Както сочат епиграфските паметници, те започват да се организират официално след 430/429 г. пр. Хр. и са винаги в зависимост от международната политическа конюнктура. Тя определя и размера на отпусканите за тържествата държавни средства. Церемониите се провеждат в Пирей на 19 таргелион (месец май-юни) и са описани подробно от Платон в "Държавата" [Plat. Polit. 327-328]. От текста се разбира, че честването е чуждо и необичайно за елините. Сократ и приятелите му, които са герои на разказа, само наблюдават и коментират, но не правят и най-малък опит да се включат в събитията.
От друга страна, обаче древният автор съобщава за две процесии на богинята. Едната е чисто тракийска, а във втората вземат участие и местните жители, т.е. атиняни елини. Твърдението противоречи на един надпис от ІІІ в. пр. Хр. [IG II2, 1283], в който се говори за двойно шествие, но изрично се казва, че празникът се провежда по древен тракийски обичай и следователно участниците в него са само траки. Възможно е да се мисли, че в случая с местните жители се имат по-скоро предвид траките от Атина, където впоследствие също се издига храм на Бендида.
Според надписа, за да не възникнат разногласия между атинските и пирейските оргеони (служители на богинята), обединени в дружества около двата храма, двойната процесия се прави задружно. Жертвеното животно - свинята, се води в редовете на пирейските оргеони, за да се подчертаят по-старите им права. Изрично се набляга, че поклонниците в Атина тръгват от Пританеона (държавния съвет), което ще рече, че той също взема официално участие в организирането на празника.
Същевременно епимелетите (друг вид служители) в Пирей посрещат участниците и ги приемат в светилището на нимфите, където по всяка вероятност се извършва жертвоприношението на свинята, защото там предварително са приготвени гъби и легени с вода, за да може да се изчисти животното и да се събере кръвта. На присъстващите, които украсяват главите си със специални за случая венци, се дава обяд в Нимфеона, който се намира в границите на храма на Бендида.
По думите на Платон церемониите продължават и вечерта, когато се провежда "факелно надбягване на коне в чест на богинята", при което ездачите си подават един на друг запалени главни - "нещо ново", според Сократ, и очевидно необичайно. Явно нещата опират до своеобразно инициационно изпитание за новите поклонници на богинята. Тези ефеби (младежи) могат да се видят изобразени върху т.нар. Британски релеф от ІV в. пр. Хр., водени от възрастни наставници, и именно тях посвещава Бендида и ги въвежда и приобщава към обществото си. Но с тази чисто тракийска, летяща на коне кавалкада от Атина до Пирей не приключва честването. Следва нощен пир, който продължава до 20 Таргелион, вероятно има оргиастичен характер и включва еротични моменти.
[Димитър Попов]
Литература:
Попов, Д. 1981: Тракийската богиня Бендида. София, 126 с.