Бореади

Потомството на северния вятър Борей.

Първоначално античните автори познават като Б. само крилатите синове-близнаци Зетес и Калаис [Hes. Catal. fr. 40A; Pind. Pyth. Od. 4], без изрично да се уточнява тяхната майка. В „Питийската ода" [4, 179-183] Пиндар ги описва като спускащи се по повеля на Борей, за да вземат участие в похода на аргонавтите. Според някои автори на гърбовете им сияят пурпурни криле, докато други ги описват с тъмни криле с просветващи точки [Apollod. 1, 9, 16; Apollon. Rhod. 1, 211-223]. В поезията и в изобразителното изкуство, те са или с криле на гърба си, или само на краката си [Apoll. Rhod. 1, 219-221]. Обикновено са брадати, а според Овидий крилата им порасват заедно с брадите им [Ovid., Met. 6, 714-718].

Хигин [Higin, Fab. 14] ги описва със синкави коси (crines caeruleos), а Аполоний Родоски [1, 222; Hygin. 14] ги представя с дълги тъмни къдрици, които се веят на главите им. Дрехите им напомнят тези на техния баща: къс хитон и високи ботуши. Тяхна родина е студена Тракия [Sillus It. Pun. 8, 514], и предимно  пещерите на Пангей [Apoll. Rhod. 1, 211-213], а според Фанодикос и Дурис [FGrH 397 fr. 1; 76, fr. 86] - земите на хипербореите.

Симонид, Аполоний Родоски, Хигин, Овидий и др. поети уточняват, че тези деца на Борей са от Орейтия [Simonides PMG fr. 534, Apollonius Rhodius 1, 212; Hyginus Fabulae 14; Ovid. Met. 6, 679; Propertius 1, 20; Suidas s. v. Gambros Erekhtheos]. Към тях по-късно Аполодор и Аполоний Родоски добавят Хионе и Клеопатра, съпругата на Финей, владетеля на тракийския Салмидесос [Apollodorus 3, 199; Apollonius Rhodius 2, 234; Pausanias 3, 15, 2] или само Хионе [Pausanias 1, 38, 2; Hyginus Fabulae, 157] с Хтония.

Теогнид [Theogn., 715-716] възхвалява бързината на Б. Подобно на своя баща, се спускат стремглаво от етера [Apoll. Rhod., 2, 426-428]. Затова и в мита за аргонавтите те освобождават Финей от страшното проклятие [Pindar., Pyth. 4, 181 f.; Schol., Od. 14, 533; Poll. Rhod. 1, 211; Apollod. 1, 9, 16; 3, 15, 2; Orph. Argon., 218 ff.; Hyg., Fab., 14], като прогонват харпиите чак до Строфадите (два острова в Йонийско море) [Apoll. Rhod., 2, 178-442; Hesych., fr. 156; Val. Flac., 4, 522-523]. В две изгубените трагедии със заглавие „Финей" - една на Есхил и две на Софокъл  се засягат сведения за децата на Борей [Sophocl. In TGrF IV, fr. 704-705]. Според различни митологични и драматургични версии Клеопатра родила на Финей двама сина (Плексип и Пандион) [Apollod., 3, 15, 3]. Втората съпруга на Финей, Идая, дъщеря на Дардан, го подтиква да ослепи собствените си деца или пък тя самата им избожда очите с вретено [Sophocl., Ant. 976; Schol., Apoll. Rhod. 1, 211]. Така в прочутите си строфи от четвъртия стазим на своята трагедия Антигона Софокъл казва:

Втора строфа:

А при тъмните бездни на двойното море

е брегът на Босфора. Там лежи

и Салмидесос суров,

дето Арес,

почитан в онзи край, видял

страшните рани по лицата

на двамата Финеевци - очите им,

жадуващи възмездие, извадила

една ужасна жена със своите кървави

ръце и със совалката заострена

Втора антистрофа:

В изнемога оплаквали своите беди

те, деца от нещастния майчин брак.

Тя била от рода,

древния род,

на Ерехтей. В далечен край,

в своите пещери незнайни,

била тя, бореадата, отгледана

сред бурите на татка си, сред студ и лед -

родена от безсмъртни - бърза, вихрена.

Но пак я стигна вечната Съдба, дете.

Дионисий Скитобрахион разказва, че Идая наклеветява синовете пред Финей, че я преследват. Затова той ги ослепява и е наказан от Борей, а също така ослепен (от Зевс) [Diod. 4,  44, 4; Apollod. 1,  9, 21; 3, 15, 3; Schol. Apoll. Rhod., 1, 211; Serv. Aen., 3, 209] и отведен при бистоните [Orph., Arg., 680]. Б. освобождават затворената си сестра и племенниците си и им предават властта [Soph., Ant. 966-987; Diodo. 4, 43-44].

Според едни версии, Зетес и Калаис намират смъртта си в преследването на харпиите [Apollod. 3, 15, 2; срв. 1,  9, 21; Hes., fr. 155], а според други били убити от Херакъл, защото го побеждават в погребалните състезания в памет на Пелий [Hygin., Fab. 273, 10] или в памет на Тоас [Schol Pind. Ol. 4, 29 b - 32 c]. Според Акузилай [FGrH 2 Fr. 31; Apoll. Rhod. 1, 1302-1309; Hyg. Fab. 14, 18; Sen., Medea, 634; Antipatros, Anth. Pal. 9, 550] Херакъл убива Б. на о. Тенос и им издига там надгробен паметник с две стели, които потреперват от полъха на Борей [Apoll. Rhod. 1, 1206-1308].

Ферекид [Pherekydes fr. 69, Schol. Apollon. Rhod. 2, 271] изпраща Б. в тяхното преследване на хаприите чак до Сицилийското море, без да уточнява къде е прекратено преследването. Според Вергилий преследването е преустановено при Строфадите, наречени така, защото там Б. се завръщат, а харпиите се заселват или живеят [Hygin., Fab. 14]. Има поверие, че Б. ще намерят смъртта си, ако убият харпиите, което им е съобщено от изпратения от Зевс Хермес или Ирида (сестра на харпиите) [Apollon. Rhod. 2, 286; Serv., Aen., 3, 209; Myth. Vat. 1, 27; 2, 142]. Най-старото сведение за този митологичен мотив се появява у Ибик, когото Есхил изглежда следва в трагедията си „Финей", и Телест, който съставя дитирамб със заглавие „Арго" [Ibyk. fr. 49; Aeschyl., fr. 260; Telest. fr. 7; срв Oppian, Kyneg. 3, 15, 2; 1,. 9, 21, 6f]. [Vergil., Aen. 3, 210 ff.]

Според една Омирова версия [Il. 20, 219-223], освен изброените по-горе традиционни Б., кобилите на троянския цар Ерихтоний раждат на Борей дванадесет коня, които били необикновено бързи, подобно на вятър. Като подражават на тези разкази, по-късните поети мултиплицират тази представа. Така, според „Дионисиака" на Нон [Nonnus, Dionysiaca 37, 155], от Елопе, дъщеря на Ерехтей, му се раждат 2 коня. Квинт от Смирна (IV в. сл. Хр.) разказва в епическата си поема „Падането на Троя" [8, 241ff.], че четирите коня на Арес са рожби на Борей и Ериниите, докато според Нон [Nonnus, Dion. 37, 154 ff.], харпията Ситония (Sithonie) рожда от Борей конете Ксант и Подагрей, които по-късно подарява на Ерехтей. Сходен е мотивът [Quint. Smyrn., 1, 166 f.] за коня, който Орейтия подарява на Пентезилея, надминаващ по бързина харпиите. Квинт от Смирна [Quintus Smyrnaeus, 1, 683 ff] му приписва бащинството на четири крилати дъщери - Ареите (бриз-ветровете). Калимах в своя „Делоски химн" [Callim., Hymn Del. 292] назовава като негови дъщери хиперборейките Упис (Oupis), Локсо (Loxo) и Хекаерге (Hekaerge).

В една версия, приведена от Елиан в съчинението му „За животните" [Aelian On Animals 11, 1], дъщеря му Хионе се превръща в негова съпруга, от която му се раждат трима сина, гиганти високи шест лакътя (ок. 10 m), които са жреци при хипербореите.

Накрая Диодор Сицилийски [Diodorus Siculus, 5, 50, 2] приписва на Борей бащинство от различни майки на братята Бутес и Ликург. Заради заговор срещу своя по-голям брат, Бутес е изгонен от Тракия и се заселва на о. Наксос, където преживява от пиратство.

[Ваня Лозанова]

 Литература:

Ничев, Ал. 1982: Софокъл. Трагедии. С.

Rapp, A. 1884-1886: Boreaden. - In: Roscher, W. H. Ausführliches Lexicon der Griechischen und Römischen Mythologie. L., Bd. I, 797-803.

Stephani, L. 1871: Booreas und die Boreaden. - Mémoires de l'Académie des sciences de St. petersbourg, 7e sér. 16, No13.