Снежната девойка, дъщеря на Борей [Hyginus, Fabulae 157] и Орейтия [Apollod. 3, 199; Pausan. 3, 15, 2], сестра на Бореадите Зетес, Калаис, и Клеопатра; майка на Автолик. Хекатей от Теос [Aelian, Nat. Anim., XI, 1; Diodor., II, 47] я превръща в съпруга на Борей, от когото имала трима синове - гиганти, високи шест лакътя (ок. 10 m). От тях произхождат жреческите родове на хипербореите. В спекулативната книга на Псевдо-Плутарх [De Fluv. 5, 3] Х. е едновременно съпруга на Борей, дъщеря на Арктур и майка на Хирпакс.
От Посейдон Х. ражда Евмолп [Apollod. 3, 201; Paus, 3, 15, 4; Hyg., Fab. 157] и така става родоначалник на елевзинския жречески род на Евмолпидите [Paus. 1, 38, 2]. Разказват, че този Евмолп идва от Тракия и е син на Посейдон и Х. А за Х. казват, че е дъщеря на вятъра Борей и на Орейтия. Омир нищо не е съчинил за неговото потекло, но в стиховете си го нарича „храбрият Евмолп". Според разказа на Аполодор [2, 15, 4], майката хвърля тайно роденото момче в морето, където то е спасено от божествения си баща и дадено за отглеждане в далечна Етиопия. Така фигурата на Х. и нейният тракийски произход пораждат големите проблеми около тракийските корени на Елевзинските мистерии [Plat., Gorg., 597 C; Schol. ad Aristoph., Plut. 845; Hippol., Ref. 5, 8, 164; St. Byz. ”Agra, 20, 18; Diod. 4, 143], на Илисос, с което място са свързани, вероятно не случайно, и тракийските митологични персонажи като Борей и Орейтия. Някои автори смятат, че тази миторитуална ситуация е оформена във връзка с Дионисовия култ в халкидическите колонии на древна Тракия [Aeschyl. 'Wreiqu‹a fr. 281; Apoll. Rhod. 1, 211; Apollod. 3, 199], за да се обосноват претенциите на Атина към тази зона. Подобно е и внушението на Хигин [Hyg. Fab. 200], според който Х. е майка на певеца Филамон, чиято съдба е подобна на тази на Тамирис. Митологичната фигура на Бореадата стои в недвусмислен Дионисов контекст, за което свидетелства и обстоятелството, че от Дионис тя ражда Приап [Schol. ad Thocr. 1, 21]. и техните митични основатели. Връзката на Х. с Евмолпидите и от тук с Елевзинските мистерии, изглежда, пораждат отнасянето й към свещения участък на Агра и Малките мистерии там
Една друга традиция, която е трудно отделима от горната, представя Х. като дъщеря на Дедалион [Ovid., Met. 11, 291-345; Hyg., Fab. 200]. Тя била толкова красива, че дори и боговете си оспорвали правото на нейната любов. От Хермес тя има син Автолик, а от Аполон е певеца Филамон. Подобно на Ниоба, Х. така се възгордява с децата си, че Артемида я убива.
Ваня Лозанова
Литература:
Gruppe, O. 1906: Griechische Mythologie. Bd. I-II, München.
Hiller von Gärtringen, F. 1886: De graecorum fabulis ad Thraces pertinentibus. Berlin, p. 32.
Töpffer, I. 1889: Attische genealogie. Berlin, 28-31.