Гети (Getai)

Сборно название на севернотракийската етносна общност, която заема обширна територия в североизточната част на Балканския п-в до двуречието Днестър-Днепър, където най-ясно е очертана контактната зона на етно-културно и на политическо взаимодействие със скитите около и след края на VI в. пр. Хр.

 

Към гетската племенна общност принадлежат кробизи, теризи, агатирси, миргети и тирагети. Данните у Херодот [IV, 93] и у Тукидид [II, 96, 1] свидетелстват за съществуването на гетски държавни организации и трайно установени религиозни идеи, свързани с култа към Залмоксис [Hdt. IV, 14; IV, 95, 1-5; IV, 96,1-2].

Бащата на историята предава, че при похода на персийския цар Дарий I срещу скитите най-храбрите и справедливи сред траките Г. единствени му оказват съпротива, но са принудени да отстъпят и дори да предоставят конни стрелци за армията му.

В самия край на VI или през първото десетилетие на V в. пр. Хр. гетските земи между пл. Хемус и делтата на р. Истрос са в границите на държавата на одрисите при първия неин известен владетел Терес. Според Херодот [IV, 80, 1-5], реката е гранична между териториите на траки и скити. Гетските конни стрелци са включени в сборната одриска армия на Ситалк по време на похода му в Македония и в Халкидическия полуостров през 429 г. пр. Хр. [Thuc. II, 98, 4].

Гетски  воини участват и в настъпателните операции на одриския владетел Севт I през 411 г. пр. Хр. При обсадата на Кардия траките побеждават атиняните като, според Полиен [VII, 38], голям е приносът на 2 000 лековъоръжени Г.

През 70-те и 60-те години на IV в. пр. Хр.в гетските земи съществуват центрове на политически живот, които, както личи от царските погребения при Аджигьол и при Борово, поддържат дипломатически и политически контакти с одриския владетел Котис І. Външнополитическата им дейност също е активна. През 339 г. пр. Хр. скитския цар Атей първоначално воюва с анонимен гетски владетел в делтата на Истрос, а впоследствие е разбит от фалангата на Филип II Македонски. Той от своя страна има за съюзник гетския цар Котела. Според твърдението на Атеней [XIII, 557 d] съглашението е скрепено с брачен съюз между Филип II и гетската принцеса Меда.

През 335 г. пр. Хр. Александър III Велики, след неуспешен опит за десант на о. Певка, преминава на левия бряг на Истрос и отблъсква един гетски отряд с цел да си осигури стабилен северен тил преди похода в Азия.

Гетските земи стават отново арена на сблъсъци, когато през 325 г. пр. Хр. стратегът на Тракия Зопирион, след опит да наложи властта си над съседните скити и Г. и след неуспешна обсада на Олбия, загива на бойното поле.

През 313 г. пр. Хр. Г. са съюзници на западнопонтийските колонии, които начело с Калатис, се противопоставят на политическите амбиции за хегемония на Лизимах.

Вероятно ок. края на IV или през първите години на III в. пр. Хр. гетската политическа история достига своите върхове. Начело на държавата застава Дромихайт, който според Диодор [XXI, 1142], Страбон [VII, 3, 8; VII, 3, 14], Полиен [VII, 25] и Павзаний [1, 9, 5-6] не само побеждава, но и пленява Лизимах. Македонецът е принуден да приеме гетските условия и да направи териториални и политически отстъпки.

През първата половина и средата на III в. пр. Хр. в гетските земи продължава разцветът на държавно-политическия живот. Добър пример в това отношение е проучената гробница при Свещари. Към същата епоха се отнася и съобщението на Филарх [Athen. XII, 536 d] за изключителните богатства на царя на кробизите Исант.

Около и след 200 г. пр. Хр. Истрия влиза в дипломатически и политически отношения с гетския цар Залмодекикос. Фрагментарно е запазен почетен декрет от Истрия в чест на знатния и много заслужил жител на града Агатокъл, който успява да отстрани опасността, надвиснала над колонията, предизвикана от победите на гетския цар Золтес. Градът се обръща за помощ и към гетския базилевс Ремакс.

През 60-те и 50-те години на I в. пр. Хр. в гетските земи управлява Буребиста. Той разширява политическите граници на своята държава на север и на северозапад, като подчинява бои и тауриски и достига до Илирия. Подчиняват му се и елинските колонии на северното и на западното крайбрежие на Черно море - Олбия, Тира, Истрия, Калатис, Дионисополис, Одесос и Месамбрия. Според декрета в чест на Акорнион, почетен гражданин на Дионисополис, Буребиста става най-могъщият между царете в Тракия и дори се намесва в конфликта между Гай Юлий Цезар и Помпей на страната на последния. През лятото на 48 г. пр. Хр. Цезар подготвя срещу него война. Буребиста е свален чрез вътрешен заговор, като приемниците му разделят държавата на четири части. След смъртта му центробежните сили в гетската държава надделяват и това довежда до значителното й отслабване през следващото десетилетие. Според Дион Касий [LI, 22, 8] Г. не могат да бъдат полезни никому, тъй като враждуват помежду си.

Походът на проконсула на Македония Марк Лициний Крас през 29-28 г. пр. Хр. нанася силен удар на гетските държавни организации, но римската военноадминистративната система между Стара планина и Дунав е окончателно утвърдена едва през 45 г. при император Клавдий (41-54 г.).

Кирил Йорданов