Apros, Aproi, Apri

Тракийско селище на по-сетнешната Виа Егнация, дн. Кестридже в Европейска Турция.

Най-ранното споменаване на Апрос е от времето на Котис І в надписите върху два сребърни съда от съкровището от Рогозен.

Теопомп [XXVI, 160] съобщава за пребиваването там на Антипатър (военачалник при Филип II Македонски и Александър III Велики, а след смъртта на последния стратег автократор на македонските земи в Европа).

Птолемей [III, 11,7] и Плиний Стари [IV, 47] споменават града като римска колония. Името се среща във всички римски пътеводители [TP; IA 332, 4; IH 601, 10; GR 182,14] като кръстопътна станция, където се разделят пътищата за Енос и за Тракийския Херсонес.

Споменава се и като епископско седалище. За известно време Апрос се нарича Теодосиуполис [Hierocl. 312].

Светлана Янакиева

Според Д. Дечев името Апрос/Апри е тракийско и се локализира в областта, носеща името на траките кени, Кенике, която е в Източна Тракия, над Тракийския херсонес, в Европейска Турция. Името е засвидетелствано в надписите върху металните владетелски съдове на одриските царе Котис І (383/382-360/359 г. пр. н. е.) и Керсеблепт (359-341 г. пр. н. е.) от с. Рогозен, Врачанско. В Инвентарния свод на полисите Апри е определено като пределинистическо селище, неидентифицирано като полис, макар че е назовано полис в Тракия само от Стефан Византийски (Steph. Byz. 107, 5); локализира се на 22-26 мили западно от Бизанте. 

Резиденцията Апри, която ще даде името на по-късната римска колония на Via Egnatia Апри, е в триъгълника между Одрин/Едирне, Енос на Тракийско и Перинт на Мраморно море. Тази резиденция се намира на изключително стратегическо място в Източна Тракия, при с. Keрмеян на 25 км североизточно от гр. Mалкарa, северно от Хиерон орос/Свещената планина на траките, наречена от тях Ганос (дн. Текир даг), над недалечното крайбрежие на Мраморно море - на ок. 30 км северозападно от Ганос, и на ок. 40 км, североизточно над залива Мелас, който прeдставлява източния край на Тракийско море.

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Фол Ал. 1987: Фол Ал. Опит за локализация на селищата от Рогозенските надписи. - Археология, 1987, 3, 2.

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 20.

Inventory 2004: An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, 913.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

 Калин Порожанов