Великата богиня-майка

Основно божество в тракийската религия.

Идеята за плодородието и за многообразието на света, въплътена в женския образ, е видна от най-ранна епоха - още от времето на неолита (VІ хилядолетие пр. Хр.). Тогава В. б.-м. се появява в голям брой култови статуетки и шества върху огромен географски ареал, който включва целия Европейски Югоизток и въобще района на Източното Средиземноморие.

Присъствието й по-късно, от края на бронзовата епоха (ХVІ - ХІІ в.пр.Хр.), когато вече за местното население се налага наименованието траки, е закономерно явление. Тук тя е господарка над всичко и всички - всеобемна и всемогъща сила, която определя ритъма на живота, цялата пъстроцветна мозайка на действителността, като покрива всички равнища и сфери на дейност, както в космоса, така и в обществото. Първоначално богинята не е разчленена функционално, а като системообразуващо начало е просто върховната господарка на траките и нея те честват в обредните си свещенодействия, при тържествените церемонии и празненства, при мистериите.

Макар и анонимна, В. б.-м. има многобройни лица. Това е естествено състояние за една религия, развита в безкнижовна среда, а ликът на висшата сътворителка се появява върху предмети на лукса и разкоша, присъства в ред украшения, в сервизи, следи ни с всезнаещите си очи от обеци и ритони, от фиали и апликации. Персонифицираните възможности, които произтичат от задачите, стоящи пред женското начало, просто ù придават една трансфункционалност.

Участието на всемогъщата повелителка е заложено в зачатието на нещата и се чувства навсякъде. Най-напред тя е силата, от която зависи вечния кръговрат на възраждането и на умирането, на новото пролетно обновяване на потенцията на земните недра и на вегетацията - на стимулирането на нейното процъфтяване. Всичко, което се ражда и израства в природата, произлиза от нея, защото тя е майката-земя, която насърчава растежа, и едновременно всичко, което се връща в утробата ù, се сдобива с нов живот. Тя стои в началото и в края на всяко съществуване и е пълна със зародиши, които "зреят", т.е. растат и се развиват.

Върху една фиала от с. Луковит, Ловешко, от ІV в.пр.Хр. образът на богинята обвива тялото на съда с два концентрични реда от женски глави, които се редуват с растителни орнаменти. Сходна е украсата и върху скифоса от Стрелча, пак от това време, където лицата на жените са във фас, с дълги коси, разделени от палмети - сигурни обозначения на дървото на живота. Така стоят нещата и с плитката фиала от съкровището от с. Рогозен, Врачанско, а върху по-дълбоката, отново от ІV в.пр.Хр., под седем женски глави има пет палмети.

Разгърнат вариант на същата идентификация са изображенията върху нагръдниците от с. Мезек, Хасковско, и от с. Върбица (ІV в.пр.Хр.), където в центъра им е женската глава, фланкирана от палмети и извиващи се вейки с цветове. Показателни са и кариатидите от гробницата при с. Свещари, Исперихско, от ІІІ в.пр.Хр., чиято долна част нарочно подчертава формата на лотосов цвят - следващия символ на дървото на живота. Едва ли е необходимо да се прибавят повече паметници, които изобилстват, за да се наблегне на ролята на В. б.-м., от която от всички страни блика растителна енергия.

В този ред на мисли не може да се пропусне разказът на Ариан, че "Траке била нимфа, веща в баянията и билките и могла, от една страна, да премахва страданията чрез билки, а от друга, да ги причинява... По името на тази Траке, изглежда, са нарекли и страната" [Arr. Bith. fr.13]. Ето как Великата майка в земите между Карпатите и Егея се оказва експерт по лечебните растения - магьосница, която обладава "тревите на безсмъртието" и разполага с най-съкровения и таен дух на цялата флора.

Но богинята е също и вариант на потния терон (господарка на животните). Като покровителка на зверовете и разпоредителка в царството им, тя може да се види изобразена върху една от каничките на Рогозенското съкровище, където възсяда лъвица, и докато я прегръща с едната ръка  с другата демонстративно вдига лък със стрела. Тази типична ловджийка не само укротява най-царственото животно, но и то самото е достатъчно да олицетвори нейната мощ и вездесъщност в света на дивата природа.

Върху друга каничка от същото съкровище този път богинята държи по едно животно за предните крака, а от двете ù страни тичат кентаври. В долния фриз под самата нея се вижда бик, паднал на предните си крака, а около него са представени хищни животни (лъвове или вълци). Върху скифоса от Стрелча под женските глави е изчукана ивица от глави на лъв, които се редуват с обърнати една към друга глави на овен. Върху друга от рогозенските канички богинята е и крилата, защото именно тя осъществява връзките в природата и в обществото.

Всички изредени паметници са от ІV в.пр.Хр., но едва ли е необходимо да се увеличава броят им, защото върху предметите на тракийското изкуство е обичайно ликът на богинята да се следва или съпровожда от животински изображения. Все пак най-разностранно е представена тя върху наколенника от Враца от ІV в.пр.Хр., показана в присъствието на разярени лъвове, на крилати дракони, на змии и на спускащи се орли. Цялата украса има изключително прецизна и симетрична композиционна структура. Тя подчертава идеята за трите части на вертикалния строеж на космоса в съотношението небе-земя-подземен свят и докато орлите и драконите обозначават горната сфера, лъвовете и змиите подчертават останалите две.

Персонифицираните функции на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията, над животинския свят и над лова. В Тракия тя е покровителка на хората и на човешкия род, бди над плодовитостта, плодородието и реколтата, пазителка е на нормите и на домашното огнище, защитница е на нравствеността и на справедливостта, закриля жените-майки и стопанки, но и девиците, на които предстои да се омъжат, хранителка е на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е и на онези, с които се извършва инициацията и свещеното предаване на властта и на въвеждането в божествен владетелски сан. Съзидателните ù възможности са неограничени, но едновременно тя е и богинята Смърт, която всява страх и ужас.

Такъв например е образът на вкаменяващата с погледа си горгона от Башова могила при с. Дуванлий, Пловдивско, от V в. пр. Хр. или пък богинята от нагръдника при с. Опълченец, Пловдивско, от ІV в. пр. Хр. Те имат задачата да пазят своя носител от всички зли сили в света, да го съхраняват и защитават от всички опасности. Втренчените ù очи от Врачанския наколенник или пък от този от Аджигьол (Румъния) пак от ІV в.пр.Хр. преследват целта да отстранят всяко препятствие по пътя, да улеснят действията и постъпките на своя притежател. Това ще рече, че в Тракия всесилната господарка поема и апотропейни (защитни) функции.

Когато античните автори говорят за почитането на Великата богиня на траките, те винаги се стремят да представят името ù с аналогични гръцки или латински съответствия - преводи-означения, за да са ясни за сънародниците си. По този начин за Полиен тя е Хера - господарка за тракийските племена кебрени и скаибои (скаи) и властва на Рескинтийската, т.е. на Царската планина [Polyaen. 7, 22]. Сравнението на древния автор със съпругата на Зевс, с царицата на Олимп, напълно отговаря на идеята за върховенство. Но така стоят нещата и с едно съобщение на Херодот, за когото тя е Артемида Басилея, т.е. Царица за тракийските и пеонски жени от зоната на Югозападна Тракия [Hdt. 4, 33].

За Теопомп тя е дори Атина - богинята-майка и покровителка на едноименния елински полис, за която владетелят на одрисите  Котис І дори пожелава да се ожени и да я направи своя съпруга та по този начин да демонстрира политическото си могъщество над атиняните в района на Тракийския Херсонес и на протоците [Athen. 12, 531e-532a]. Тя е Хестия, която пази дома и живия свещен огън в къщното огнище, и се приема като съответствие на Залмоксис [Diod. 1, 94, 2], за каквото впрочем се сочи по-късно и Хера [Suidas. s. v. Hera] - двете лица на единното цяло.

Независимо от наименованията - преводи-означения, които има, те всичките обозначават най-вярната същностна характеристика на една В. б.-м. Безименна - анонимна тя присъства и върху множество изделия на тракийското изкуство, макар и да има свои локални имена-прозвища като Зеринтия, като Брауро, като Котито, Хипта, Бендида, та дори и неопределеното, но красноречиво "мегале теа", т.е. Великата богиня. При всички положения те изправят пред качествената определеност и полисемантичност  на една и съща всемогъща сила, която през различните епохи и съобразно отделните географски ареали остава почти еднаква и се доуточнява във функционално отношение чрез имената-прозвища, които носи.

Анонимността на богинята се разчупва решително едва през римската епоха, когато съвместното съжителство на тракийските с елинските и с римските култове довежда до неизбежни взаимодействия. Върховната повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, въплъщава се в образите на ред гръцки или римски богини, но никой не би се усъмнил, че под чуждата иконография местното население почита своята Велика майка.

През римската епоха тя е и Кибела, и Хера, и Афродита, и Хеката, и Артемида, и Селена, и Деметра, и Персефона, и всички онези все още неустановени богини, които се изправят пред фигурата на тракийския бог-конник. По това време в Тракия проникват и някои източни, предимно малоазийски култове, сякаш за да покажат за сетен път духовната близост на балкано-егейска-малоазийския ареал.

Именно сега към преводите-означения на всеобемната повелителка на траките се прибавя и Изида. Като пластичен религиозен израз на съкровеното чувство на хората към природата, всички тези богини, а всъщност само една единствена - системообразуваща и трансфункционална, властват над горите и водите, владеят силите, които произвеждат растежа и изобилието на растителното, на животинското царство, и над човешкия род.

[Димитър Попов]

 Литература:

Popov, D. 1977: La grande é esse mere des thrace. - In: Macedonia and the Neighbouring Regions from the 3rd to 1st Millenium B. C. Skopje, 19-25.