Според Херодот траките излагат умрелия три дни, колят всякакви жертвени животни и се угощават, като са го оплакали преди това; след това го погребват, насипват могила и уреждат състезания. Описаната последователност на извършваните действия показва, че угощението има задължителен характер и се прави след като покойникът е стъкмен и оплакан, като съвпада с тридневното излагане на тялото и предхожда акта на самото погребение. Този обичай е във видим разрез с практиката на много съвременни на траките народи, които устройвали погребалното угощение или на мястото на погребението, или след завръщането от гробището. Пример за подобен пир дава Омир, когато описва погребението на Патрокъл. (Hom. Il. XXIII, 30-60; 165-225; 235-245). Предполага се, че устроеното по повод смъртта на погребания в т. нар. Могила на Мидас във Фригия пиршество също се е състояло преди полагането на владетеля в гроба.
Погребалният пир в древността се прави за възхвала и помен на мъртвеца, както и за обединяване на живите чрез ритуала на сътрапезничеството, за да се възстанови редът след нестабилността, която предизвиква всяка смърт. Навсякъде обредните трапези се свързват с представи за прехода на покойника от света на живите в света на мъртвите.
В Тракия обичаят е регистриран още в началото на ранната желязна епоха, като случаите зачестяват около средата на І хил. пр.Хр. Има археологически свидетелства, че за едно погребение са жертвани животни от два - три вида, както и по няколко животни от един и същи вид. Предпочитани били домашни животни и изборът зависел най-вече от отглежданите по места видове или от значението им за местната икономика. Установено е, че при погребение са убивани най-много говедо, овца/коза, домашна свиня и по-рядко птици, риба и дивеч.
Клането на животни при погребението на богатите траки би следвало да се разглежда като ритуал, чрез който се сакрализира поднасяната на пиршеството храна и който определя самия банкет като ритуален. Херодот го нарича жертвоприношение и това е естествено, защото в древността яденето на месо винаги е асоциирано с принасянето на кръвна жертва. Жертвоприношението на животните и следващото го угощение са два задължителни и почти равностойни компонента на тракийската погребална церемония.
Пиршеството е провеждано в дома на мъртвеца. Месото и виното са основни блюда на трапезата и възпроизвеждат менюто на т.нар. царски пиршества в Тракия. Поднасянето на обичайната за всеки аристократичен пир храна по време на тракийското погребално угощение е белег за високия социален статут на покойника, на семейството му и на присъстващите на трапезата. По всяка вероятност принасяните в жертва животни са били собственост на умрелия и неговото семейство, което чрез изобилието от месо не само осигурявало разточителството, с което се характеризира всяко аристократично пиршество в Тракия, но и демонстрирало своето благосъстояние. Самото извеждане на месото на първо място има знаков характер и свидетелства за хранителен режим, базиран по-скоро на скотовъдството, отколкото на земеделието.
Според писмените извори в тракийското погребение участват както мъже, така и жени, но вероятността до пиршеството да са допускани всички е малка. Като се има предвид, че на аристократичните пирове в Тракия винаги присъстват само мъже, може да се предположи, че на погребалното угощение са били канени онези, които са споделяли трапезата на покойника приживе (достъпът на жени до публичните банкети в изследваното време не е бил разрешен нито в Македония (Hdt. V 18, 1; V 19, 1; V 20, 1), нито в Елада). Фактът, че животински кости се откриват и в богати женски гробове от цялото І хил.пр.Хр., предполага различен сценарий при организирането на погребалния пир, съобразен с половата принадлежност на покойника. Изглежда и в двата случая банкетът е смятан за значително събитие, което изисквало събирането на цялото обкръжение на мъртвеца и това му придавало по-скоро публичен, отколкото семеен характер. Времето на неговото провеждане го прави не само задължителен елемент на т. нар.преходни обреди, но заедно с това го превръща в своеобразна кулминация на предхождащите самото погребение ритуали.
Погребалният банкет протича в присъствието на самия покойник, който вероятно е приеман като домакин на трапезата и неин притежател. Възможно е по време на пиршеството той да е смятан за все още актуален член на общността и същевременно за бъдещ представител на света на мъртвите, тъй като всички извършвани по време на погребението ритуали подсказват съществуването на вярвания, че преминаването отвъд става едва след края на церемонията.
Намираните в някои гробове животински кости биха могли да бъдат част от поднесената по време на това угощение месна храна, заделена за мъртвия така, както се поделя храната между сътрапезници. Месото от обредната трапеза може да бъде разпознато по това, че е било предварително сготвено.
Останки от грандиозни банкети са съхранени под формата на дебели до 1 м пластове от въглени, пепел, животински кости и фрагменти от съдове в основата на някои тракийски надгробни могили. Те показват, че всяко честване на умрелите било придружавано от многолюдни пиршества, по време на които чрез колективната трапеза, вида на поднасяните блюда и напитки (главно месо и вино) и депонирането на част (остатъците?) от храната и използваните съдове под могила е търсен обреден контакт между живи и мъртви.
Тази картина на "пируващи" мъртъвци в Тракия не трябва да се смесва със сцените върху надгробните релефи със сюжет "погребално угощение", разпространени в гръцкия свят, а през елинистическата епоха - и по Западното Черноморско крайбрежие. Тя се различава и от сцената в Казанлъшката гробница, където съпружеската двойка е представена зад тринога маса, върху която има хляб, тестени сладкиши, плодове и ядки. Появата на такава трапеза в тракийска среда може да предизвика въпроса дали постните блюда не са обичайна "храна" за тракийския знатен покойник, тъй като погребалното угощение в този вид се смята за свързано с хероизацията на мъртвия. По-вероятно обаче е да става дума за един чужд на тракийските представи сюжет, чиито генезис трябва да се търси в източните и гръцките погребални практики.
Литература:
Георгиева, Р. Трапезата на мъртвите в древна Тракия - Ethnologia Academica 4. Българските специфики - между традицията и модерността. С., 2008, 11-21.
Рабаджиев, К. Елински мистерии в Тракия (опит за археологически прочит). София, 2002.
Petropoulou, A. The Thracian funerary rites (Her. 5.8) and similar Greek practices. - Talanta XVIII-XIX, 1986-87, 29-47.
Schmitt-Pantel, P. La cité au banquet. Paris-Rome, École Française de Rome, 1992.
Testart, A. et Brunaux, J.-L. Don, banquet et funérailles chez les Thraces. - L`Homme, 2004/2, N 170, 181-197.
Румяна Георгиева