Хипотеза за функционирането на мегалитната слънчева врата със слънчев диск

Тези сведения, както и други в комбинация с множество движими и недвижими археологически паметници, са обект на научни изследвания за обредността и вярата на траките в Слънцебога (Fol, V. 2007; Фол, В. 2016 и 2016а). Откриваните на територията на България мегалитни слънчеви врати, най-известна и проучена от които е тази при с. Бузовград, Казанлъшко, поставят въпроса за тяхното функциониране. От археоастрономическите изследвания на слънчевата врата при с. Бузовград става ясно, че мегалитът е служел за измерване на времето. По време на лятното слънцестоене слънчевият диск залязва точно в отвора на вратата, преди да се скрие зад върха.

 

Документиран е и трон от източната страна на мегалита (Stoev, Stoeva 2006).

Заради диска, който е огряван при залез през отвора на мегалитната слънчева врата при с. Розовец, е по-ясна идеята на създателите за връзка със слънчевия култ и залеза на светилото,  което изгрява на другия ден, т.е. със смъртта и новото раждане. Двата трона, от които прекрасно се наблюдава изгревът, подсказват усложнена обредност, в която появата и изчезването на Слънцебога е от съществено значение. Създава се имагинерно пространство, оформено чрез околната среда, светлината и мрака. Имайки предвид горепосочените извори и развитата мистериално-посветителна обредност на траките (Фол, В. 2020: 72-105; 138-167), може да се изкаже хипотезата, че мегалитната слънчева врата със слънчев диск е централно място на светилище на слънцето, в което е извършвана катабазисна обредност – символизираща преминаване в отвъдно простраство, равнозначно на обредна смърт и ново раждане в качеството на знаещ. Наблюдаването на залеза и огряването на диска от светлината на залязващото слънце, прекарването на нощта на свещеното място и посрещането на изгрева може да са били придружавани с възлияния, даропринасяния и изричане на свещени слова.

Валерия Фол