Абритус (Abritus)

Римски град в провинция Долна Мизия, локализиран въз основа на епиграфски данни в м. Хисарлъка край Разград.

Археологическите проучвания разкриват на същото място останки от тракийско селище от IV в. пр. Хр. В А. е открит надпис на Реметалк II, въз основа на който се предполага, че тракийското селище е център на стратегията Рюсика [IGBulg. II, 743]. Градът възниква от кастел на рим. военни части - кохорти от XI Клавдиев легион. А. се споменава за пръв път в писмените извори във връзка с поражението на император Деций Траян (249-251г.) в битка с готите. В края на III в. А. е укрепен с крепостни стени. През ІV-VІ в. се споменава за първи път в рим. извори като град във Втора Мизия и епископски център [Нiегос1., 636, 8]. Градът е Възстановен и укрепен от Юстиниан (527-565) [Proc. De Aedif. IV, 11]. Липсват писмени и епиграфски данни за по-късната съдба на А. Предполага се, че в края на VІ в. е разрушен при нападението на авари и славяни. След изоставянето на града, ок. VIII в. тук възниква българско селище.

 

Теофил Иванов