Стриме

StrÚmh, Stryme или Stryma

Вж. Галерия

 

Древно тракийско селище на Североегейското крайбрежие, превърнато в емпорион от тасоски колонисти в средата на VII в.пр.Хр. Известно е, че ок. 680 г.пр.Хр. колонисти от Парос, ръководени от Телесиклес, бащата на поета Архилох, колонизират остров Тасос. След това за кратко време те усвояват отсрещното тракийско крайбрежие - переа (вж. Тасоска переа). Така там се появяват колониите Галепсос, Ойсиме и Стриме в подножието на планината Исмарос. В същата област Хиос основава Маронея. През VII в. пр. Хр. по крайбрежната зона на древна Тракия са основани множество селища от колонисти от източноегейските острови и йонийските градове на Мала Азия. Между устието на Нестос и Хеброс те основават Абдера, Дикайа, Стриме, Маронеа, Ортагориа, Месембриа-Зоне, Дрис и Сале.

Едно от най-ранните споменавания на емпориона се появява в описанието на похода на персийската армия, начело с Ксеркс, от Дорискос към Елада у Херодот (VII, 108-109):

От Дорискос Ксеркс се отправил към Елада, принуждавайки всички, които срещал по пътя си, да се присъединят към войската му; цялата земя чак до Тесалия била заробена и плащала данъци на  царя - Мегабюксос я бил подчинил, а по-късно и Мардониос. Тръгвайки от Дорискос, Ксеркс най-напред минал покрай самотракийските крепости, от които последен на запад се намира град, чието име е Месамбриа. Съседен до този град е градът на тасосците Стрюме; помежду им тече река Лисос, чиято вода тогава не стигнала за Ксерксовата войска; някога тази страна се наричала Галаике, а сега Бриантике; най-точно казано, тя също принадлежала на киконите. Преминавайки през пресушеното русло на река Лисос, персите преминали покрай следните елински градове: Маронея, Дикайа, Абдера. Минавайки покрай тях, те минали и покрай следните известни езера: покрай разположеното между Маронея и Стрюме езеро Исмарида, покрай езерото Бистонида до Дикайа, в което две реки вливат водата си - Трауос и Компсатос; при Абдера Ксеркс не преминал покрай никое известно езеро. След тези градове Ксеркс не преминал покрай никое известно езеро, но пресякъл реката Нестос, вливаща се в морето. След тези градове Ксеркс минал покрай континенталните градове на тасосците; в един от тях се намира езеро, чиято обиколка е около 30 стадия - то е пълно с риба и е твърде солено; името на града е Пистюрос.

Друг извор за античния град С. е лирическият поет Архилох, чийто фрагмент [fr. 6 D] е съхранен от лексикографа Харпократион (s.v. StrÚmh: Dhmosqšnhj ™n tù perˆ toà trihrarc»matoj. `Hrakle…dhj À Filostšfanoj ™n tù perˆ n»swn fhs…n “¢poik…ai d... e„si Qas…wn ™pˆ Qr®khj GalhyÕj kaˆ StrÚmh ¹ nÁsoj”. œsti dS œmpÒrion Qas…wn. mnhmoneÚei tîn Qas…wn prÕj Marwne…taj perˆ tÁj StrÚmhj ¢mfisbht»sewj FilÒcoroj ™n e/, 'Arc…locon ™pagÒmenoj m£rtura). Той споменава за спор на маронейците с тасосци за контрола над Стриме. Не е известно кога тасоските колонисти са започнали да усвояват континентална Тракия, но фрагментите на Архилох свидетелстват за участието му в техните военни действия там през VII в. пр. Хр. Е. Дж. Грахам смята, че тасоската колонизационна дейност на континентална Тракия може да се отнесе към 650 г. пр. Хр. Ако разкопаното североизточно от нос Моливоти селище е античният град С., то това би означавало, че вече е съществувало преди гръцката колонизация на остров Тасос. Дори археологическият материал от VI в.пр.Хр. не е достатъчно древен, за да докаже заселването на това място през архаическата епоха, както става ясно от сведенията на Архилох. В допълнение към това археологическите проучвания сочат, че Неаполис и Ойсиме са били основани към третата четвърт на VIІ в.пр.Хр., а случайните находки предлагат подобна датировка на основаването на тракийската колония при Галепсос. Е. Дж. Грахам вижда в бързото усвояване на Тасоската переа свидетелство за мощта на пароската колонизация и амбицията за присъединяването на Стриме.

От комбинираните, макар и оскъдни свидетелства става ясно, че Стриме е принадлежало към Тасоската переа и се е намирало на запад от Месамбрия, от която го деляла пресъхналата още към времето на Херодот река Лисос, както и на изток от Пистирос. Това е бил най-източният тасоски емпорион на запад от Нестос. Географски той е принадлежал по-скоро на Самотракийската переа. От хиоската колония Маронея го е деляла планината Каракуш Даг, в резултат на което Стриме оставал доминиращ крайбрежието там и отделен не само от другите градове на Тасоската переа, но и от намиращите се в близост крайбрежни градове в региона като Абдера и Дикайа. Това положение поставя под съмнение идентификацията на античния град Стриме с днешните руини североизточно от полуостров Моливоти, между Порто Лагос и Маронея, на 25 км югозападно от Комотини и на 7 км западно от Маронея (т.е. не на изток, както казва Херодот), предложена от първия му разкопвач, археолога Георгиос Бакалакис в средата на 20 в. Лексикографът Харпократион (вж по-горе) и лексиконът Суда (Suid.: StrÚmh: nÁsoj, ¥poikoj Qaswn. œsti dS œmpÒrion Qaswn.) съдържат сведения, че някога ареалът на града и нос Моливоти са били острови. Най-ранната намерена тук керамика е датирана към последната четвърт на VI в.пр.Хр., т.е. доста по-късно от сведенията на Архилох. Резултатите от археологическите проучвания не потвърждават и без това несигурната идентификация на Стриме.

След превръщането му в емпорион от Тасос Стриме бързо се разраства в силно търговско селище, същевременно контролиращо експлоатацията на своя богат хинтерланд, който произвеждал зърно в изобилие. Стефан Византийски назовава обитаващото тук тракийско население като стрименос, стримесиос и стримайос [Steph. Byz. 587,17: StrÚmh, pÒlij Qr®khj, æj 'Androtwn ˜bdÒm¥]. Той не е споменат в трибутните листи на Атина, вероятно защото трибутът, който е плащал, е бил включен в този за метрополията Тасос.

В средата на IV в. пр. Хр. Тасос изглежда поема политика на икономическа и политическа експанзия. Увеличаването на находките на тасоски монети и амфори  през 4 в. в континентална Тракия, например, предполага нарастване на търговията с континентална Тракия. Тази търговска инвазия е съпроводена с търсене на ресурси като сребро и желязо (минната колония Кренидес), ангажирането във завоевателни войни по северноегейското крайбрежие в партньорство с Атина. През 361/60 г.пр.Хр. маронейците и тасосци започват отново война за Стриме. По онова време градът е под контрола на маронейците, които защитават своите претенции с кораби, наемници и войски, съставени от съседното тракийско население. Тасосци окупират града за кратко време [Demost., 12, 17: æj ¥logÒn œstin 'Aqhna…ouj mSn kaˆ Marwn…taj ¢nagk£sai perˆ StrÚmhj diakriqÁnai lÒgoij; и 1, 20-22]. В тази ситуация атинският стратег Тимомахос помага на тасосци, в чиято полза атиняни накрая разрешават различията. Нямаме преки свидетелства за времето или детайлите на атинския арбитраж, но учените са единодушни, че селището е преминало под тасоски контрол. Сведения за тези събития предлага надписът от Пистирос, датиран в средата на IV в. пр. Хр. и открит през 1990 г. при дн. Ветрен (), който е копие от част от договора, в резултат от атинския арбитраж. Той внушава, че тасоските интереси са запазени, както и на зависимите от тях селища и търговци. Но надписът също намеква за значението на Маронея като връзка на важни търговски пътища под протекция.

Няколко години по-късно, Филип ІІ Македонски, който действа в Тракия през 353 г. пр. Хр., помага на маронейците да завземат и разрушат Стриме. Най-късните находки са тетрадрахми на Маронея от 410-350 г.пр.Хр.

Един надпис от времето на Септимий Север [BCH 37, 1913, 147 Nr.51 от Траянополис], свидетелства, че към онова време Стриме е бил селище на Траянополис (преди - Дорискос).

Първите археологически разкопки на територията на селището са извършени в края на 1950-те години от проф. Г. Бакалакис и хвърлят светлина върху античното селище. То е притежавало внушителна водоснабдителна система от подземни тунели на акведуктите с канали и водоизточници, свързващи домовете на гражданите. Водоснабдителната система е конструирана още към V в. пр. Хр. На южното крайбрежие е имало пристанище. Погребения със забележителни погребални дарове са открити в гробниците северно от града. Разкопките са продължени от Диамандис Триандафилос, директор на 19-тия Ефорат. Днес обширни части от античния град са разкрити. Археологическите проучвания хвърлят светлина върху част от пътната система и основите на жилищата на местното население с павирани дворове. Най-важните находки от Стриме са следните:  стела на девойка (VI в. пр. Хр.), малък мраморен лъв (VI в. пр. Хр.); статуята на пеплофорос (500-475 г. пр. Хр.), надгробна стела с мъртвия и неговия роб (450 г. пр. Хр.), червенофигурно пелике с изображение на Аполон, Литос и Артемида (440 г. пр. Хр.), сребърна тетрадрахма от Маронея, червенофигурни вази и др. рисувани в черно скифоси и кантароси, и т.н.

Ваня Лозанова

Литература

Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 19762, p. 481

Graham, A. J. Collected Papers on Greek Colonization, Leiden, 2001 (= Mnemosyne, Supplements, 214)

Johnston, Jennifer E. Pistiros: Emporion of the North Aegean. - William McCulloh Symposium, March 27, 1999 -

http://classics.kenyon.edu/symposium/Jennifer%20E_%20Johnston.htm

Isaac, Benjamin H. The Greek settlements in Thrace until the Macedonian conquest. Leiden, 1986

Mpakalakēs, Geōrgios. Anaskaphē Strymēs. - In: Epistēmonikē epetērida tēs Philosophikēs Scholēs / Parartema 13. Thessalonikē, 1967

Velkov, V. and Domaradzka, L. Kotys I (383/2-359) et l'emporion Pistiros en Thrace. -   BCH, 118 (1994), 1-15.