Изобретяването му се отнася към фригийските територии. Според приписвания на Плутарх трактат „За музиката" [3] за първи авлетист се смята Хиагнид [Cl. Alex., Stromat. 1, 16], съвременник на прочутия малоазийски певец Олимп, следван от сина си Марсий, когото почитат като създател на фригийската гама [Plin. 7, 204]. Негов ученик и любимец става Олимп [Plut., De mus. 5].
Широкото разпространение на авлоса в паметниците на изобразителното изкуство в Средиземноморието свидетелства, че сътворяването на този инструмент може да се локализира в духовния епицентър на Анатолийско-Средиземноморската етнокултурна общност, често идентифициран от елинската митология с древнотракийски персонажи. Самият митичен образ на музиканта Олимп е вероятно персонификация на елинската представа за музикалните традиции на траките около мизийския Олимп, известен с религиозните свещенодействия в чест на Великата богиня-майка и Идейските Дактили - митични същества, създали музикалния ритъм, според Изидор [Isid., Origg. 11, 6].