Бизас

Бизия/Биза/Виза

BÚzaj, BÚzhj, BÚzoj

viza22_472 

 

Тракийски топо- и антропоним, запазен в писмена форма по Западнопонтийското крайбрежие и в хинтерланда му по време на т. нар. Велика гръцка колонизация и след нея.

Литература:

 

Фол, А. Тракийският орфизъм. София, 1986: 40.

Detschew, D. Die thrakishen Sprachreste. Wien, 19762: 94-95.

Валерия Фол

 

Според Д. Дечев името Биза е тракийско. Страбон (64 г.пр.н.е.-21 г.от н.е.) нарича Биза базилейон на астите, което означава, че това е царска/владетелска резиденция на траките асти (Strab. VІІ, fr. 48). Стефан Византийски (VІ в.) определя Биза като полис в Тракия, но също го нарича базилейон на астите (Steph. Byz. 169, 13). Базилейонът, тоест тракийската царска/владетелска резиденция-„столица", Биза, според наличните писмени извори, епиграфски и археологически паметници, се локализира в Източна Тракия, Европейска Турция, от северната страна над днешния турски гр. Визе, на около 75 км югоизточно от съвременния гр. Къркларели (бълг. Лозенград). Резиденцията Биза е на около 30 км западно-югозападнo от полуострова и резиденция Салмидесòс на Югозападното Черноморие, разположена на високо естествено укрепено хълмисто възвишение от южните части на Странджа. Съществуването на Биза се предполага още към V-ІV в.пр.Хр., при което се допуска, че в по-ранен период тук е възникнала укрепена династическа резиденция - тюрсис, около която по-късно е създаден царският град.

На североизток от местоположението на крепостта-резиденция, внушително доминиращо над равнината, е разположено около 3 км плато, което в източния си край завършва с върха, носещ символното култово име, означено на турски като Гьозтепе, което има своето българско съответствие в името Виденица, отнасящо се за връх с подобно културно-историческо местоположение в Западните Родопи. От южната си страна това плато е осеяно със скално-изсечени мегалитни паметници, които принадлежат на тракийската древност и свързания с нея владетелски култ. В този контекст неслучайно Дионис е смятан за митичен основател на „града"-базилейон Биза и вероятно е бил главен негов бог. Очевидно е, че тук се наблюдава тракийски дионисов, орфически, царски тип култов град, подобен на малоазийския фригийски, наричан Града на Мидас и смислово съдържащ доктриналните характеристики и на орфическия Салмидесòс на Черно море, както и на дионисовия Исмарос на Тракийско море.


Литература:

Гюзелев М. 2009: Гюзелев М. Западният Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр.Хр. Бургас, 2009,  277.

Стоянов Т. 1984: Стоянов Т. Бизия като център на тракийската култура. - В: Странджанско-Скарски сборник, том ІІ, книга 2. Малко Търново, 1984, 35-44.

Порожанов К. 2010:  Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 60-61.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

Velkov V. 1978: Velkov V. Die Thrakische Stadt BIZYE. - In: Studia in honorem V. Beschevliev. Sofia, 1978, 174-181.

Калин Порожанов