В древногръцката религия богиня с малоазийски произход, родена на о. Кипър от морската пяна, откъдето идва и прозвището й Киприда, а също и самото име (от афрос - морска пяна). Според друга версия А. е дъщеря на Зевс и титанката Диона. Богиня на плодородието и на вечната пролет, на творческите сили и главно на любовта и красотата. Жена на Хефест с епитет Пандемос, т. е. покровителка на чувствената любов, или Урания, т. е. покровителка на небесната, възвишената любов.
В Тракия култът към А. е засвидетелстван твърде слабо. Под влиянието на колонистите от Мала Азия по крайбрежието на Понтос Еуксейнос богинята се почита в гръцкия си аспект. Известна е една изящна статуйка на А. и Адонис от Одесос. През римската епоха във вътрешността на Тракия са намерени множество бронзови статуетки и апликации на А. Те служат повече за украса и следват модата на римското изкуство.
Върху една оброчна плочка от светилището при извора Глава Панега (с. Златна Панега, Ловешко) А. е представена пред Тракийския конник - Асклепий. Тук тя вероятно се синкретизира с местна тракийска богиня и с Хигия, която изпълнява тази роля в светилището.
Известно е и посвещение на А. заедно с трите нимфи от светилището им при с. Къснаково, Хасковско.
Златозара Гочева