Кainoi

Територията им се разполага: на изток - от долното течение на Хеброс до към Пропонтида, на север - долината на река Агрианес ги отделя от астите, като на юг достигат до Тракийския Херсонес и залива Мелас (дн. Сароски залив), т.е. това са земите на засвидетелствания у Херодот [Hdt. 7. 110] тракийски народ пайти (Paitoi), чийто етноним през късния елинизъм е само реминисценция. Плиний Стари [Plin. N. H. 3. 11. 40-50] отличава К. от областта Кеника, а стратегия Кенике е засвидетелствана у Клавдий Птолемей [Ptol. Geog. 3. 11. 6].

Повечето изследователи са категорични относно тракийската принадлежност на К., но е възможно те да са остатък от келтите в района, които са инфилтрирани сред траките. Основание за твърдението дава фактът, че етнонимът се появява едва след образуването на келтското царство с център Тилис.

През 188 г. пр. Хр. около долното течение на река Хеброс се разиграват събития от значение за военно-политическата ситуация в Тракия. Гней Манлий Вулсон, победителят на галатите, при завръщането си от Мала Азия изпуска навигационния период от май до юли, поради което е принуден на път за Елада, да преведе римската войска по суша през Тракия и Македония. Тит Ливий [Liv. 38. 40. 1-15] пише, че след като достигат Лизимахия римляните се насочват към т. нар. река Мелас и оттам на следващия ден пристигат в Кипсела. По-нататък те вървят около десет мили през горист, неравен и тесен терен. Постигнатите победи в Мала Азия над келтите - толостобоги, трокми и тектосаги правят Гней Манлий Вулсон прекалено самоуверен и предложеното от Филип V (221-179 г. пр. Хр.) съдействие е отхвърлено. От това се възползват около 10 000 траки от астите, К., мадуатените и корелите (корпилите), които организират засада в Корпилския проход (разположен във възвишенията на изток и на север от Маронея).

Не бива да се отхвърля възможността, за начинанието си техните анонимни династи да получават финансово насърчение от Антигонидите, тъй като македонският цар е добре информиран относно трасето, по което ще преминат римляните, а така също и за голямото количество пари и награбена плячка.

Авангардът на римляните е пропуснат умишлено и докато ариергардът е все още в подстъпите на прохода, траките нападат средата на колоната, където се намират обозът и товарите. В ожесточеното сражение те са затруднени от награбената плячка, а и понеже много от тях, с цел да си освободят ръцете, за да заграбят повече, предварително захвърлят оръжията си, то биват избивани от римляните. Тит Ливий отбелязва, че съдбата облагодетелства както едните, така и другите. Едва при настъпването на нощта траките се изтеглят от прохода, не поради страх от рани или смърт, а тъй като са доволни от придобитата значителна плячка. Сред убитите римляни е и Квинт Минуций Терм - отличил се в боевете в Мала Азия - храбър и решителен воин. Освен него римляните губят немалко воини и част от обозния персонал [Liv. 38. 41. 3].

В навечерието на ІІІ македонска война (171-168 г. пр. Хр.), през зимата на 173/172 г. пр. Хр., Евмен ІІ Сотер (197-160 г. пр. Хр.) лично застава пред сената и излага дълъг списък от оплаквания срещу Персей (179-168 г. пр. Хр.), а скоро след това е прието и пратеничеството от медите, кепнатите Cepnatis (вероятно К.) и астите, които желаят сключването на съюз с Римската република. На всеки пратеник римляните връчват, в унисон с приетата практика, 2 000 аса, и като цяло остават много доволни от сключения съюз, тъй като Тракия се намира в тил на Македония, което може да донесе само позитиви за военно-политическите планове на Римската република в района. [Liv. 42. 19. 6-7]. 

Владетелите на К. Диегилис и синът му Зибелмиос са отбелязани у античните автори [Diod. 33. fr. 16-17; 34-35. fr. 32;  Strab. 13. 4. 2; Val. Max. 9. 2. 4; App. Mithr. 6] около средата на ІІ в. пр. Хр. (по-точно 150/149 г. пр. Хр.). Но някои съвременни изследователи допускат, че К. участват и в събитията от края на ІІІ в. пр. Хр., т. е. 205/204 г. пр. Хр., когато умира египетският владетел Птолемей ІV Филопатор (222-205 г. пр. Хр.), който контролира територията между устията на Хеброс и Нестос.

През 101 г. пр. Хр. скордиските заедно с траките навлизат в пределите на Македония, но са разбити и прогонени от римския претор Тит Дидий. На следващата година той продължава своята офанзива и подготвя присъединяването на земите на Тракийския Херсонес към провинция Македония [Flor. 1. 39; Ruf. Fest. 9; Amm. Marc. 27. 4. 10; Euseb. Chron. p. 231. 170 Olymp.=100 B. C.]. Римските действия на Тракиийския Херсонес са отбелязани и в един епиграфски извор, в който, освен закона срещу пиратите, е посочен и ареалът на военните действия водени от Тит Дидий. Преторът завзема Кенийски Херсонес, т.е. владенията на К. на север от  шийката на  Тракийския Херсонес. От запазения надпис се разбира, че римският управител на Македония трябва да ходи ежегодно там и да престоява около 60 дни, за да контролира таксите и да обезпечава сигурността на римляните и техните съюзници. През 100 г. пр. Хр. именно Тит Дидий е първият, който откъсва тракийски територии и ги присъединява към Републиката, като по този начин римляните поставят под контрол цялото крайбрежие на Егеида. За успешните си действия през 93 г. пр. Хр. той получава правото на триумф [Fast. Triuph.].

Литература:

Кабакчиев 1993: Кабакчиев Ю. Утверждение Рима в Северо-Восточном Средиземноморье и "мрачно столетие" для Фракия (170 - 70 гг. до н. э.). - BHR, 1993, 4.

Тодоров 1998: Тодоров Ив. Неизвестните тракийски владетели 542 - 798 а. u. c., Велико Търново, 1998.

Фол, Спиридонов 1983: Фол Ал., Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до ІІІ в. пp.н.е. София, 1983.

Colin 1930: Colin G. Lex de piratis persequendis. Fouilles de Delphes, III, 4, 1930, pp. 34-52

Hassal, Crawford, Raynolds 1974: Hassal M., M. H. Crawford, J. Raynolds. Rome and the End of the Second Century B. C. - JRS 64, 1974, p. 195-220.

Пламен Петков