Бреа

Brša

Град в Тракия, към който атиняните изпратили колонизационна експедиция през втората половина на 40-те или в началото на 30-те години на 5 в. пр. Хр. Сведенията на античните автори са повече от оскъдни. Стефан Византийски в Етника е твърде лаконичен:

Steph. Byzant.166: Brša: pÒlij <Qr®khj>, e„j ¿n ¢poik…an ™ste…lento 'Aqhna‹oi. tÕ ™qnikÕn œdei Bršathj, œsti dS Brea‹oj par¦ QeopÒmpJ kg [FGrHist 115 F 145].

Бреа: полис в Тракия, в който атиняни изпратили апойкисти. Етниконът трябва да е бреати. Теопомп споменава в 23 книга бреат.

Лексикографът Хезихий подчертава, че комедиографът Кратин (519-422 г. пр. Хр.) е споменавал апойкията, която атиняни изпратили към Бреа. Той пояснява, че Бреа е полис в Тракия:

Hesychius: Kratnoj [fr. 395 Kock] mšmnhtai tÁj e„j Bršan ¢poik…aj. œsti dS pÒlij Qrvkaj, ej ¿n 'Aqhnaoi ¢poikan ™xšpempon.

Г. Бузолт (GG ІІІ. 1, 417) прави опит да идентифицира тази, определена от издателя на фрагментите на атическите комедиографи Т. Кок [CAF, fr. 395] като „неизвестна", комедия с комедията на Кратин Тракийките (fr. 71-84), поставена скоро след остракизма на Тукидид, син на Мелезий, т. е. към 442 г. пр. Хр. Подобна датировка намира добро съответствие в най-ранната предложена датировка на основаването на Бреа към 446/5 г. пр. Хр. (от издателите на атинските трибутни списъци: ATL III, 286 ff.).

Но Е. Удхед (Woodhead, 1952, 59), последван от Д. Ашери, предполага, че името на Кратин е било объркано с това на Кратерос. Е. Удхед асоциира неговата творба Yhfism£twn Sunagwg» с единственото сигурно историческо свидетелство за основаването на Б., а именно атинският декрет за този акт [IG I2. 45 = M. N. Tod, I2. 44]. Ако това е така и Кратерос е бил източникът на Хезихий, то сведенията на последният биха могли да възхождат към този надпис и особено констатацията, че "Бреа е полис в Тракия" [l. 16-17]. Освен приведените по-горе сведения на Хезихий (Кратин/Кратерос) и Стефан Византийски (Теопомп), името на Бреа се среща още у Теогностос [Cramer, Anecdota Graeca Oxon., II. P. 102]. Незначителните следи, които Бреа е оставила в историята, или по-скоро премълчаването й, подсказват евентуалната й краткотрайност и дори евентуален неуспех на апойкията, защото по време на Пелопонеските войни вече името е изчезнало от военно-политическата сцена. Затова неоценимо значение за кратката и неясна история на апойкията има фрагментираният декрет [ATL III, 286 ff.; IG, I3, 46 (IG, I2, 45); Tod., No 44; p. 89] за нейното основаване, поставен на Атинската агора към времето на това събитие. Текстът, макар и непълен, разкрива някои съществени детайли от религиозно-политическите и ритуални аспекти на процедурата по изпращане на апойкия и основаването на нова колония.

Първоначалното изречение от текста на декрета не може да бъде реконструирано, поради крайната му фрагментираност. Изложението започва с ритуалните аспекти на изпращането на колонизационната експедиция, което се предшества от жертвоприношение (qÚein) в метрополията за получаване на благополучни знаци [kall]ierüsai LSJ s.v. kallieršw] за това. Молитвите и жертвоприношенията маркират ритуалното начало на всяко важно действие.

3.                                             po[. . 5 . . .],

4. [. . . 6 . . .]n aÙto‹j parascÒnton hoi ¢p[oikist]-

5. [aˆ kall]ierüsai hupSr tüj ¢poik…aj, [hopÒsa]

6.n aÙto]‹j doküi.

Липсващият текст в края на 3-ти и началото на 4-ти ред се реконструира обичайно като pÒ[ron d' ™/j qus…a]n, т. е. като указание за подготовка на свещенодействие.

По-нататък запазената част третира изпращането на апойкистите и разпределението на земята между заселниците. Указан е и техният произход - те трябва да са от Солоновите класи на тетите и зевгитите. Декретът изрично посочва, че Б. се намира в тракийския регион [1. 17]. Точната й локализация остава хипотетична, както и датировката на събитието, resp. на надписа. Отправна точка за дискусията около датировката на този акт е споменаването на едно интересно обстоятелство в надписа. Отбелязва се, че участниците в някакъв военен контингент биха могли да се присъединят към апойкистите, ако достигнат Б. за 30 дни след завръщането си в Атина от своята експедиция [l. 26-29]. Те са наречени в надписа epoikoi (допълнителни заселници), за разлика от основната група заселници (apoikoi). Тяхната идентификация разделя мненията. 

Една група изследвачи правят асоциация между този детайл от основаването на апойкията и сведението на Плутарх в неговата биография на Перикъл [11. 5] за изпратените от стратега на Атинското архе 1 000 заселници в Тракия, за да се установят в областта на бизалтите: E„j d  Qr£khn (œsteilen) cil…ouj Bis£ltaij sunoik»sontaj. Според Херодот [7. 115] Бизалтия се е намирала западно от р. Стримон; Страбон [Strabo., 7, fr. 36] потвърждава тази локализация, което отвежда локализацията на апойкията в тази посока [Meiggs, Empire, p. 602; Asheri, AJP 90, No3, 1969, 337-340]. Други поставят апойкията в близост до Амфиполис, северно от него. В такъв случай Б. би трябвало да се търси на североизток, а не на северозапад от Халкидика. Ед. Майер [Mayer, Geschichte des Altertums IV. 21] дори търси локализацията на Б. по-далеч на изток, по тракийската крайбрежна линия, чак някъде между Абдера и Енос!

Проблемът е усложнен от премълчаването на името на апойкията у Тукидид. Затова особено значение се придава на едно несигурно четене на Т. Бергк на текста на Тукидид [1.61.4], което коригира Bšroian на Bršan [Bergk, Philologus 22, 1865, 536-539]. Ако тази емендация се приеме, а мнозинството от изследвачите го правят, то Б. би намерила локализация между Терме и Стрепса в Северозападна Халкидика и това би направило идентификацията с колонията на Перикъл в Бизалтия невъзможна. Първият автор, предположил подобна локализация, е Е. Удхед [CQ 2, 1952, p. 57], който приема предложеното от Т. Бергк четене. Според него Б. е стояла на входа на Пердика към Халкидика като важна бариера за неговите амбиции. Тази локализация подкрепят и доразвиват  Д. Ашери и И. Малкин. В подкрепа на подобна хипотеза всички сведения внушават, че реалната намеса на Атина в ареала на Термейския залив би могла да се отнесе към 30-те години на 5 в.пр.Хр. Е. Удхед съотнася предложената от него датировка с процеса на формиране на Атинската политика спрямо Македония.

Споменатият в декрета контингент е идентифициран от своите първи издатели [ATL III.286 ff.; Tod, GHI I. No44] с изпратения да потуши Евбейския бунт през 446 г.пр.Хр. и така ок. 446/5 г.пр.Хр. се очертава като евентуалната най-ранна възможна датировка за основаването на Б., resp. на надписа. Алтернативна хипотеза, предложена през 1952 г. от Е. Удхед [CQ, n.s. II, 1952, 61], идентифицира този контингент с изпратените да потушават бунта на Самос, което предполага датировка ок. 439/8 г.пр.Хр. Като допълнителен аргумент в подкрепа на по-късната датировка на декрета за основаването на Б. той посочва евентуалното сходство на името на Фаноклес от края на надписа с един известен от I.G. I2.75 (ок. 430-425) grammateÚj.

Въз основа на сравнителен епиграфски анализ Х. Б. Мейтингли [Mattingly 1966, 172-192] отнася декрета и основаването на Бреа към 426/5 г. пр. Хр.  Всичките хипотези не разполагат с достатъчно убедителни аргументи, за да елиминират останалите.

Интересен момент от текста на декрета [редове 13-16] е изричното указание за евентуалната помощ, която съседните (съюзни) градове (t¦j pÒleij) са длъжни да окажат незабавно „в съгласие със споразумението", очевидно постигнато по-рано, в случай, че земята на апойкистите бъде нападната.

13. - - - ™£n dš tij ™pistra[teÚei ™p]-

14. [ˆ tSn gS]n tSn tōn ¢po…kon,

Клаузата подсказва, че основаването на Б. е част от имперската стратегия на Атинския морски съюз за защита на тази част от тракийския регион. Но се долавя и едно предварително споразумение с тези съюзни полиси за предстоящото основаване на новия атински опорен пункт. Много е вероятно с тези условия да е било свързано едно друго интересно обстоятелство, указано в декрета в редове 9-11:

9.                                                                t]-

10. [¦ dS  tem]šne t¦ ™cseiremšna ™©n kaq£[per ™st]-

11. […, kaˆ ¥l]la mS temen…zen. ...

Да бъдат съхранени свещените участъци (теменоси) такива, каквито са, и да не се създават нови участъци, което би могло да се интерпретира като евентуално указание за съхраняване на местните древни култове, за каквато традиция споменава Тукидид [Tuck., 4. 98.2]:

...Що се отнася пък до традиционното правило, което съществувало у гърците, то било такова, че който разполагал като господар с една страна, била тя малка или голяма, той винаги разполагал и с нейните светилища с уговорката да се съобразява, доколкото това е възможно, с обредите, които дотогава били там в сила....

Тези теменоси се интерпретират като свързани с местните култове от предколониалния период, като temšnh qeîn ™picwr…wn или ƒer¦ Qrakik£. Някои изследвачи дори са убедени, че тази клауза предполага никакви гръцки божества да нямат светилища в Бреа.

Декретът очертава огромните пълномощия на ойкиста Демоклидес, предвидени в характеристиката му на автократор (aÙto]kr£tora) [l. 8 и сл.], въпреки че има индикации и за известни ограничения [l. 40 и сл.]. Някои детайли са в компетенцията изключително на държавата - напр. избора на длъжностните лица, разпределящи земята (geènomoi) [6f.] - по един от всяка фила:

6. ... geonÒmoj dS helšsq[ai dška/ ¥ndraj,] œnac fulüj: hoàtoi dS nem£nt[on tSn/gün

         6. .... геономите ще бъдат избрани, 10 мъже, един от всяка фила; те ще разпределят земята.

Е. Грахам [Graham, 35], който предлага превод и интерпретация на надписа [Graham, 228-229], разсъждава, че ако ойкистът на Б., Демоклидес, е идентичен с предложителя на един по-късен атински декрет [IG I2 152], то много вероятно той се е завърнал в Атина и не е живеел към същото време с основаната от него общност. Политическата активност на Демоклидес бива отнасяна към 430 г.пр.Хр. и дори малко по-късно. Ако той е бил стратег през 439/8 г.пр.Хр., това добре би съответствало на пълномощията му като ойкист на Б. През 441/0 и 431/0 някой си Демоклидес също е стратег. Би могло да се допусне, разбира се, че начинанието се е провалило или че Демоклидес, подобно на ойкиста на Амфиполис Хагнон, се е завърнал в родния си полис и към ангажиментите си на атински гражданин там.

Освен всичко това, трябва да се подчертае, че надписът е бил изработен небрежно, а буквите са изписани не особено прецизно и в архаичен маниер, което се обяснява с обстоятелството, че е бил изработен и поставен - според текста - със средствата на апойкистите. Изглежда съзнателно е търсено по-ниско качество и евтина изработка.

Има хипотези, че краткотрайното съществуване на апойкията би могло да се обясни с абсорбирането й от друга колония, напр. от Потидея през 429 г.пр.Хр. [както предлага A. G. Woodhead, p. 69], която става главна атинска база в региона. Предложената на изток от Халкидика локализация е повод да се допуска, че Б. е била абсорбирана от Амфиполис, основан през 437/6 г.пр.Хр. [както предлага Nesselhauf, 130ff.].

Сведението на Стефан Византийски, че Теопомп е споменавал етникона Breaoj в кн. 23 на Филипика [F 145 Jacoby = Steph. Byz., s.v. Brša], хвърля съмнение относно краткотрайността на съществуването на полиса. В тази си част от съчинението си  Теопомп е излагал кампанията на Филип в Халкидика през 349 г.пр.Хр., започвайки с Олинтийската война в кн. 22, където изглежда е правел кратко отклонение за халкидците и техните обичаи [fr. 139]. Той споменава в своя разказ множество халкидски местности, полиси и cwr...a [кн. 23: Fr. 177, 143, 144; кн. 24: Fr 146, 147; кн. 25: Fr. 152, и т. н.]. Тъй като Б. или по-скоро нейното население също са били включени в този списък, Д. Ашери [Asheri 1969, 339] допуска, че това споменаване не е било изключение и местността трябва да се е намирала в Халкидика. Нещо повече, той е убеден, че Б. се е намирала в центъра на военните действия по време на Олинтийската война и следователно трябва да се търси на север или северозапад от Олинт (Ботиеа) и северно от Палене. Ако това е така, то полисът или селището/кастелът Б. трябва да е съществувал поне до времето на Филип.

Формата Brš е съхранена като наименование на един кастел в Родопите у Прокопий [De aedif. 4. 11; Detschew, 85].

Д. Дечев идентифицира и двете форми с глосата br…a, интерпретирана като тракийско наименование за „град" [Strab., 7. 6. 1: br…a· ¹ pÒlij, tÕ te‹coj, ¹ ™p' ¢gro‹j kèmh], често - и като втора част на наименованието в смисъл на «полис», която следва епонимът: Месамбриа/ Месембриа, Полтюмбриа, Селюмбриа [Strab., 7. 6. 1; Steph. Byz., 446. 15; Detschew, 86]. Още П. Кречмер [Einlaeit., 203] асоциира наименованието на Б. с фригийската Bra, върху чиито монети стои легендата Brianwn.

Ваня Лозанова

Литература

Asheri, D. Note on the Site of Brea: Theopompus, F 145. - AJP, Vol. 90, No. 3, 1969, 337-340

Berg, Th. Zu Thukydides. - Philologus 22, 1865, 536-539

Detchew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1976, 85

Graham, A. J. Colony and Mother_City in Ancient Greece. Manchester, 1964

Hansen, O. The Athenian Colony of Brea = Amphipolis? - Hermes, Vol. 127, No. 1, 1999, 121-122

Isaac, B. H. The Greek settlements in Thrace until the Macedonian conquest. Leiden, 1986

Kagan, D. The outbreak of the Peloponnesian War. New York, 1969

Kretschmer, P. Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache. Göttingen, 1896

Nesselhauf, H. Untersuchungen zur Geschichte der delisch-attischen Symmachie. - Klio, Beiheft XXX (Neue Folge,, Hft. 17), Leipzig, 1933

Malkin, I. What were the Sacred Precincts of Brea? (I.G., I3 46). - Chiron, 14, 1984, 43-48

Mattingly, H. B. Athenian Imperialism and the Foundation of Brea. - C.Q. 60, NS 16, 1966, 172-192

Meiggs, R. The Athenian Empire. Oxford, 1972

Meritt, B. D., Wade-Gery, H. T., McGregor, F. M. The Athenian Tribute Lists. Princeton, N. J., 1955

Tod, M. N. A Selection of Greek Historical Inscriptions to the End of the Fifth Century. Vol2, Oxford 1946

Woodhead, A. G. The Site of Brea: Thucydides 1. 61. 4. - CQ, NS, Vol. 2, No.1/2,1952, 57-62

http://drc.ohiolink.edu/handle/2374.OX/672