Паралели с тромпетите на Тутанкамон, инструментални и изпълнителски хипотези
В Казанлъшката гробница (края на 4. в. пр. н. е., паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО; Венедиков, Герасимов 1973: 70-71, 73-75) на фреските в купола, представящи погребалния ритуал на владетеля, е изобразена двойка музикантки (Сн. 1). Двете свирят на инструмент с коничен отвор, докато сочат надолу с лява ръка. Жестът евентуално може да означава, че си дават една на друга указания за изпълнение. Въз основа на пропорциите преценявам, че инструментите са относително дълги, поне колкото дължината на ръката на възрастен човек (~ 60 см).
Стенописът в Казанлъшката гробница не намеква от какъв материал са изработени инструментите. Ако са направени от метали или сплави, те биха съответствали на определението за тромпет. Дори ако са направени от дърво, те биха могли да се определят като тромпети, защото термини като „овчарска тръба“ описват някои лабиални дървени инструменти, където изпълнителите духат в по-тесния от двата края (Hirt 2014: 5).
Някои наблюдатели биха могли да предположат, че инструментите, изобразени в Казанлъшката гробница, са част от семейството на зурните (Сн. 2; за определение и справочна литература относно семейството на зурните, вж. Poché, Sultanova 2001). Аз обаче отхвърлям възможността те да са зурни заради позициите на ръцете на музикантките. Зурната би трябвало да има дупки за свирене на различни ноти. И по-важното е, че зурната непременно би се държала с две ръце, нещо, което изкусният художник би представил на стенописа. Музикантките държат инструментите си с една ръка всяка, което предполага лек инструмент в натурален строй – тромпет.
Имайки предвид богатството на тракийските царе и аристокрация и наличието на погребални сервизи от благородни метали (обикновено наричани съкровища), аз съм склонна да предположа, че инструментите са тромпети и са изработени от благороден метал или бронз. Те обаче биха могли да бъдат украсени и дори позлатени дървени тромпети, нещо, което не може да се определи от стенописа на Казанлъшката гробница. Докато развитието на композирана музика в Западна Европа в крайна сметка довежда до създаването на тромпети с вентили, естественият дървен (или издълбан от рог) тромпет оцелява в народната музика в различни форми и размери, които малко са се променили от древни времена в Източна и Западна Европа (за исторически преглед на фолклорните тромпети и за описание стъпка по стъпка на процес на реконструкция на дървени тромпети, и за съпровождащ илюстративен материал на оригинални и реконструирани тромпети вж. Hirt, Aindrias 2014).
Инструментите от Казанлъшката гробница наподобяват египетските тромпети, открити в гробницата на Тутанкамон по три ключови точки: голям размер, конусовидна форма на отвора и използването по време на погребален обред (Сн. 3 и 4). Дългият период от време между съществуването на инструментите не представлява проблем: формата на инструмента е много консервативна и просъществува до наши дни. Датирането на Казанлъшката гробница е след походите на Александър Велики за разширяването на империята, в които са участвали и траки. Дори по-рано да не са имали местни тромпети от точно този вид, тракийските аристократи лесно биха видели, повторили, купили или дори откраднали подобни инструменти.
Радиопредаването Призрачна музика на БиБиСи излъчва през 2011 г. следното описание на египетските тромпети: Повечето тромпети от древността са били къси прави инструменти от дърво, бронз или сребро, използвани както за военни, така и за церемониални цели. […] Един от тромпетите на Тутанкамон […] е от сребро и [е с] дължина 58,2 см; другият е от бронз и [е с] дължина 50,5 cm; техните отвори се разширяват от 1,7 см в тесния край до 8,2 см при широкия край. Те нямат разглобяеми мундщуци; устните се нанасяли директно в тесния край. […] Херодот оприличава звука на древната тръба с магарешки рев (Sarkissian, Harr: 2001). Така нареченият бронзов тромпет изобщо може да не е бронзов, а меден. Самият метал не е анализиран (Burgess 2011).
Още по-подробно описание дава Джеръми Монтагу в статията си от 1978 г. Един от тромпетите на Тутанкамон: [Предполагаемият бронзов] тромпет е направен от две части, като тялото е леко конусовидна тръба, навита от лист с дебелина между 0,2 и 0,25 мм. […] Другата част е камбаната (отворът). […] Камбаната е прав конус и няма видим шев; […] вероятно […] сглобката е направена без използването на флюс и е била търкана, докато златото просто не се разтече (с другите съставни метали или сплави на инструмента – б. м.). Тръбата, която е тялото на инструмента, е поставена в горната част на камбаната и двете са занитени заедно в четири точки, а фугата е покрита с много тънък ръкав от чисто злато […] Мундщукът, който е най-противоречивият от всички части на тези инструменти, е просто метална твърд, без прилика с който и да е от типовете, илюстрирани от Хикман […] Горната част на корпуса е покрита със злато, дебело не повече от фолио. В някои части на обиколката (на тялото на инструмента – б. м.) има празнина между обърнатата горна част на тръбата на тялото и пръстена на мундщука, който като че ли леко се е придвижил (плъзнал – б. м.) надолу по тръбата […] (Montagu 1978: 133-134). Монтагу предполага, че тези следи са част от листа около горната част на тръбата, мундщук, държан на място. […] Изглежда най-вероятно, че точното прилягане към горната част на тръбата, което е и евентуалното му положение, и леката конична форма на тръбата са достатъчни, за да задържат [пръстена на мундщука] на място. Със сигурност че пръстенът не е на ръкав […] ( Montagu 1978: 134).
Въпреки всичко, което не знаем за египетските тромпети, съставът им предоставя ключови музикални доказателства: металите (или бронзът) показват, че липсата на разглобяеми мундщуци сред египетските находки може просто да означава, че те са били направени от разграждащи се материали, като например дърво, и са били прикрепвани според нуждите на самите изпълнители. Среброто бързо се окислява, а бронзът и медта лесно биха се деформирали, ако човек просто ги постави в устата си, упражнявайки какъвто и да е работещ, контролиран и поддържан натиск.
Тъй като древните тромпети са били натурални инструменти, изпълнителят е имал на разположение само няколко ноти от обертоновата редица, извличани чрез надуване на въздушна струя в тръбата. Налягането в устата, което би било необходимо, за да се изпълни правилно всяка нота, с изключение на най-ниската, предполага още, че са били използвани разглобяеми мундщуци, изработени от разграждащи се материали, които може дори да са имали платки или стройки (повечето от съвременните мундщуци са отделящи се и въпреки че в днешно време съществуват лесно достъпни комерсиални платки и стройки от органични материали, много изпълнители на лингвални инструменти от целия свят предпочитат да правят собствените си платки и стройки от различни материали – от тръстика до бамбук, осигурявайки желания тембър и звукови качества според личните си предпочитания).
Както се вижда, древноегипетските тромпети са много вероятен паралел на тромпетите, изобразени в Казанлъшката гробница. Монтагу отива още по-напред в своето описание и разсъждава за възможни инструментални ограничения на тромпетите на Тутанкамон. Не съм съгласна с него по отношение на изпълнителската му хипотеза, която гласи, че както може да се очаква с церемониален инструмент, способен да произвежда само една или две ноти, външният вид е по-важен от акустичното съвършенство (Montagu 1978: 133). Той, също както много немузиканти, приема, че разглобяемите мундщуци не са съществували и цитира ограничени опити на други изследователи просто да духат в инструмента. С тези опити са получени общо само три ноти, от които само средната е била стабилна, а горната - твърде трудна (пак там). Моят анализ води до заключението, че разглобяеми мундщуци е много вероятно да са съществували.
В подкрепа на моя аргумент в програмата Призрачна музика на БиБиСи 4 чуваме повече от три ясни и стабилни ноти (Burgess 2011). Важно е да уточня, че за този експеримент, както е споменато в програмата, изпълнителят успява да възпроизведе стабилни ноти, използвайки подвижен (разглобяем) мундщук. Трудно ми е да повярвам, че богатите аристократи, включително фараоните, биха похарчили много пари да поръчат скъп и изискан музикален инструмент, който да не може да свири поне като всеки друг съществуващ инструмент, направен от местен пастир или пастирка от намерено парче дърво. Много по-вероятно е инструментите да са били пример за най-съвременна изработка както на външен вид, така и на акустични свойства.
Въз основа на сравнението с такъв многолик паралел можем да предположим как биха могли да звучат тракийските тромпети, слушайки записания звук на оригиналните египетски тромпети от БиБиСи онлайн (пак там). Въпреки че инструментите може и да не са стигали до основния тон на своята обертонова редица, слушайки малката терца на записа на БиБиСи, стигам до заключението, че тракийските тромпети вероятно биха свирили петте или дори шестте ниски ноти на обертоновата редица, без основния. В моя пример по-долу използвам записа на БиБиСи на тромпетите на Тутанкамон като справка за това, което може да е било музикално достъпно за натурални тромпети с такъв размер. Музикантите извеждат обертоновата редица въз основа на дадените ноти, тъй като определени интервали се срещат само на определени места от поредицата. Основната нота на обертоновата редица на бронзовия (меден?) тромпет на Тутанкамон е около Фа на Голяма октава (октава и половина под До на Първа октава), докато основната нота на обертоновата редица на сребърният тромпет изглежда е около Си на Малка октава (полутон под До на Първа октава). Забелязва се, че в зависимост от материала, от който са направени инструментите, действителната височина ще варира значително.
Фиг. 1. Възможни обертонове на разположение на древните изпълнители на натурални тромпети.
На стенописа можем да видим, че тракийските погребални обреди включват инструментална музика поне в определени случаи и контексти. За съжаление, първичните източници по темата са малобройни и въпреки че инструментите са изобразени на различни съдове, останали са малко писмени указания за ролята на музиката. В книгата си Тракийски тайни общества Валерия Фол изчерпва основните източници по темата – най-вече отнасящи се до вокалното песнопение и напяване (за подробни сведения относно философското и ритуално място на музиката в тракийската култура, както и за еподе, вж. Фол, В. 2020: 132-141 с цит. лит.). и припомня, че музиката е основен език на обредите, чрез който културната памет съхранява представите за света, боговете, човека, обществото, за отношението човек – общество – природа и дори за лечителските практики на траките … (Фол, В. 2020: 136).
Едновременното присъствие на вокалисти и изкъпнител(к)и на натурален тромпет в тракийски обред и/или тракийско погребално пиршество засилва моята хипотеза, че тракийският лад вероятно се е основавал на интервали от натуралния строй (Fol, A., Grahl 2009: 130). Въпреки изричните сведения на Платон, Страбон и на Есхил за тракийската музика, тракийска тоналност е засвидетелствана само веднъж в конвенционалната форма тракисти (по тракийски начин/маниер) у Теокрит (Фол, В. 2020: 136). Моята хипотеза е в съответствие с вече изказаното от мен заключение през 2009 г., че със своите храмове, хероони и гробници, траките представят не само познанията си за движенията на небесните тела, но и оставят сведения за тяхната музикално-теоретична система. Като нелитературна култура, траките не са могли да опишат писмено своята музикална традиция, но подозирам, че са оставили достатъчно указания в архитектурните си паметници, за да можем да реконструираме поне части от нея […] (Fol, A., Grahl 2009: 128).
Ще си позволя да изкажа предположението, че настройката на тромпетите е била съгласувана по различни начини, включително и чрез подвижни мундщуци, към резониращия фундаментален тон на гробницата, за да може да си сътрудничи с певец/певица и/или жрец/жрица, които имат литургична роля. Тромпетът е можел да предава чрез фанфарни обертонове музикално резониращите звукови сигнали към хората, които са присъствали на погребалния обред. По този начин непосветените лица извън ритуалното пространство биха чули ехо, отражение, отблясък на това, което посветените чуват в ограниченото ритуално пространство. Въпреки че досега не са провеждани изследвания на акустиката с инструменти, за експериментите с мъжки глас (за опитите с мъжки глас вж. Фол, В. 2020: 148-173 с цит. лит.), установено бе, че чрез архитектурата съзнателно е търсена и постигната характерна акустика в подмогилните сакрални градежи Голяма арсеналка, Грифони, в хероона на Севт ІІІ в могила Голяма косматка, в Казанлъшката гробница (оригинал) и в Мезешката гробница (Фол, В. 2020: 164).
Важно е да се подчертае, че в камерата на точното копие на Казанлъшката гробница няма музикалнo-улесняваща акустика, въпреки че всички измерения са повторени. Това предполага, че гипсовата мазилка, върху която са нарисувани стенописите, играе важна роля при реверберациите (непрекъснатото отразяване на звукови вълни) в пространството (Fol, A., Fol, V. 2018: 86). Свирила ли се е определена инструментална музика където не се е пяло? В бъдеще е необходимо да се проведат изследвания с инструменти и да се обхване широк спектър от закрити и открити тракийски обекти.
Стенописът доказва, че духови инструменти, по-специално тромпети, са били използвани по време на тракийската погребална и мистериална обредност и допълва наличните данни относно използването на музика по време на обреди (Фол, В. 2020: 133, 135, 137, 139, 141). Участието на жени показва, че те имат своето място и като инструменталистки в погребалните обреди на траките. Изобразяването на изпълнителки също предполага специфика на тракийската изпълнителска практика, която позволява наемането на музикантки в официални функции. Това е рядко, но не е нечувано в древния свят. В Делос например ежегодно набираните за ритуални цели изпълнители на авлоси са жени (Sarkissian, Tarr 2001).
Стенописът в Казанлъшката гробница, изобразяващ две тромпетистки в тракийска обредна функция, предоставя изобилие от изследователски пътеки за бъдещи интердисциплинарни изследвания между историци, археолози, археоакустици и изпълнители. Можем да се приближим до малцината посветени в музикалните знания, припомняйки си някои много прости реалности: дървото гние, металът се окислява. И преди хиляди години по целия свят несвързани помежду си хора от цял свят са духвали в тръба и са откривали прелъстителната естествена красота на звука.
Александра Фол
Литература
Венедиков, Ив., Т. Герасимов 1973: Тракийското изкуство. София.
Фол, В./Fol, V. 2020: Тайни общества на траките / Thracian Secret Societies. София / Sofia.
Burgess, M. 2011: Ghost Music. – https://www.bbc.co.uk/sounds/play/b010dp0s 19 April 2011
Fol, A., T. Grahl 2009: Thracian Architecture – a Syncretistic Presentation and Tangible Realization of of Musica Universalis? – Проблеми и изследвания на тракийската културa 4, 127-134.
Fol A., V. Fol 2018: Music in the sacred spaces of the Thracians. – В: Сборник в чест на 85 години от рождението на Професор Александър Фол, д.н. София, 77-95.
Hirt, A. 2014: The European Folk Music Scale: A New Theory. – https://www.academia.edu/2627765/The_European_Folk_Music_Scale_A_New_Theory
Montagu, J. 1978: One of Tut'ankhamūn's Trumpets. – The Journal of Egyptian Archaeology 64, 133-34.
Poché, C., R. Sultanova 2001: Surnāy. – Grove Music Online – Oxford Music Online https://www.oxfordmusiconline.com/search?q=Surnāy&searchBtn=Search&isQuickSearch=true
Sarkissian, M., E. H. Tarr 2001: Trumpet. – Grove Music Online – Oxford Music Online https://www.oxfordmusiconline.com/search?q=Trumpet&searchBtn=Search&isQuickSearch=true