Phyllis, Φυλλίς

вж. Филис в Селища, градове, резиденции;

вж. Филис в Тракия и траките в митологията

Река и бог на едноименната река във Витиния (Steph. Byz. Φυλλίς). От една нимфа имал син Дипсакос, който живеел с майка си край реката на баща си и пасял своите стада там. Станал известен в митологичните разкази с гостоприемството си, което оказал на Фрикс по пътя му за Колхида, когато долетял на своя овен от Орхомене. Историята е разказана поетично в Аргонавтика на Аполоний Родоски (Apoll. Rhod. 2. 648). От там минали и аргонавтите, които видели и заобиколили светилището на Дипсакос, широките брегове на реката и равнината. Амиан Марцелин, чиято географска информираност буди много съмнения, описвайки крайбрежието на Тракийския Боспор, изброява в погрешен ред реки и градове в региона: бреговете са извити в няколко дълги залива, в които се вливат реките Сангарий, Филис, Ликус и Реба (Sangarius et Phyllis et Lycus et Rhebo fluvii) (Amm. Marc. 22. 8. 14).

Ваня Лозанова-Станчева 

Литература:

Amy, E. F. (Ed.) 1965: The Text of Chaucer's Legend of Good Women. New York.

Dilts, M. R. (Ed.) 1992: Scholia in Aeschinem. Stuttgart – Leipzig.

Dindorf, G. (Ed.) 1852: Scholia Graeca in Aeschinem et Isocratem. Oxoni.

Gower, J. 1980: Confessio Amantis. Ed. by Russell A. Peck. Toronto, Buffalo, London.

McKinley, K. L. 2011: Gower and Chaucer: Reading of Ovid in late medieval England. – In: Clark, J. G., Coulson, Fr. T., McKinley, K. L. Ovid in the Middle Ages. Cambridge, 197-230

Stadtmiiller, H. (Ed.) 1906: Anthologia Graeca. Vol. 2. Leipzig.

Paton, W. R. 1917: The Greek Anthology. With an English Translation by W. R. Paton. Vol. 2. London.

Westerveld, G. (Ed.) 1991: The Poem Scachs d’amor (1475). First Text of Modern Chess. Alkmaar.