Известен от изображението върху т. нар. Копенхагенски релеф от 329/328 г. пр. Хр., намерен в Пирея. Там Д. съвместно с тракийската богиня Бендида е представен като брадат мъж, опрян с дясната си ръка на тояга, облечен в дълъг хитон, преметнат през лявото рамо така, че дясното рамо и част от гърдите остават открити.
Декретът на почитателите на Бендида от ІІ в. пр. н. е., намерен в Пирея [10, II, 1324], показва, че Д. не може да се тълкува като Асклепий, а е тракийски бог, тъй като той изрично се споменава наред с Бендида и с останалите тракийски божества, които заедно с богинята образуват централната сцена в Копенхагенския релеф. Там се съзира идеята за свещен брак - предвид същностната характеристика на Бендида като Велика богиня-майка.
Д. от своя страна се тълкува като любимец на майката земя, който същевременно я опложда. Надпис върху жертвен релеф от о. Самос разкрива, че освен определението бог, Д. носи и характеристиката херос. Следващата степен при тази низходяща градация е представянето на Д. като обикновен човек, което е загатнато чрез иконографията му. Според тракийската религия така се разкрива степенното самоусъвършенствуване на владетеля по пътя на преминаването му през равнището на хероя и на антроподемона до бога.
Димитър Попов