Аполоний Родоски (295–215 г.пр.Хр.), който използва названието долиони, казва, че с влизането на кораба Арго в Пропонтида веднага прави впечатление висок остров/полуостров, който е на късо разстояние от Фригийската страна; той е свързан с провлак, който се облива от вълните. Провлакът има двойни брегове, които се намират над/отвъд реката Айсепос, а жителите около него го наричат Острова/Полуострова на мечките. Тук обитават хората от Земята родени, които са голямо чудо в очите на съседите си, защото всеки един от тях има по шест ръце... А около провлака и в равнината живеят долионите, над които царства/повелява Кизик, син на Айнеос. Земнородените чудовища, са покровителствани от Посейдон, същият, от който долионите водят началото си… С пристигането на Арго при долионите, аргонавтите най-напред оставят своята малка каменна котва при извора Артакия, но за да постигнат своята цел, съгласно указанията на оракула, те взимат тежък камък, който на следващия ден трябва да бъде поставен като свещен в храма... (Apoll. Rhod. Arg. 1, 936-960).

Очевидно, след преминаването си през Хелеспонта (дн. проток Дараданели), Арго държи курс, свързан с южния анатолийски бряг на Мраморно море. Независимо от наличието и на други големи острови на пътя им, аргонавтите спират своето внимание на най-южния от тях, който по същината си е полуостров, защото, както добре е обяснено от Аполоний, е свързан със сушата. Ясно става, че за да успеят в по-нататъшните си действия, аргонавтите извършват култови сакрални действия, свързани със свещения извор, неслучайно носещ името Артакия, както и с храма на долионите. Несъмнено те молят за закрилата и покровителството на местните божества.

Островът/Полуостровът на мечките е древният Кизикенски полуостров (дн. полуостров Капъдаъ/ Κapıdağı), който се свързва със страната/областта Фригия, чрез провлак. По повод името на острова/полуострова трябва да се отбележи, че и днес, в югозападната му част, се намира град, който носи името Ердек/Erdek. То очевидно произлиза от тракийския хидроним Artakiа, споменат като свещен извор от Аполоний (Apoll. Rhod. Arg. 1, 955-957), но несъмнено е свързано и с Artakiа/Артакия като местно прозвище на Афродита в милетската апойкия Артаке до полиса Кизик. Всички тези варианти (Ердек, Артакия, Артаке) видимо произлизат от името на местната тракийска богиня Артакия, чието съответствие Аполоний вижда в елинската Афродита. Тя, обаче, може да бъде възприемана от местните и като едно от проявленията на Великата богиня-майка. Независимо от това тук не може да не се отчете и приликата с древногръцкото Arctos (nesos), което ще рече Мечи (остров/полуостров).

Земнородените чудовища живеят на Острова/Полуострова, чието име съзнателно се свързва с мечките, които също са немалки чудовища-зверове. Но в представите на древните общества от Европейския Югоизток и Мала Азия, мечките са свещен символ, друг образ на Великата богиня-майка, на Майката Земя. При това, Земнородените чудовища са покровителствани от Посейдон, от когото водят произхода си долионите, което недвусмислено означава тяхна близост и родство.

Наблюдението, че долионите водят произхода си от Посейдон (бога на морето и земетръсите) несъмнено представя и подчертава тяхното властване във морските води на страната им. Това, разбира се, се отнася и за земнородените. С което и едните, и другите могат да бъдат потенциални врагове, в морето, на аргонавтите, тоест на елините.

На този остров/полуостров, населението се нарича долиони, над които царува/повелява владетел с тракийското име Кизик. Неслучайно, както се наблюдава по тракийските крайбрежия на Мраморно и Черно море, съвсем закономерно, с покровителството на местния владетел, в случая олицетворено от името Кизик, през VІІІ и VІІ в.пр.Хр., тук, на шийката на полуострова, се основава елинска апойкия, също носеща името Кизик. Очевидно, долионите са местното предгръцко тракийско население, живеещо в тази крайбрежна част на мраморноморска Фригия.

В подкрепа на това е и името на малоазийските траки долиони, сравнимо с европейските траки долонки (обитаващи древния Тракийския херсонес, дн. Галиполски полуостров), което без съмнение е тракийско, както твърдят специалистите.

Впрочем, това, което ни представя Аполоний Родоски е една по-ранна, от неговото време, представа за т.нар. Горна/Северна Фригия, която се открива в Омировия епос (Hom. Il. 2, 862-863; 3, 184-190; 10, 431; 14, 545), писан към VІІІ в.пр.Хр., с което тя я различава от съществуващата по това време голяма и силна анатолийска, континентална държава Фригия, съответно възприемана, в съпоставката на Омир, като Долна/Южна, но и Източна. Представата за Горна/Северна Фригия е потвърдена от по-късни автори като Херодот (Hdt. 1, 28), Ксенофонт (Xen. Hell. 3, 2,1; 3, 4,12-13), Псевдо-Скилакс (Ps.-Skyl. 94), Псевдо-Скимнос (Ps.-Skymn. 976-978), Страбон (Strab. 12, 4, 1-5; 12, 8, 1-2), Диодор (Diod. 7, fr. 11), Ариан (Arr. Per. Pont. Eux. 37), Анонимния периплус на Черно море (Anon.Peripl. Pont. Eux. 90), но е наричана Хелеспонтийска или Малка Фригия, въпреки, че тогава континенталната държава Фригия, със столица Гордион, вече не е на политическата сцена.

По-нататък, според Аполоний Родоски, долионите и самият цар/повелител Кизик посрещат дружелюбно аргонавтите и след като научават за тяхното пътешествие и разбират техния произход, гостоприемно привързват кораба в градското пристанище. Тук, те построяват олтар/жертвеник на Аполон Екбасиос и извършват обредни действия. Царят/повелителят им дава от неговото сладко вино и овце, хероите преспиват и на сутринта се изкачват на великия Диндимон, за да научат разните пътища в това море; сетне те отплават с кораба от старото му закотвяне в пристанището Хютос; а пътят, по който те минават, бива наречен Пътят на Язон (Apoll. Rhod. Arg. 1, 961-988).

Видно е как мирно и спокойно аргонавтите, тоест  елините, са приети, на южния бряг на Пропонтида/Мраморно море, от местните неелини долионите, които имат своя социално-политическа организация, начело на която цар/повелител е Кизик. Главният град на има свое пристанище, носещо името Хютос. То е свързано с царя/повелителя Кизик и трябва да се представя от неговата резиденция, от която той властва. Пристанището Хютос показва сигурно местно корабоплаване. То се потвърждава и от наложилото се издигане от аргонавтите на олтар на Аполон, с прозвище  Екбасиос, което ще рече, че зад елинското име Аполон се крие местно соларно божество, което покровителства отплаването на плавателните съдове от пристанището, какъвто е и корабът Арго. Великият Диндимон очевидно е светилище-прорицалище на долионите щом от там аргонавтите ще научат за разните пътища в морето. Такова внушение се пояснява по-нататък, но то се крие и в името, което напомня за светилището-прорицалище – храм точно на Аполон, в Дидима – южно от полиса Милет, в Западна Анатолия.

Но Земнородените хора се опитват от планината да блокират устието на широкото пристанище Хютос,  удобно свързано с морето... Намесва се Херакъл, който успява да надвие чудовищата, като тръшка на земята всяко едно от тях... (Apoll. Rhod. Arg. 1, 989-1011).

Тук вече е ясно, че зад това страшно име, се крие друга част на долионите, тоест друга тяхна политическа организация, която владее стратегическия Остров/Полуостров на мечките. Очевидно, тази местна политическа формация на другите, островните/полуостровните долиони не е съгласна с установяването на елини тук и поради това се противи активно.

Неслучайно Аполоний поставя на местното население на тази Фригия названието долиони. От една страна – като тракийско име – то е близко до названието на траките долонки, които обитават отсрещния, в Европа, Тракийски Херсонес, и през VІ в.пр.Хр. създават трако-елинска държава, оглавявяна от Милтиад Стария от Атина, която има за свои врагове съседните от север траки апсинти. Тоест, това приляга и прилича на поведението на дружелюбните към елините долиони. Но в същото време асоциацията на името на тези траки, в тази Фригия, е съзвучна и с dolioo, което на старогръцки означава измамвам, постъпвам коварно. С такава характеристика, очевидно, трябва да бъде свързана представата за другите долиони, подобно на апсинтите спрямо долонките от Тракийския Херсонес, тъй като, чрез обитаващите Острова/Полуострова на мечките долиони, наречени земнородени чудовища, те се противопоставят на аргонавтите, тоест на елините. Ето защо, това налага полубогът Херакъл да се намеси, за да ги победи.

По-нататък хероите плават цял ден по широкото море, с надуто корабно платно, но идва нощта, а връхлитащият вятър ги връща обратно и те се оказват отново на брега... те слизат на брега, при Свещената скала, около която привързват своите корабни въжета. Никой от тях не разбира, че това е същата страна; нито пък долионите разбират, че хероите са се върнали. Долионите, които не ги очакват, … започват бой с тях... В  сражението е убит царят/повелителят Кизик и много техни първенци... Грешката се разбира и от двете страни, след което царят и другите първенци са погребани с почести... (Apoll. Rhod. Arg. 1, 1012-1102).

Както стана ясно от Аполоний вятърът, тоест божията промисъл, връща кораба Арго обратно при долионите, но не в доброто пристанище Хютос, а при Свещената скала, без нито самите аргонавти, нито долионите на цар Кизик  да разберат това. Резултатът от сблъсъка между елини и долиони е катастрофа за царството на Кизик. Ще припомня, че малко по-рано Херакъл ликвидира островната/полуостровната политическа организация на долионите, а сега, всички аргонавти сразяват царството на другите, крайбрежните долиони. Свещената скала може да се идентифицира с едно неотдавна локализирано скално-изсечено тракийско светилище на брега, в северната част на Острова/Полуострова на мечките, което наистина е далеко от пристанището Хютос, намиращо се при шийката на Полуострова. В този разказ, грешката изглежда е нарочно търсена от Аполоний. Защото, първо, за да звучи по-правдоподобно, хероите не са върнати от него в познатото им добро пристанище Хютос, а излизат и привързват кораба при Свещената скала, която те не познават; и второ, защото сега вече тук, като резултат от всичко случило се, няма реални противници на проникващите елини в този район на Южното Мраморноморие.

Поради това, те се връщат отново в победената от тях Страна на долионите, във Фригия, чието население има интересни и впечатляващи обичаи. Тук има винени лози..., които се режат/зарязват заради свещения образ на планинските богове... тук правят олтар от малки камъни ... и извикват Майката на Диндимон, най-великата/могъщата влателка и обитателка на Фригия..., която от мнозина е назовавана разпоредетелка на съдбата и ценяща Идайската майка – Идая Дактилска на Крит... Язон свещенодейства за почитане на Богинята. В същото време, по команда на Орфей, младежите стъпват да танцуват в пълно бойно снаряжение и удрят мечовете си по своите щитове, техните викове ехтят във въздуха – това са риданията на тези хора в скръб за техния цар... от едно време фригите умилостивяват Рея с кръгли чинели и тъпан... Те правят празник в чест на Богинята на Мечата планина, пеейки песни за Рея, най-могъщата владетелка.. (Apoll. Rhod. Arg. 1, 1117-1152).

Обредът с винените лози, които долионите режат/зарязват заради планинските богове, по своята същност е обред-жертвоприношение в чест на Планината/Земята. Планината, която има много имена. Тя е Майката на Диндимон, най-могъщата/великата владетелка на Фригия, Разпоредителка на съдбата, идентифицира се с Идайската майка на Крит, и накрая тя просто е Богинята или  Богинята на Мечата планина, отъждествявана с елинската Рея. Всъщност, няма съмнение, че става дума за Природата, възприемана като Велика богиня-майка, почитана, от местното население както в Мала Азия, така и в Европейска Тракия.

Впрочем, зарязването на лозите, като хтоничен обред, е най-добре запазен и днес в българската традиционна култура, наследила древнотракийската-, в пролетния февруарски празник, свързан с виното, наричан Трифон Зарезан.

В този контекст, неслучайно точно тракиецът с мантически способности Орфей нарежда на младежите долиони да започнат обредния си танц, който се играе в пълно бойно снаряжение, с удряне на мечовете върху щитовете и силни викове. Това много прилича на разказаното от Ксенофонт за наблюдавания от него, в Северното Мраморноморие, обреден танц на тракийския одриски династ Владетеля на Приморието Севт, от края на V/началото на ІV в.пр.Хр. (Xen. Anab. 7, 3, 32-33). В края на пасажа долионите са наречени от Аполоний фриги, които умилостивяват Рея с чинели и тъпани. Впрочем, тук не случайно долионите използват ударни музикални инструменти, защото те именно са свързани с отдаването в тяхната народна вяра.

Освен от Аполоний Родоски долионите-фриги са споменавани и от други антични автори, които потвърждават местоположението и характеристиките на техните етнополитически организации като тракийски.

Стефан Византийски (VІ в.) казва, че за долионите, които обитават при Кизик, съобщава Хекатей като ги нарича долиеас; казва се и долиониой и долиониа (Steph. Byzanth. 235, 8). В контекста на това съобщение е вероятно Хекатей (VІ-V в.пр.Хр.) да е първият, който споменава долионите при Кизик, с различини варианти на наименованието.

В схолион към Apoll. Rhod. Arg. 1, 1037 се казва, че Eфор съобщава, че долионите са пеласги от Тесалия и Магнезия... Ефор (405–330 г.пр.Хр.) е историк от ІV в.пр.Хр., който изглежда коментира долионите след Хекатей. Очевидно, за схолиаста, този коментар, свързан с Ефор, е начин да се обяснят общите тракийски характеристики между пеласгите от Югоизточна Европа и долионите в Северозападна Анатолия.

В схолион към Apoll. Rhod. Arg. 1, 936 се казва, че на полуострова и провлака са долионите с цар Кизик. Съобщеното от Аполоний в този пасаж (Apoll. Rhod. Arg. 1, 936) е, че в Пропонтида има висок остров (който е на късо разстояние от Фригия). Изглежда, схолиастът доуточнява за долионите с техния цар Кизик, че са на полуостров с провлак, което е несъмнената, а не поетическа, реалност.

В схолион към Apoll. Rhod. Arg. 1, 957 се казва, че Артакия е извор при Кизик, около който/където са долионите. Самият Аполоний (Apoll. Rhod. Arg. 1, 951-960) споменава, че с пристигането на Арго при тях, аргонавтите най-напред оставят своята малка каменна котва при извора Артакия, но за да постигнат наистина своята цел, те взимат тежък камък, който да бъде поставен като свещен в храма... Всъщност, тук схолиастът свързва свещения извор Артакия, който е при Кизик, с долионите, с което потвърждава наличието на този етноним точно в този район.

Страбон казва, че според него имало село в Мизия, наречено Аскания, близо до езерото със същото име, откъдето тече река Асканий, но според етолиеца Александър на устието на Асканийското езеро е живеел Долион, син на Силен и Мелия; а страната около Кизик се нарича Долионида и Мизия... (Strab. 14, 5, 290). Това, че страната около Кизик се нарича Долионида означава и потвърждава, че тя недвусмислено се свързва с долионите.

Пак Страбон говори за трудността да се очертаят границите между битините/витините, фригите, мизите, долионите около Кизик, мигдоните и трояните и заключава, че всички тези етноси са тракийски, защото траките обитават отсрещната страна и защото хората от двете страни не се различават много помежду си (Strab. 12, 4, 4).

Изброяването, от север на юг и запад, започва с битините, следвани от мизите, долионите, фригите, мигдоните и накрая трояните. Несъмнено е, че отсрещната страна е европейският бряг на Мраморно море, а хората от двете страни означава, че от двете страни на Мраморно море (северната- европейската и южната-анатолийската) всички са траки.

Плиний Стари (23/24–79 г.) говори за града Кизик като казва, че той по-рано се наричал Арктонесус и Долионис, и Дидимис, който е обърнат към планината Дидимус... (Plin. Nat.Hist. 5: 142). Отлично е смесването на четирите топонима в едно: Кизик, Арктонесус (Мечия остров/полуостров), Долионис и Дидимис, които означават едно и също нещо, което е богат именен реликт от времето на долионите.

В приписваната на Аполодор (ок. 180–109 г.пр.Хр.) Митологическа библиотека, която най-вероятно е записана чак през І-ІІ в., накратко се препредава Аполоний като се преразказва как след като аргонавтите, от Лемнос направо се отправили към... долионите, управлявани от Кизик, те били приети дружелюбно от него, но през нощта, след като потеглили оттам, пападнали на насрещен вятър и без да разберат, отново се върнали при долионите; долионите помислили, че ги напада пеласгийска войска, защото непрекъснато воювали с пеласгите... След погребението на Кизик аргонавтите заплавали към Мизия... (Apollod. 1, 9, 18-20).

Несъмнено, че и тук долионите се свързват с техния цар Кизик. Прави впечатление, обаче, че в този случай, за разлика от схолиаста, който смята, че долионите са пеласги, Аполодор, в стила на Аполоний (Apoll. Rhod. Arg. 1, 1012-1102), казва, че пеласгите са намесени във враждебни отношения с долионите.

Впрочем, за въпросните пеласги, при Аполодор, у Аполоний изглежда, че това са траки от Макрианските височини на Северното Мраморноморие, които най-вероятно извършват пиратски нападения в Мраморно море, подобни на онези, описани от Аполоний за траките от континента спрямо жените на остров Лемнос, в Тракийско море.

И така, долиони е тракийско име, носено от население на южното крайбрежие на Мраморно море, в областта, наричана Фригия; то се оглавява от цар/повелител с тракийското име Кизик. Долионите имат своята общностна вяра, имат своите хтонични обреди, свързани с култа към виното (особено зарязването на лозите) и към Великата богиня-майка, както и почитта към соларния бог Аполон Екбасиос. Всичко това несъмнено сочи, тук, наличие на тракийска етнополитическа организация (царство), чието население изповядва хтонично-соларна вяра.

                                                           Калин Порожанов

 

Литература:

Данов 1993: Данов, Х. Кизик. – In: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1993, 144-145.

Порожанов 2011: Порожанов, К. Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VI век до 341 г.пр.Хр. Благоевград (= Studia Thracica, 14), 144.

Порожанов 2012: Порожанов, К. Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). София (= Thracia Antiqua, 11), 142.

Спиридонов 1993: Спиридонов, Т. Долиони. – In: Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 85-86.

Янакиева 2009: Янакиева, С. Тракийската хидронимия. София (= Studia Thracica, 12), 36.

Bürchner 1905: Bürchner, L. Doliones. – In: Real-Encyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft. Stuttgart, 5, 1283.

Detschew 1976: Detschew, D. Die Thrakischen Sprachreste. Wien, 147-148, 270-271.

Porozhanov 1999: Porozhanov, K. Thracian kings as founders of hellenic apoikias Astakos, Byzantion and Mesambria Pontica. – Orpheus, 9, 1999, 27-32.

Ruge 1924: Ruge, W. Kyzikos. – In: Real-Encyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft. Stuttgart, 12, 228-233.

Tümpel 1895: Tümpel, K. Artakia. – In: Real-Encyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft. Stuttgart, 2, 1304.