиполци (с изключение на заговорниците) до подстъпите на града. „Между жителите на Амфиполис, разказва Тукидид [ІV. 103. 3], имало наистина хора от Аргилос, както и други, които в този заговор действали в негова полза; едни от тези последователи били привърженици на Пердика, а други – на халкидците. Най-дейни били обаче аргилците; те живеели съвсем наблизо, към атиняните изпитвали от край време недоверие, а пък те имали свои кроежи спрямо Амфиполис. При първа възможност и с пристигането на Бразидас те започнали да преговарят с тези от своите съграждани, които се били установили в Амфиполис, за да им предадат града.”

 

Бразидас е приет през същата нощ в Аргилос, който отпаднал от Атина. Аргилците превели армията му още преди зазоряване до моста на Стримон. Тогава крепостните стени не достигали до там, а само малоброен пост, с който Бразидас се справил лесно и като завладял околностите на Амфиполис, останало му да се справи само с града. Междувременно стратегът Евклес, изпратент там от Атина, за да охранява този район, проводил пратеник с молба за помощ при другия стратег Тукидид, син на Олор, натоварен с командването на крайбрежието на Тракия. „Тогава Тукидид се намирал близо до о. Тасос (този остров е колония на Парос), отдалечен от Амфиполис на около половин ден път с кораб. Като получил това известие, той потеглил бързо със седемте кораба, които се намирали там” [вж. още Скапте Хюле]. Уплашен от авторитета и широкото влияние сред местната тракийска аристокрация на Тукидид, който можел „да повика помощ по море и да мобилизира съюзни контингенти в Тракия, които да спасят положението”, Бразидас побързал да предложи умерено споразумение на амфиполци, гарантирайки им имуществото и равноправието. Атиняните в града получили правото да напуснат града с имуществото си в петдневен срок. Споразумението било сключено и Бразидас влязъл в града, изпреварвайки Тукидид и неговите кораби, които късно същия ден пристигнали в Ейон и така предотвратили завземането му от Бразидас, планирано за призори на другия ден. Там Тукидид приел напусналите Амфиполис. Своевременното убийство на едонския цар Питакос от „синовете на Гоаксий и от своята жена Брауро” [Thuc. ІV. 107. 2] отключило отпадането на редица селища в района от Атинския морски съюз. Миркин, град на едоните, се присъединил към Бразидас, а малко след това  последвало и присъединяването на Галепсос и Ойсиме, колонии на Тасос. Пердика, който пристигнал веднага след превземането на Амфиполис, съдействал на Бразидас.

 

Поради нарастващата популярност на спартанския военачалник, който се обявил за освободител на Елада, и опасността от отпадане на много полиси от Атинския морски съюз, атиняни изпратили охраняващи отряди в отделните градове. Въпреки това редица полиси в региона отпаднали от Атинския морски съюз.

 

Две години по-късно, през лятото на 422 г. пр. Хр. [Thuc. V. 6-11], атиняни изпратили военачалника си Клеон да атакува отново Амфиполис. Той избрал за своя база Ейон, откъдето атакувал неуспешно Стагира, но превзел Галепсос, колония на Тасос. Бразидас повикал на помощ „1500 тракийски наемници и всички едони, пелтасти и конници. Освен войските си в Амфиполис, той имал хиляда пелтасти от Миркин, както и халкидци”. Клеон разчитал на помощта на Пердика „съобразно с техния съюзен договор” и на Полес, царя на одомантите. В разгорещената битка за Амфиполис спартанците победили атиняни в спора за контрол над града, но по време на битката и атинският военачалник Клеон, и спартанският военачалник Бразидас били смъртоносно ранени. Амфиполис останал в ръцете на спартанци.

 

След битката за Амфиполис

Атиняни полагат много усилия, за да си възвърнат Амфиполис, но това не им се отдава никога вече и чак до македонската експанзия в региона градът запазва независимостта си. През 421 г. по силата на Никиевия мир Амфиполис трябвало да бъде върнат на атиняни [Thuc. V. 18. 5; срв. 5. 21]. Военният контингент на Пелопонеския съюз се изтегля, но градът не е предаден на Атина. През 417 г. пр. Хр. е планирана друга експедиция в Тракия с подобна цел. Тукидид [V. 83. 4] информира, че била планирана експедиция под ръководството на Никий срещу халкидците в Тракия и Амфиполис. Планът, обаче, останал нереализиран, защото Пердика оттеглил подкрепата си:

 

„През тази зима атиняни наложили блокада на Македония, упреквайки цар Пердика, че заговорничел с аркадците и лакедемонците и че когато те били готови да поведат своята войска под командването на Никий, син на Никерат, срещу халкидците по крайбрежието на Тракия срещу Амфиполис, той (Пердика) изменил на съюза и експедиционният корпус бил разпуснат най-много по негова вина. Така завършила тази зима и заедно с нея изтекла и петнадесетата година от войната.”

 

Следващият опит на атиняни да си върнат Амфиполис е направен през 414 г. пр. Хр. За него отново научаваме от Тукидид [VІІ. 9]:

 

„Към края на същото това лято атинският стратег Еветион, придружен от Пердика и заедно с един многоброен тракийски отряд, предприел поход срещу Амфиполис, но не успял да го превземе. Тогава той, като се движел покрай брега, навлязъл с триери в Стримон и започнал да обсажда града като за целта избрал за изходен пункт Хемереон. Така завършило това лято.”

 

През първата половина на IV в. пр. Хр. атинската дипломация полага много усилия, за да възвърне колонията си, но шансовете им все повече се стопяват с нарастването на Амфиполис и неговата военна и икономическа мощ. Два опита за завземане на Амфиполис, ръководени от Симикос и Протомахос, са отбелязани от схолиаста към Есхин [2. 32]. Те могат да се датират не по-късно от 70-те години на 4 в. пр. Хр., защото през 370/69 г. пр. Хр. Атина получава правата над Амфиполис, признати от македонския цар Аминта ІІІ [Easch. 2. 32; IG II² 1, 102]. Между 368 и 364 г. пр. Хр. атинският авантюрист Ификрат пропилява три години около Амфиполис, последван от Тимотеос (364 – 362), Калистенес и отново Тимотеос (360/59 г. пр. Хр.). По онова време, обаче, Македония вече не скрива своите амбиции по отношение на Амфиполис и това напълно обезсилва атинските усилия в региона. През 365 г. се появява привидна възможност. В Македония младият цар Пердика ІІІ се нужда от атинската помощ и е принуден да обедини усилията си с атинския военачалник Тимотеос, за да си върне Амфиполис. След като го завладява, обаче, македонският цар го задържа за себе си и прекратява съюза.

 

Когато новият македонски цар, Филип ІІ, идва на власт в Македония, атиняни започват тайни преговори, предлагайки му подкрепа и разбира се отново включват Амфиполис в преговорите. Македонците изтеглят гарнизона си от Амфиполис и му дават независимост. Атиняни вече си мислели, че градът може да бъде атакуван, оставен без съюзници, но през 357 г. пр. Хр. персийският сатрап на Кариа, Мавзол, провокира бунт сред атинските съюзници и така Амфиполис е спасен от нападението. Но сега Филип насочва вниманието си към града, който е принуден да се предаде (357 г. пр. Хр.). Македонският цар настанява там гарнизон и въпреки че много от гражданите били осъдени на изгнание, се отнесъл с града общо взето доста внимателно. Така Амфиполис става част от Македонската държава.

 

В рамките на Македонската държава Амфиполис съхранява своята търговска и културна активност. Особена важност запазват светилищата. Неговата икономика е основана на селскостопанската дейност. Активният търговски живот на града рефлектира в богатите находки на монети, както и в установяването на царската монетарница през епохата на Македонската държава там.

 

Някои от най-видните военачалниците на сина на Филип, Александър Велики, Еригиос и Неархос, произхождат от него. Александър твърде много е харесвал града, защото един от неговите последни планове e да вложи не по-малко от 315 т. сребро, за да построи прекрасен храм в града, посветен на Артемида Таврополос. Той никога не бива построен, но след смъртта на Александър през юни 323 г. пр. Хр. във Вавилон неговата съпруга Роксана е настанена в Амфиполис, който изглежда е станал една от резиденциите на македонските царе. През 179 г. пр. Хр. цар Филип V умира в града.

 

След битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. македонските територии стават част от Римската империя. Римският военачалник Луций Емилий Павел реорганизира новозавладените земи и ги разделя на четири административни части. Амфиполис става столица на една от тях и резиденция на римския пропретор, въпреки че е признат за независим.

 

Градът и неговите околности са важен стратегически плац на войните на Митридат VI Понтийски (Първата Митридатова война, 89­­ – 85 г. пр. Хр.). През 42 г. пр. Хр. Амфиполис е база на армията на триумвирите във войната им срещу Брут и Касий, убийците на Цезар. Тя завършва при град Филипи, недалеч от Амфиполис. Триумвирите изразяват благодарностите си спрямо града като му дават статут на свободен град (civitas libera), което е оставило следи в монетосеченето му. Войниците от града служат в X римски легион Gemina. 

 

С построяването на Via Egnatia от римляните значението на Амфиполис отново нараства неимоверно. Като спирка на пътя и с подкрепата на римските императори като Август и Адриан градът просперира икономически, както свидетелстват археологическите паметници, пищните мозаични подове, скулптурите, керамиката и др. находки от археологическите проучвания там. Някои от помещенията на къщите от елинистическата и римската епоха са декорирани с изящни стенописи и статуи.

 

Религиозни култови традиции

Както се вижда от стратегемата на Полиен, култът към Резос в Амфиполис е имал особени функции и значение като обединяващ не само апойкията, но и местното население с Атина. В центъра на града имало mnhme‹on на Резос, както и светилище на Клио, една от деветте музи [Marsyas FGrHist 135 F7 = Schol. Eurip. Rhes. 347]. Този монумент вероятно е бил издигнат към времето на Хагнон, защото култът изглежда е бил преустановен след като гражданите на Амфиполис прехвърлили титлата на ойкист върху падналия в битката с атиняни през 422 г. пр. Хр. военачалник Бразидас. Поставянето на мистичната и неясна по отношение на хронологията си и авторството трагедия Резос, приписвана на Еврипид, понякога се обяснява с религиозно-политическия контекст на основаването на Амфиполис. В нея злочестата муза, майка на Резос, обвинява богинята Атина за смъртта на своя син, въпреки благоденствията, които закриляният от нея град е получил от сродниците му [Ps. Eurip. Rhes. 938-949]:

 

“… Ти ги уби, о, Атино, само ти си виновница за цялото нещастие, а не Тидеевия син или Одисей, който го извърши, без да го е извършил: недей мисли, че това е останало скрито. И все пак ние, сестрите-музи, много почитаме твоя град и се отбиваме там, а Орфей, първи братовчед на мъртвия, когото ти уби, показа там тайната на мистериите с факелни шествия; и Музей, твоя славен гражданин, който нямаше равен и се прочу надалеч, го обучихме Феб и ние сестрите. И за награда за всичко това оплаквам в обятията си своя мъртъв син...”

 

Към това време античните поети може би са извършили и генеалогичното съотнасяне на фигурата на Резос с р. Стримон и град Ейон, възхождащо към коментаторската традиция на (интерполираната?) Долония или X песен на Омировата Илиада.

 

Описаната от Тукидид [5. 11. 1] ситуация на прехвърлянето на почитането на Хагнон като ойкист върху загиналия през 422 г. пр. Хр. Бразидас разкрива интересни религиозно-политически аспекти от специфичния култ към хероса/resp. ойкиста в Амфиполис:

 

„След това съюзниците извършили официалното тържествено погребение на Бразидас, в което те всички участвали с оръжие и което станало на държавни разноски; те го погребали в града, на входа на сегашната агора (prÕ tÁj nàn ¢gor©j oÜshj). От този ден насетне, след като издигнали ограда около неговата гробница (mnhme‹on), гражданите на Амфиполис му принасят жертва (™ntšmnousi) като на херос. Освен това всяка година амфиполците организират в негова чест състезателни игри и ежегодни жертвоприношения (kaˆ ™ths…ouj qus…aj). Те също така му посветили и града като го обявили за основател (ойкист) на тази апойкия, след като разрушили всички паметници в чест на Хагнон (буквално `Agnèneia o„kodom¾mata) и премахнали всичко, което би могло да запази спомена за това, че той е основател на града. Те смятали Бразидас за свой спасител, а едновременно с това при тогавашните обстоятелства вследствие на страха, който те изпитвали от атиняните, проявявали особени предпочитания към своя съюз с лакедемонците. Що се отнася пък до Хагнон, тъй като амфиполците се намирали в положение на война с Атина, те смятали, че вече нито имат интерес, нито пък изпитвали някаква наслада да му оказват почести...”

 

Почитането на двамата ойкисти показва известни различия, които биха могли да се обяснят с обстоятелството, че Бразидас е получил почитта на херос след смъртта си, докато Хагнон е бил почитан като ойкист приживе, макар и напуснал града, за да служи на своя роден полис като стратег. Няма достатъчно основания да се търси в т.нар. Хагнонейа (`Agnèneia o„kodom¾mata) намек за хероон на Хагнон и множественото число на тези „постройки” (?) контрастира с мемориала (mnhme‹on), издигнат в чест на Бразидас в града, на входа на по-късната агора.

 

Градът се славел с храмовете си на Херакъл, Асклепий, божествените близнаци, Атина, Клио (една от деветте музи), Кибела, египетските божества. Много от светилищата на града от елинистическата и римската епохи са се съхранили. В църквата на съвременното селище е запазен релеф на Тотоес (TotÒhj), интерпретиран от П. Пердризе като неясен тракийски еквивалент на Хипнос [BCH 22, 1898, 350; срв. BCH 19, 1895, 532], с посветителен надпис:

 

ƒerhteÚontoj Zw…lou toà Kass£ndrou TotÒhti Qeoda…moni “Upnwi PÒplioj Klèdioj Sšleukoj t¾n eÙc»n.

 

Ранно християнство

В епохата на ранното християнство Амфиполис приютява и миналия от тук апостол Павел по време на неговата Втора мисия. Това пътешествие св. ап. Павел предприел от Антиохия в началото на втората половина на 51 година, заедно със св. ап. Сила. В Троада (на брега на Егейско море, южно от Дарданелите) му се явил във видение мъж македонец, който го молел: "мини в Македония и ни помогни" (Деян. 16:9). От Троада спътник на апостола станал св. ев. Лука, който поради това предава следващите събития в първо лице множествено число. От Троада през о. Самотраки те пристигнали в македонския град Филипи (на три часа от морето и пристанището Неапол, където св. ап. Павел стъпил за пръв път на Балканския полуостров). От Филипи тримата апостоли (без св. ев. Лука, който останал там) през Амфиполис и Аполония стигнали до град Солун, където св. ап. Павел проповядвал три съботи наред в юдейската синагога, вследствие на което мнозина юдеи и езичници повярвали (Деян., 17:1).

Раннохристиянският град е локализиран на акропола на древния град. Той е бил укрепен с крепостни стени, чиито най-ранни основи датират от ІІ в. сл. Хр. Тези защитни стени са имали четвъртити кули и две порти на север и юг. По време на християнизацията градът става епископско седалище и е споменаван в текстовете до 692 г. Тук е имало и църква по онова време, но къде по-точно - не е известно, защото руините на най-старата разкопана църква датират от края на V в.

Откриването на четири раннохристиянски базилики, украсени с мозаични подове (с лози и различни видове птици) и датирани в 5 - 6 в., на четириъгълна сграда с вътрешен хексагонален план, смятана за епископски дворец (от 6 в.) и раннохристиянска църква, както и част от къщи и обширна стоа с йонийски колони от римската епоха свидетелстват, че Амфиполис е важен религиозен и урбанистичен център през раннохристиянския период. Преместването на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството като официална религия стимулират динамичния живот на града през раннохристиянските столетия, както свидетелстват базиликите, художествените мозайки и забележителната система от архитектурна декорация. През византийската епоха градът носи името Пополиа. Чумата от 6 в. и множеството последвали славянски нападения окончателно сриват Амфиполис, който изчезва бавно като урбанистичен център.

Градът е разрушен между 8 и 9 в. Много от неговите жители навярно се преселват към устието на река Стримон, към древната Хиона (Hiona), по-късно известна ни като Хризополис (Hrysoupolis). През късновизантийската епоха (13-14 в.) отново е бил заселен. Две крепости от двете страни на р. Стримон датират от този период. 

Археологически проучвания

Спорадичните археологически разкопки в и около Амфиполис от 1956 г. насам са разкрили някои от античните руини, но от самия град днес малко е на открито. Най-известният паметник близо до града е мраморният лъв, вероятно издигнат в чест на един от военачалниците на Александър Македонски, Неархос или - според други хипотези - на Лаомедон, моряк от Митилене, който станал по-късно управител на Сирия. Паметникът стои на десния бряг на р. Струма, точно срещу града и е негов своеобразен символ. Той е реконструиран от множество фрагменти през 1937 г. от археолози от САЩ и Франция. Древният път от Солун към Източна Македония и Тракия все още минава край града, недалеч от съвременното трасе.

Разкрити са части от старите фортификационни съоръжения, основани може би още от Хагнон. Те са дълги около 2¼ км и обгръщат градския център в защитен пръстен. По-късната крепостна стена е дълга около 7½ км и обхваща по-широк ареал. По-голямата част от нея все още се издига на около 7 м височина. Крепостните стени  на Амфиполис от елинистическата епоха са снабдени с интересна система на дренаж за дъждовната вода; дървен мост е свързвал една от портите с отсрещния бряг  на Стримон. Запазени са руините на гимназиума (вероятно 4/3 в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр.) с неговите монументални стълби, двор, заобиколен от стоа, палестра. Градът е бил снабден със цистерни и водоснабдителна система. Съхранени са значителни следи от римския акведукт. Намерени са много надписи, монети и др. археологически находки. Археологическите проучвания на македонските и елинистическите гробници извън крепостните стени, както и две светилища хвърлят допълнителна светлина върху погребалните обичаи, култовите традиции и религиозните вярвания на амфиполци.

 

Ваня Лозанова