Микенска Гърция = Ахейска Гърция.
Микенска Гърция и Ахейска Гърция са понятия, които обозначават цивилизацията на една и съща етнокултурна общност и обхващат хронологически почти цялото ІІ хил.пр.Хр. След началото и към средата на ІІ хил.пр.Хр. в материкова Гърция се откриват археологически новости, с които се определя началото на времето на Микенска или Ахейска Гърция. Тези новости се изразяват в появата към средата на ІІ хил.пр.Хр. на силно укрепени дворци; на сива излъскана керамика, правена на същинско грънчарско колело; на абсидални жилища, градени от преплетени пръти, измазани с глина; на мегарона като жилищна конструкция, свързана с култови обреди.
Разцветът на тази цивилизация е през ХV – ХІІ в.пр.Хр., като се свързва и с използването на Линейното писмо Б. Краят ù е в ХІІ – ХІ в.пр.Хр. Нейните носители се наричат в научната литература ахеи/ахейци или микенски гърци, което по принцип е едно и също. Най-вероятно въпросните новости, свързвани с ахеите, се дължат не само на нашествия от север, каквато е доминиращата представа, а се дължат, в по-голяма степен, на палеогеграфските промени, изразени най-ярко в промените на климата, а от там – промени в начина живот и в основните поминъци на населението.
Микенска Гърция е термин, който изразява археологическа гледна точка, защото немного след откриването на древната Троя в Северозападна Анатолия, чрез четене на Омировите поеми, Хайнрих Шлиман, отново с тях в ръка, открива и златообилна Микена (1876 г.) – силно укрепен дворец в североизточния край на Пелопонеския полуостров, около който се намират впечатляващи шахтови гробници и толоси. Най-ранните гробници са от ХVІІ в.пр.Хр., разцветът на крепостта с циклопски градеж е през ХV – ХІІ в.пр.Хр. Постепенно с времето се откриват и други подобни обекти на материкова Гърция, каквито са Тиринт (1886 г., южно от Микена) и Пилос (1939 г., в югозападния край на полуострова) например.
Въз основа на Омировия епос и данни, извлечени от Линейното писмо Б (ХV – ХІІ в.пр.Хр.), се приема, че Микена има лидерска позиция или, според други учени, доминира и властва със своята царска институция спрямо дворци в полуострова Пелопонес като Тиринт, Пилос и Аргос, спрямо дворци като Елевзина в Атика, Тива и Орхомен в Беотия, Йолкос в Тесалия – на север; на юг – през ХV в.пр.Хр. – о. Крит (двореца в Кносос) и югоизток – о. Кипър, а на изток – през ХІІІ в.пр.Хр. – ще воюва за Троя в Северозападна Анатолия.
Така този впечатляващ археологически обект, носещ името Микена, става нарицателно име за Ахейска Гърция и като Микенска Гърция.
Ахейска Гърция е термин, който изразява историческа гледна точка, защото в първия писмен паметник на старогръцки - Омировия епос - обитателите на бъдеща, но все още неназована от поета Елада, обединени в съюз и участващи в Троянската война (ХІІІ в.пр.Хр.) срещу трояните и техните съюзници, се наричат ахеи. Очевидно в представата на Омир и неговите съвременници, преди да се наложи като общ етнонимът елини след началото на І хил.пр.Хр., общото название за по-ранната епоха – втората половина на ІІ хил.пр.Хр., когато се води Троянската война, което е понятно за всички, е ахеи.
Сходствата в държавообразувателните процеси и в строителните практики, които се откриват в раннокласовите общества на Микенска Гърция и на древна Тракия от късната Бронзова епоха (ХVІ – ХІІ в.пр.Хр.), налагат в историографията и употребата на термина Микенска Тракия.
Към средата и през втората половина на ІІ хил.пр.Хр. относително се стабилизират етнокултурните общности на най-ранните индоевропейци: в Мала Азия – като тези на хети/хитити в Централна Анатолия и на трако-трояни, включващи още фриги и мизи в Северна и Западна Анатолия, а в Югоизточна Европа – на микени/ахеи и на трако-пеласги.
В края на ХІІІ – нач. на ХІІ в.пр.Хр. Микена е опожарена. През следващите столетия тя се възстановява, но вече не играе особена роля.
Калин Порожанов
Литература:
Фол 1972: Фол, Ал. Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие до края на пети век преди новата ера. Наука и изкуство. София, 1972.
Порожанов 1993: Порожанов, K. Микена. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1993, 181.
Порожанов 2012: Порожанов К. Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). Издателство Рал-Колобър. София, 2012, 52-54 (= Thracia Antiqua, 11).