Gabranus

Речно име, което се споменава в декрет на М. Лаберий Максим за определяне на територията на Хистрия. Според текста на надписа реката е била една от границите на територията на града. 

Различните изследователи я идентифицират или с днешната Хаджиават, или със Слава Руса. Надписът представлява два фрагмента с текстове на гръцки и латински, чието съдържание не e идентично. Хидронимът се среща два пъти в латинската част на надписа (ISM I, № 68).

Името Gabranus е определено като тракийско още в първата публикация на надписа от В. Първан в 1916 година. Д. Дечев го включва в “Тракийските езикови остатъци” без коментар за предложената етимология. Й. Русу също смята названието за тракийско, а В. Георгиев – за дакийско, като и според двамата то има една и съща етимология със значение „дълбок”. Също като дакийски определя хидронима и Л. Франга, обаче с друга етимология, като при това смята, че в тракийски от същата основа е речното име Kšbroj /KabrojВ. Н. Топоров го поставя в списъка на трако-балтийските паралели, като го сравнява с латв. Gabris, Gabrani и др., но също и с бълг. Габрово.

Редица изследователи смятат хидронима за келтски: С. Ламбрино, В. Велков и И. Дуриданов го свързват с келтския апелатив gabro- “коза” и келтските селищни названия Gabromagus, Gabrosentum и Gabranus. В келтския произход на Gabranus обаче се съмняват келтолозите Л. Франга и А. Фалилеев поради строго фонологични причини. Последният отбелязва също, че няма нито един пример за келтско речно име на Балканите. Въпреки че в района на делтата на Дунав има няколко келтски селищни названия (Noviodunum, Arrubium, Aliobrix), тъкмо в района на Хистрия такива липсват.

Голямото разнообразие от опити за етимологизиране и за намиране както на езиковата принадлежност, така и на сродни названия в други езици, се дължи на липсата на данни за нарицателните имена, от които са образувани названията. Няма никакви сериозни аргументи в подкрепа на предположението за произход от една и съща основа на Gabranus и Kšbroj, тъй като не знаем нищо за семантиката и на двата хидронима. Не е възможна и привежданата от някои учени връзка с името на българския град Габрово, което, както и многобройни други селищни и речни имена произлиза от праславянско *grabrъ.

Gabranus ще остане едно от имената със спорен произход. Въпреки че няма никакви други названия от тази основа в цялото тракийско езиково пространство, то не може и да се изключи от корпуса на тракийските имена по силата на географското положение на реката и поради сериозните възражения на Л. Франга и А. Фалилеев относно вероятността за келтски произход.

Светлана Янакиева

Литература

Detschew 1957: Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957 (p. 97).

Falileyev 2007: Falileyev, A. Celtic Dacia. Aberystwyth, 2007 (p. 13–14).

Franga 1989: Franga, L. Gabranus. Paläobalkanische onomastische Konkordanzen. – Klio 71, № 1, 90-95.

Inscriptiones Scythiae Minoris Graecae et Latinae. Vol. I. Inscriptiones Histriae et viciniae. Bucureşti 1983.

Russu 1969: Russu, I. Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureşti, 1969 (p. 124).

Георгиев 1977: Георгиев, В. Траките и техният език. София, 1977 (с. 210).

Топоров 1973: Топоров, В. Н. К фракийско-балтийским языковым параллелям. I. – В: Балканское языкознание. Москва, 1973 (с. 41).