Името му е с неустановен произход, но може да се извлече и от тракийски език. Най-ранното му споменаване е в края на VI и началото на V в. пр. Хр. Оттогава насетне се налага като главно божество в елинската орфическа теогония - наследник на Зевс.
Неговото битие в Тракия се характеризира от условията на безкнижовното тракийско общество. В него З. в качеството си на космическо божество, е носител на хтоничното начало. Обредите в негова чест са запазени във фолклора на траките. Следи от тях са открити и до средата на XX в. в Рупската област на вътрешна Странджа планина. Основният отличителен белег на тези обреди е жертвоприношението на бик.
Разкъсването на бика и разпределянето на суровото му месо между участниците в обреда е ядрото на митологията на З. То пресъздава разкъсването на тялото на бога, което се разчленява и отново събира за възраждането му. В старогръцката книжнина З. е означен като първият Дионис, докато вторият е елински бог, който, съгласно литературния мит, е роден в Тива от Зевс и от Семела. Неговото раждане е представено в изворите в два варианта.
Александър Фол