”Ayinqoj, днес Кавак-чай, малка река в Югоизточна Тракия, която се влива в Егейско море в Сароския залив в европейска Турция. От същата основа е и названието на тракийското племе апсинти, споменато от Херодот в района северно от Херсонес, както и на град ”Ayinqoj и на областта Апсинтида.
Речното име е засвидетелствано само от Дионисий Периегет: (Dion. Perieg. 575).
Названията са старинни: племето се среща единствено у Херодот, Апсинтида според Страбон е старо име на областта Корпилика, а споменатото единствено от Стефан Византийски селищно име Апсинт според Хиршфелд е старо име на Енос, което е несигурно; по-вероятно е селището с това име да е било разположено на реката. Речното име също е хапакс и принадлежи към древен ономастичен пласт: още у Херодот (7, 58) реката вече се нарича Мелас. Дионисий Периегет, който единствен я назовава ”Ayinqoj, е написал поемата си във ІІ век, но е черпил географските си познания главно от Ератостен и Посидоний. Проследяването на по-древни източници за названието би било твърде хипотетично, но най-вероятно е това да е някой от логографите - предшественици на Херодот.
Името е определено като тракийско от Д. Дечев, който отрича възможността за връзка с названието на растението ¢y…nqion “пелин”, съпоставя го с илирийското речно име Apsus и дори смята за възможно името на реката в Илирия да е с тракийски произход.
В оформилата се в следващите десетилетия обширна дискусия върху името се очертават три групи от мнения:
1) учени, които смятат хидронима и другите названия от същата основа за тракийски, като отричат връзката с предгръцкия апелатив ¥yinqoj (Д. Дечев, И. Дуриданов, П. Димитров)
2) такива, които смятат, че има връзка с ¥yinqoj, но отричат тракийския произход на хидронима, топонима и етнонима и ги смятат за гръцки (Венедиков) или за пелазгийски (Г. Михайлов)
3) такива, които приемат, че случаят представлява лексикален паралел между тракийски и пелазгийски (Л. Гиндин, Ю. Откупщиков, С. Янакиева).
Измежду етимологиите най-убедителна е тази на И. Дуриданов, според когото речното име е производно от и.е. *apsa “трепетлика”. Образуването на речни и селищни имена от названия на растения е широко разпространено явление в топонимията, а в този случай в полза на такова тълкуване е и съвременното име на реката – Кавак-чай/ Каваксую, което може да се смята за превод от славянското название, а то на свой ред – от тракийското. Връзка с названието на растението ¥yinqoj, ¢y…nqion “пелин” е напълно възможна, тъй като в индоевропейските езици са чести случаите названия на растения да са производни от названия на дървета (върбовка от върба, ракитник от ракита и др.). Етимологически и топонимът, и апелативът вероятно са образувани от думата за “трепетлика” („върба”) и тогава ¥yinqoj, ¢y…nqion “пелин” би означавало буквално „трепетличина”, а речното име ”Ayinqoj – Трепетличница или Тополница. Родството с апелатива ¢y…nqion не противоречи на тракийския произход на речното, селищното и племенното име, защото най-вероятно думата ¢y…nqion е от предгръцки произход, а между тракийския език и предгръцкия субстрат съществува твърде голяма близост и лексикална общност, така че тази дума и/или думата за „върба” от същата основа вероятно е съществувала и в тракийски.
Светлана Янакиева
Литература
Detschew 1957: Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien. (с. 39 – 40)
Dimitrov 2005: Dimitrov, P. The Thracian Language. Inscriptions and Phonology. (Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен “доктор на филологическите науки”). Sofia (с. 19).
Gindin 1971: Gindin, L. Le “pélasgique” et le thrace. – In: Studia Balcanica 5, (p. 241).
Hirschfeld 1895: Hirschfeld G. Apsinthos. – In: RE II, col. 283.
Janakieva 2009: Janakieva, S. Der thrakische Flussname ”Ayinqoj. – Linguistique Balkanique 48, № 1/2, 101–105.
Mihailov 1986: Mihailov, G. On the character of the Thracian language. Onomastic problems. – In: Fourth International Thracian Conference. Milan (p. 382).
Венедиков 1982: Венедиков, И. Тракийската топонимия в движение. – В: Мегалитите в Тракия. Т. II. София (с. 49).
Георгиев 1977: Георгиев, В. Траките и техният език. София (с. 34).
Дуриданов 1976: Дуриданов, И. Езикът на траките. София (с. 30).
Откупщиков 1988: Откупщиков, Ю. Догреческий субстрат. У истоков европейской цивилизации. Ленинград.