Фригия е областта на изконното му разпространение, откъдето прониква в Тракия, в Елада и др., а от римските легиони се пренася до западните провинции на Римската империя.
За произхода и за същността му античните сведения са противоречиви: у Аристофан, Лукиан, Цицерон, Хезихий и др. С. е чужд на Елада фригийски бог; у Диодор, Плутарх, схолиастите на Аристофан и на Макробий С. се отъждествява с Дионис - едно характерно за тракийската религия явление. Чрез орфическите си характеристики то се свързва с легендарната реформа на Орфей и със системата на тракийския орфизъм.
Изображенията на С. нямат определена иконография в целия ареал на разпространението му. Според една класификация те са два основни вида:
1. фригийски - богът се представя като брадат мъж с фригийски облекло и с шапка; в едната си ръка държи жезъл, който често завършва с жест на т. нар. benedictio latina (лат. благословия); в другата си ръка държи пиниева шишарка. Край него има изображения на змия, овен, орел. гущер и др.;
2. Т. нар. гръко-римски тип - произлиза от синкретизма между С. и Зевс-Юпитер, поради което от специфичните фригийски белези е съхранен орелът.
Съществува и друг вид паметници, които по иконография могат да принадлежат към един от двата типа. Това са изображения на ръката на бога от метал, кост и др., в жест на благословия.
Единственият релеф на С. във фригийска интерпретация е от Филипополис - оброчна плочка с две изобразителни полета. В горното по-голямо поле е представен С., но заобиколен не от фригийски символи, а от богове и от полубогове. Във вертикален ред вдясно от С. са бюстовете на Луна, Пан, Хермес-Меркурий, а вляво - Сол, Фортуна-Тюхе и Дафне в момент на метаморфоза. В долното поле централният образ е конник в галоп надясно с фригийска шапка, облечен в традиционния за тракийския Херос костюм. Тук С. се разкрива като тракийски бог Космократор, покровител на животинския и растителния свят, който се разпорежда и със съдбата на хората - приживе и в отвъдния свят. Изображенията говорят за тракийския му аспект - в теокразия с Аполон и с тракийския Херос.
Пак от Тракия (територията на Августа Траяна) произхожда и бронзова дясна ръка в жеста на благословия. Около китката се увива змия, а над изправените два пръста се вижда мълния, върху която е кацнал орел - той свързва ръката с втория вид паметници. Между останалите изображения са важни клончето на безсмъртието и кадуцеят (хералдичен жезъл с увиващи се около него две змии) на Хермес, които, вероятно, символизират тракийската идея за обезсмъртяването, към което се стремят последователите на култа чрез участието си в мистериите.
Останалите изображения свидетелстват за религиозно мислене, възпитано или повлияно в ориенталски дух. От Долна Мизия и от Тракия има над 20 паметника и посвещения на С. Седемнадесетте надписа са поставени върху олтари, бази и плочи от мрамор и от камък. Най-ранната проява на култа е едно посвещение от знатен тракиец и жрец на Дионис, който получава своя пожизнен сан от предците си, а най-късната едва ли може да се датира след втората половина на ІІІ в.
Култът към С. не се радва на особена популярност в Мизия. В Тракия, откъдето произхождат 2/3 от паметниците му, те се свързват с хинтерланда на големите градове, в които след урбанизацията, се запазват компактни маси от тракийското население - сред посветителите има първожрец на тракийско провинциално събрание; градски съветник от Никополис ад Иструм; жрец от Сердика, който издига заради оброк храм на С.; преторианец. С лица с военна кариера се свързват само 3 надписа, което е в противоречие с мнението, че разпространението на култа трябва да се свързва с присъствието на римските легионери.
Жестът на благословия е отличителен символ за ръцете на С. Той ги отделя от подобните паметници при култа към Долихен, към Хюпсистос и др. В литературата той се свързва с фригийската или с християнската религия (откъдето всъщност получава и името си), с ораторския жест и др. Съществуват обаче и изображения на Тракийския конник, който издига ръка в същия жест върху паметници от Тракия, от Македония и от о. Тасос. В тракийските провинции те се свързват с малки изключения с тракийския конен бог Аполон, което личи и от характерните и за двата бога епитети: бог на предците (Атюпаренос и Арсиленос). Същата връзка се наблюдава и в лидийско-фригийските области на Мала Азия, където местният Аполон Лаирбенос носи и сабазиеви хтонично-соларни характеристики, откъдето и тракийският конник Аполон може да се тълкува като тракийски вариант на орфическия Дионис, т. е. като С.
Маргарита Тачева