Хорът на Б., дава името на комедията, представя в пародиен план почитателите и участниците на тракийските Котитии, сред които централно място има стратегът на Атинското архе (съюз) Алкивиад.
Впрочем, не само в тази творба Евполис обвинява А. заради въвеждането на чужди и порочни обичаи [Athen. 1, 17]. Текстът й е запазен в оскъдно количество фрагменти, но съдържанието и неговите акценти са реконструируеми по отзвука от скандала около нейното представяне на сцената, за което разказват схолиастите и някои анекдотични версии на коментатори.
Няма съмнение, че комедията е поставена „не много преди Сицилийската експедиция" (лятото на 415 г. пр. Хр.), защото един анекдотичен разказ на Дурис от Самос свързва с тези събития смъртта на автора. Според него Евполис е удавен по заповед на Алкивиад по пътя към о. Сицилия като отмъщение за изказаните подигравки. Същата история препредава Ератостен (цитиран от Цицерон) [Cicer., Ad Att. 6, 1, 18], който изглежда пише коментар върху произведението, както и последвалите го схолиасти [Schol. ad Arist. 3, 444; Schol. ad Juven., Sat. 2, 91-92].
Названието на комедията е обяснявано така: „с това заглавие Евполис написал комедия, заради която Алкивиад го блъснал в морето, казвайки му: „ти ме опозори (буквално „натопи" - гр. b£ptw) в театъра, сега аз ще те натопя в морето". Ефектната игра на думи внушава алюзия за сакралния акт на потапяне, скок в морето, предполагаем при посвещаването в тайнствата на тракийските Котитии и подсказва етиологическия характер на свидетелството.
Един от най-ранните схолиони към „Сатира" [2, 91-92 - в Cod. Vossiannus 18, Leidens. Bibl.] на Ювенал от X в. обяснява Б. по следния начин: „... изнежени мъже, с което заглавие Евполис написал комедия, в която въвежда атиняни, имитиращи жени... Котито (в кодекса името е погрешно предадено като Кокитон) е богиня в Атина, която почитат женствените мъже" („... molles quo titulo Eupolis comoediam skripsit in qua inducit athenienses viros ad imitationem feminarum lassare psaltriam. Cocyton autem dea est apud athenas quam colunt effeminati...").
В Cod. Pithoeanus (сега Monthepessulanus) от XI в. е дадено следното обяснение: „...Б. е заглавие на произведение, в което Евполис описва безсрамници, той представя мъже, които танцуват, подражавайки на жени... Бапти: изнежени мъже..." („Baptae titulus libri, quo impudici describuntur ab Eupolide, qui inducit viros ad imitationem feminarum saltantes, lassare... Baptae: molles...").
Следите от коментарите към Евполисовата комедия Б. се проследяват до кодексите, които Г. Валла издава във Венеция през 1486 г. Ювеналовите сатири и схолиите към тях съобщават: „...Такива разпуснати свещенодействия при светлината на таен факел. Баптите имат такива свещени обреди, каквито се празнуват в Рим и се устройват за самите тях". Страбон, като говори за свещенодействията на Кибела, казва: „има празници, които се празнуват у траките - Ко[ти]тии и Бендидии, при които и орфическите празници имаха отначало самата Котис. И така на тези празници може да се види Кекропската Кокитос, която е наречена по нея, може би, заради някаква съмнителна прилика. В действителност работата стои така, както е изложено от Проб: Б., казва той, е комедия, в която Евполис въвежда атински мъже да изтощават флейтистката Котито като скачат, подражавайки на жени (текстът тук е неясен - б.м.). Кокито у атиняните е флейтистка, която почитат женствени мъже като отиват при нея през нощта. Б. е заглавие на произведение, в което се описват безсрамници. „При светлината на таен факел", понеже Дионисии се празнуват през нощта. Taeda fax е факел (от) ¢pÕ tÁj d©daj, което произлиза от da…w, т. е. „горя". Б. - с това заглавие Евполис написал комедия, заради която Алкивиад, когото най-вече засягал, го убил, като го блъснал в морето, казвайки му: ти ме опозори (буквално натопи) в театъра, сега аз ще те натопя в морето..." [10,3,16].
В един от малкото запазени фрагменти [fr. 77] от комедията се описват детайлно неприличните оргиастични танци на почитателите на Котито и музикалните инструменти - тимпан и тригон (струнен инструмент), с които им акомпанирали в техните свещенодействия. Към тях фр. 72 прибавя натоварения от орфизма с особена мистична символика инструмент ромбос, използван по време на мистериите. Схолионът към Аполоний Родоски обяснява: „Ромбос: колелце, което въртят като го удрят с ремъци и така произвеждат трясък (шум). Някои го наричат рюмбос, сред които е и Евполис в Б. и Дидим..." [Schol. ad Apollon. Rhod. 1, 1139; срв. Etym. Magn. 706, 28 s. v. ∙Úmboj и 706, 29 s. v. ∙Úmboj]; на друго място: „Движещо се колелце се нарича от чародейките (магьосниците) „рюмбос". Така наричат и кръговите движения. И според Евполис: „о, ромбе, бичуващ ме..." [Schol. ad Apollon. Rhod. 4, 143].
Още веднъж ромбосът се появява в комедията на Евоплис заедно с тимпана: „Ромбос/рюмбос: който носи (държи?) призоваващите боговете като тимпан. Така Евполид...." [Phot. s. v. . ∙Òmboj/∙Úmboj, подобно на Pind., Pap. Ox. 1604].
В литературната традиция комедията на Евполис Б. е трайно свързвана с малко известните ритуални елементи на Котитиите. Произведението поставя началото на специфична литературна традиция, която поради комедийния си, респективно пародийния си характер, следва да се използва като исторически извор само с необходимата предпазливост.
Някои изследователи дори предполагат, че самото божество е изведано на сцената в образа на разпусната, безсрамна флейтистка, което не е чуждо на похватите на староатическата комедия. Много е вероятно то да е представено в един травестиран образ, гримирано, фризирано, в женски дрехи и със съответното феминизирано име по подобие на своите почитатели - Б.. Може би оттук се поражда илюзията за едно женско божество от типа на Великата богиня-майка „Котито" като култов субект на миторитуалния комплекс на Котитиите. Тя е подхранвана и от коментарите на лексокографа Хезихий към името: Котито: Евполид от омраза към коринтяните извежда (представя) на сцената някакво шутовско божество Котито ( Kotutè: Ð men EÜpolij kat' œcqoj tÕ prÕj toÝj Korinq…ouj fortikÕn tina da…mona diat…qetai.).
Статиите в лексикона „Суда", които обясняват глосите Котис ( KÒtuj) и qiasèthj tÁj KÒtuoj, т. е. „съобщниците в култовата общност на Котис", добавят като характеристика на комедийния образ и израза „защитник, страж на позора" ( œforoj tîn a„scrÒn).
Литературната традиция на Евполисовата комедия Б. оказва мощно влияние върху редица автори и техните поетични творби от класическата епоха до късната античност. Най-осезателно е това присъствие върху римската поезия от епохата на Октавиан Август: в „Еподи" на Хораций [17, 56 и сл.] и Вергилиевия „Каталептон" [13,19 и сл.]. Но особено място във възраждянето и съхраняването на тази традиция има „Сатира" [2, 91-92] на Ювенал и главно коментарите върху нея, на които седължи по-голямата част от информацията за произведението. Тази информация би могла да се систематизира в две тематични групи: 1. пояснения към комедийния текст и подтекст на творбата на Евполис Б.; 2. обяснение на наименованието на Б. като посветени в тайнствата на тракийските Котитии.
От своя страна втората тематична група е развита в два аспекта: 1. етимология на прозвището Б.; 2. съпоставително обяснение на лемата „Котито" и на миторитуалния комплекс на тракийските Котитии.
Ваня Лозанова
Литература:
Лозанова, В. 1993: Мито-ритуалният комплекс на тракийските Котитии. С.
Lozanova, V. 1995: The Mysteries of the Thracian Kotytia. S.
Lozanova, V. 1995: Eupolis' Comedy Baptai and some Religious Aspects of the Policy of Alcibiades. - In: Colloquia Pontica 1: Archaeology around the Black Sea. Oxbow Books, Oxford, , 31-40
Lozanova, V. 1995: Literary Tradition about the Thracian Cotyto in the Roman poetry during the Age of principate. - In: Studia in honorem Georgii Mihailov. Sofia, 299-305.
Lozanova, V. 1999: Rhombos. Music-Magic-Ritual. - Dios 1. Annuaire de la Sociéte d' études interdisciplinaires des ethnies & des établissements humains. София, , 70-80.