Фигурира в древен мит, известен в няколко версии, възхождащи към общ фолклорен прототип, най-древни от които са:
1. Тиванска версия (според Омир, Ферекид, Павзаний, Омирови химни, Евстатий): Тиванският цар Зетос се оженва за дъщерята на Пандарей - Аедон, която от завист към зълва си, съпругата на Амфион, брат на Зетос, че има много деца, а тя само едно, убива по погрешка вместо нейния, своя собствен син Итил и поради това се превръща в славей;
2. Атическа или Фокидска версия (според Хезиод, атическите драматурзи прозаици, александрийски и римски автори): тракийският цар Терей (Т.) в Давлида, област във Фокида (Беотия), се оженва за дъщерята на атинския цар Пандион, Прокна, от която има дете Итис, но обезчестява сестра ù Филомела, и за да не го издаде ù отрязва езика. Двете сестри му отмъщават, като убиват Итис и го поднасят на Т. за храна. Откривайки престъплението, Т. ги преследва, но по волята на боговете биват превърнати: той в ястреб или (по-късно) в папуняк, Прокна - в славей, а Филомела - в лястовица (в елинистическата епоха понякога е обратното). По-късно (вероятно у трагика Филокъл, съвременник на Софокъл) Т. става цар в Тракия (у Плиний е цар в гр. Бизия), поради което започват да го смесват с тракийския цар Терес I, но това е опровергано от Тукидид [Thuc. II, 29];
3. Мегарска версия (разновидност на атическата): Т. е цар на Паге в Мегарида;
4. Други две версии са продукт на елинистически митографи. В едната от тях (у Евстатий Хеладий), вместо тиванецът Зетес, се явява бореадът Зетес с други промени; другата (у Антонин Либерал) е компилация между тиванската и атическата версия и действието се развива в Мала Азия. Произходът на мита показва, че Пандион е стар мегарски и атически герой от микенската епоха, от което време е и Пандарей. Т. е. герой на тракийско население във Фокида, превърнат впоследствие в цар, почитан също в Мегарида, което предполага, че и там има тракийско (или близко до траките) население, а от това следва, че Т. се свързва с Пандион първоначално в Мегарида, а впоследствие е пренесен и в Атика.
Зетос също е герой на микенската епоха, а и името на Прокна е древно. В основата на мита лежи народна приказка: славеят бил някога жена, която жално оплаквала мъртвото си дете. В Тива Прокна става дъщеря на Пандарей и жена на Зетос. В Мегарида, Атика и Фокида тя е жена на героя по тези места Т., но за смъртта на детето се използва друга приказка: лястовицата била някога жена с отрязан език и затова постоянно бъбри неразбрано. Така се създава сестрата на Прокна, Филомела и се развива семейна трагедия.
Другите елементи също имат фолклорен характер: убийството на Итис или на Итилос (то първоначално няма вакхически характер) и изяждането му, преследването на двете сестри, превръщането им в птици. и
Г. Михайлов
Текстът е от Кратка енциклопедия. Тракийска Древност, С., 1993, 273-274