По-малкият син на Артаксеркс ІІІ и Атоса. В гръцките извори е известен като Арсес, но от Ктесий и от надпис върху глинен съд от Самария, се знае, че при интронизацията приема името А. ІV. Заема престола неочаквано след убийството на баща му и на голяма част от семейството му от главния везир и евнух Багоас/Богес. Той поставя на престола сина му Арсес (А. ІV), който смята, че може лесно да контролира. В неговите ръце царят е марионетка за около две години. Под влиянието на някои недоволни придворни А. ІV започва подготовка за убийството му, но везирът го изпреварва. Царят е отровен, а семейството му избито. Основна грижа по време на краткото му царуване са военните действия на запад с македонския владетел Филип II. През 338 г.пр.Хр. Египет, начело с Хабабаш отново постига независимост. Възползвайки се от това през пролетта на 336 г.пр.Хр. македонският цар Филип ІІ изпраща 10 000 армия в Мала Азия, начело с Парменион под предлог, че освобождава елинските градове от персийско робство. Няколко града възторжено посрещат войската. Персите изпадат в затруднение след внезапната смърт на Ментор Родоски, главнокомандващ войските на Западна Мала Азия. Въпреки краткото му царуване, в Персия царят е ненавиждан, дори в един вавилонски надпис името му е свързано с проклятие. На престола е поставен неговия братовчед Дарий (Дарий ІІІ).

Веселка Манавска