Калпе/с

Калпе/с лимен се намира приблизително в средата на Тракия (Xen. Anab. VІ 2, 17), но в този случай е ясно, че тук става дума не за Европейска Тракия, а за крайбрежието на Азиатска Тракия (Xen. Anab. VІ 4, 1), което се представя от северния бряг на Мала Азия, който е  Южното Анатолийско Черноморие.

Името Калпе/с – като топо/хидроним – е несъмнен тракийски ономастичен реликт. Той намира своята индоевропейска древност чрез основата си  *kal- със значение вода, което не само езиково, но и културно-исторически е сравнимо с фригийската дума akala със значение вода. Впрочем, самото място на Калпес е на вода – на солена вода – на морето.  Лимен, на старогръцки език, означава пристанище, морски залив, за разлика от термина лимне, който означава езеро или блато. Тоест, в предлагания за разглеждане случай, става дума за черноморско пристанище на северния бряг на Мала Азия, което носи тракийското име Калпес.

Функциите на Калпе/с като пристанище са заявени и се разбират още с първото му споменаване (Xen. Anab. VІ 2, 13), където става ясно, че Клеандър – хармостът (=военен наместник) на Бизантион (дн. гр. Истанбул в Турция) – щял да дойде с триери от пристана/пристанището Калпе/с. Това се потвърждава за същия този Клеандър, като се казва, че той щял да дойде тук с  кораби и триери (Xen. Anab. VІ, 4, 18).

Най-пълното описание на Калпе/с лимен е предадено от Ксенофонт (Xen. Anab. VІ, 4, 1-7 ). Той казва, че хорúонът, който се казва Калпе/с лимен, е в Тракия – в Азия; тази Тракия започва от входа на Понта (=Черно море) и продължава до Хераклея (дн. гр. Ерегли в Турция); от Бизантион до Хераклея няма друг полис – приятелски или гръцки – освен траките битини/витини; Калпе/с лимен се намира по средата на пътя между Хераклея и Бизантион и е хорúон – вдаден в морето; той е разположен върху стръмна към морето скала, чиято най-малка височина е 20 разтега (ок. 30 м), а провлакът, който го свързва със сушата, е повече от 4 плетра (над 120 м); на този полуостров могат спокойно да живеят 10 000 обитатели; пристанището е при основата на същата стръмна скала, като брегът е отворен на заник слънце (тоест – не на запад, както се чете обикновено, а – на юг/югозапад); изворът със сладка вода, който обилно тече от хорúона, стига до самото море; при същото море има много и различни дървета, много от които стават за строеж на кораби; близката планина се спуска към брега на около 20 стадия (ок. 3 700 м), при това е земя без камъни; нейното крайбрежие също е около 20 стадия (ок. 3 700 м) и е обрасло гъсто с всякакви и големи дървета; останалата част от хóрата е хубава и голяма и селата там са много и многонаселени, защото земята ражда ечемик, пшеница, всякакви бобови, просо, сусам, много смокини, много лозя за сладко вино и всичко друго освен маслини; толкова хубава е била тази хóра; но елините на Ксенофонт разпънали палатки край морето, а не вътре на полуострова, защото отиването там било злонамерено, понеже някои желаели да основат град /полис.

Съгласно споменатите описания на Ксенофонт, както и  това Аполоний Родоски (Apoll. Rhod. Arg. II, 659-660; 672-673) Калпе/с трябва да се локализира най-вероятно при един от трите носа на северозападния анатолийски черноморски бряг, преди насочения на север нос със съвременното име н. Кефкен (в Черноморска Турция), продължаващ в острова с древно име Тиниас, които имат условия за акостиране на кораби от към югозапад/юг. Този остров, заедно със западно/югозападно намиращият се от него хорион с пристанище Калпе/с, маркира средната част на крайбрежието на Битинското/Витинското море (Apoll. Rhod. Arg. II, 730), назовано така по името на траките битини/витини.

Описанието на Калпе/с лимен, което четем у Ксенофонт, несъмнено е видяно от него с очите на военачалника-стратега, какъвто той е по времето на целия поход-анабазис през Азия. То обаче, е гледано от него и с голямата му амбиция именно той да се изживее както и да изпълни ролята на ойкист (=основател на нов полис-апойкия), чрез основаването на нова елинска катойкия – нов полис в Черно море.

Това великолепно  е представено от самия него, когато той с войниците си е още в района на полиса-катойкия Котиора (вер. дн. гр. Орду), намиращ се също на Южното Анатолийско Черноморие (Xen. Anab. V 6, 15-37). Като отчита факта, че войсковият лагер е от ок. 8 000 войници и се съпътства от граждански такъв – съставен от хетери и техните деца, чиито бащи са именно неговите войници, той проявява своето намерение и активно агитира войската си – макар и, в крайна сметка, неуспешно – за осъществяването на своята амбиция.  Блянът на Ксенофонт, появил се при Котиора, го кара, обаче, да продължи да търси място за неговата реализация. И такова място се оказва именно Калпе/с лимен.

При това положение, в случая с описанието на Калпе/с лимен и свързаните с него събития, ще се окаже, че, когато пише своите спомени в далечен Пелопонес, Ксенофонт ще описва само онова, което е в тон, в синхрон с и отговаря положително на някогашната неостаряваща негова амбициозна идея. А всичко, което би ù противоречало е било премълчано. Тоест, факти и аргументи, които биха попречили на заселването и основаването на една нова катойкия, така желана от Ксенофонт, самият той няма да каже. Кои и какви са те?

Навсякъде, където говори за Калпе/с лимен, Ксенофонт използва термина хорúон. На старогръцки той означава, най-общо казано място. Но освен това, този термин съдържа в себе си и много често носи смисъла на укрепено място. Разбирането на смисъла като укрепено място се демонстрира от Ксенофонт в неговия Анабазис, когато говори и за другите – за европейските траки – и по-конкретно – за крайбрежните  крепости, по северния бряг на Мраморно море, притежавани и контролирани от владетеля/архонта Севт (ІІ), където хорúон е синоним на тейхос (=крепост)  и тюрзис (=укрепена кула). Очевидно е, че укрепеното място е криело нещо зад укрепяването си. Нещо, което Ксенофонт не е искал да каже. При това, той никъде не казва категорично, че полуостровът е безлюден.

Археологически проучвания в района не са правени, но комплексът от налични данни сочи, че тук никога не е основаван елински полис-катойкия. При това, толкова подробното и великолепно описание на Ксенофонт за Калпес лимен спокойно може да се отнесе и за Калиакра, Чиракмана при Каварна, Несебър (Месамбрия Понтика), Созопол (Аполония Понтика), Маслен нос, Урдовиза при Китен, Инеада (Тиниада) и Мидия (Салмидесос) по Западния Тракийски бряг на Черно море. От всички тях само Месамбрия и Аполония – от тракийски протополиси царски-владетелски градове ще станат елински катойкии-полиси. Останалите шест на брой ще останат тракийски владетелски резиденции, които ще контролират крайбрежието.

Такъв, най-вероятно, ще се окаже и случаят с Калпес лимен по Южното Анатолийско Черноморие. При това, единствен хорúон – укрепено място, който е владетелска, а защо не и царска, резиденция, на Битинското/Витинското тракийско Малоазийско Черноморие – и то в средата му – както изрично повтаря неколкократно Ксенофонт.

Траките битини/витини в Мала Азия имат своя войска от конници и пелтасти (=лека пехота). Тази войска воюва повече от успешно със смесената, но преди всичко елинска войска на Ксенофонт, съставена основно от хоплити, т.е. тежката пехота на елинските полиси.

Добре се знае, че при етносните държави в Европа и Западна Азия, каквито са и държавите на тракийските етноси в Югоизточна Европа и Мала Азия, поради тяхното социално устройство, различаващо се от полисното елинско -, частите от пелтасти представляват лека пехота, съставена от селяни-общинници, а конницата се формира от царя и аристократите. В този конкретен случай, тя, тракийската битинска/витинска царска конницата, именно е и основната ударна сила срещу която очевидно, Ксенофонт не е могъл да се пребори със своите елини-хоплити, макар и представляващи  тежка пехота. Ксенофонт не е могъл да се пребори, за да победи и да остане в прекрасния полуостров с пристанище Калпес лимен – да остане в историята като ойкист със своите войници – потенциалните граждани на замисляния от него бъдещ полис.

Ето защо, той е продължил неудовлетворен и обиден на запад към Европа за да премълчи, когато пише своите спомени, неуспеха на това си начинание, а заедно с него да премълчи мощта и силата на царя (или владетеля-архонта) на етносната държава на траките битини/витини, сила олицетворена от пристанището Калпес, където по всяка вероятност, се е намирала владетелска царска резиденция, доминираща над тази важна част от Черноморието на  Северна Анатолия.

Литература:

Георгиев, Вл. Траките и техният език. София, 1977, 99.

Дуриданов, Ив. Езикът на траките. София, 1976, 28, 34, 72.

Порожанов, K. Общество и държавност у траките, средата на ІІ – началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). София, 1998 (=Studia Thracica, 6), 181-192.

Detschew, D. Die Thrakischen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 224.

French, D.  The Iron Age on the Black Coast. – Thracia Pontica, 4. Sofia, 1991, 237-240.

Porojanov, K.  La ville thrace de Mesambria sur la côte de la mer Noire. – Thracia, 13, Studia in memoriam Velizari Velkov, Institut de Thracologie. Serdicae, 2000, 345-350.

Porozhanov, K. The Odrysian Prince Seuthes – the Thracian Ruler of the European Coast of the Sea of Marmara. – Orpheus. Journal of Indo-European and Thracian Studies, 11-12 (2001-2002). Sofia, 2003, 133-138.

Stronk, J. P. Conditions for Colonization: Calpes limen and Salmydessos reconsidered. – Thracia Pontica, 4. Sofia, 1991, 97-108.

Калин Порожанов