Древен поминък в тракийските земи. Практикува се още от новокаменната епоха (неолит), когато обществата преминават от присвояваща към произвеждаща икономика, основана на земеделието и животновъдството. Докато продуктите на земеделието са предназначени основно за хранене, то тези на животновъдството се използват както за изхранване (мляко, месо), така и за облекло (вълна, кожи), за стопански и военни нужди (оръдия на труда, върхове за стрели и копия), за изработване на накити и на предмети с култов характер.
Проучванията сочат, че през новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха населението по българските земи употребява предимно месна храна. Съществуващите в Тракия географски условия подпомагат развитието на животновъдството. Животните са израз на благосъстояние, те са богатство и имущество – движимо и заради това лесноотчуждаемо.
Опитомяването на животни в новокаменната епоха, а по-късно и специализираното отглеждане на стада се счита за начало на имуществено неравенство, поява на частна собственост и преминаване към ранни форми на държавност през каменно-медната епоха.
В тракийските земи са отглеждани говеда, овце, кози, свине, кучета, а през ранната бронзова епоха и насетне – и коне. Този видов състав е характерен за цяла Югоизточна Европа, но в зависимост от географските условия, респективно пасищата, на едни места преобладава едрият рогат добитък, на други – дребният, а на трети – конят.
Най-ранните костни останки от опитомени коне са открити в междуречието Днестър-Южен Буг, в крайбрежните селища при Варненското езеро и потъналото селище при Урдовиза (дн. гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас), Горнотракийската низина (селището при с. Езеро, общ. Нова Загора, обл. Сливен) и в Македония.
В Тракия конят е използван както като теглителна сила, така и за военни нужди, чрез създаването и използването на конница като бойно средство.
Писмени данни за едър, дребен рогат добитък и коне в Тракия има много. За качествата на породите говеда и овце споменатат Омир (Il. 2, 22), Псевдо-Аристотел (Mir. Ausc. 29), Атеней (2, 486, d-e), Пиндар (Pyth. 4, 203-206), Овидий (Pont. 3, 8). Омир предава, че Ифидамант, син на Антенор от Тракия, обрекъл на жена си 100 крави, 1000 кози и безброй овце (Il. 11, 221-245). Ксенофонт съобщава, че тракийският парадинаст Владетелят на Приморието Севт (ІІ) му дал 600 вола и 4000 овце (Anab. 6, 6), а Атеней отбелязва, че зестрата, дадена на Котис І, включвала много стада добитък и бели коне (15, 4, 131 а). За прословутите коне и конницата на траките пишат Омир (Il. 10, 432-525; Od. 9, 45-50), Тукидид (2, 96, 98), Ксенофонт (Anab. 7, 2; 7, 11). Омир и Софокъл (fr. 523) наричат траките конелюбиви.
Животновъдството в Тракия има определено активна роля в социално-икономическото поляризиране на обществото.
Калин Порожанов
Литература:
Порожанов 1993: Порожанов К. Животновъдство. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1993, 107.
Порожанов 1998: Порожанов К. Общество и държавност у траките средата на ІІ – началото на І хил. пр. Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). София, 1998 (=Studia Thracica, 6).