Auras

Приток на Истрос, за който не е ясно на коя съвременна река отговаря. Името се среща се само веднъж у Херодот (Hdt. 4, 49).
В. Томашек смята, че в този текст с Хемус е означена планинската област на агатирсите и Αὔρας може да е днешната река Жиу в Румъния, поради това, че е възможна грешка в съобщението и е вероятно всъщност да става дума за северни (леви) притоци на Дунав. Предположението се приема от Г. Кацаров и Б. Геров, а И. Венедиков и Д. Бояджиев казват само, че в Тракия не е идентифицирана такава река. Д. Дечев също приема становището на Томашек, като казва за Αὔρας, че е дакийска река. Други изследователи приемат, че е десен приток, напр. Ф. Льогран, който не прави опит да го идентифицира с днешна река и В. Георгиев, според когото това може да е някоя от реките Кана или Сенковица в Североизточна България, което е възприето и от И. Дуриданов. 
Названието е определено като тракийско от В. Томашек, който смята, че то може би е сродно със зенд. aurva и ст.инд. arva “бърз”. Според Д. Дечев името означава просто “вода” и е сравнимо с други речни названия от основа, означаваща “влага, вода”: Aura, Avara в Галия, Ἄναυρος в Тесалия и името на изворната нимфа Αὔρα. Освен това той е склонен да смята, че е възможно с този хидроним да е свързано и личното име Aurotra. К. Влахов категорично не се съгласява със становището на Дечев и приема, че формата Aurotra е произлязла от Aulutra с асимилация. И двете мнения са недоказуеми. Етимологията на Д. Дечев е приета от Йон Русу, В. Георгиев, както и от И. Дуриданов, който привежда балтийски паралели. В. Шмид причислява названието към “древноевропейските” хидроними и го свързва с апелатив *auros или *aura “вода”. Етимологиите са несигурни. 

Литература
Венедиков, И., Д. Бояджиев.  Херодот. Превод на откъси и коментар. – В: Извори за историята на Тракия и траките. София, 1981, с. 205, бел. 26.
Влахов К. Тракийски лични имена. Фонетико-морфологични проучвания. София, 1976, с. 56.
Георгиев, В. Идентификация и етимология на няколко тракийски речни имена. – Български език 10, № 4/51960, с. 512; 515.
Георгиев В. Траките и техният език. София, 1977, с. 66.
Дечев Д. Тракийски названия на наши реки.- ИИБЕ 3, 1954, с. 273.
Кацаров, Г., Б. Геров. Херодот. Превод на откъси и коментар. – В: Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София, 1949, с. 35, бел. 15.
Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957, р. 39.
Duridanov, I. Thrakisch-dakische Studien. I. Teil. Die thrakisch- und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen. – LB 13, №2, 1969, р. 19.
Legrand, Ph.-E. Herodote. Index analytique. Paris, 1966, р. 164.
Russu I. Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureºti, 1969: 109
Tomaschek, W. Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 1894, р. 91.

Светлана Янакиева