Д. Дечев в коментара си за Αυλο-, Αυλου- го привежда като селищно име, цитирайки Кречмер. Й. Тишлер го определя като малоазийско и го слага в списъка на тракийските с въпросителна, т. е. колебае се.  

Така както е схващано от Дечев и Тишлер, названието всъщност изглежда хибридно – първата съставка представлява родителен падеж на личното име Αυλος, по-често срещано като първа съставна част в голяма група двуосновни тракийски лични имена (Αυλουζενις, Αυλουπορις, Αυλουδενθης и др.) или пък е от същата основа, а втората – гръцката дума κρήνη. 

Предлаганата от античните автори връзка с αὐλός „флейта” изглежда митологично изобретение. Селищното име Aulocra/ Aurocra насочва към друга вероятност. Струва ми се, че разнообразието от форми у различни автори говори за някакво неразбиране и нагаждане. Същата форма Aulocrene у Плиний имат и имената на долината и района. Поради това изглежда възможно гърците неправилно да са отделили и схванали поредицата -κρηνη в Αυλουκρηνη като гръцката дума κρήνη „извор, чешма”, докато името всъщност може би представлява прилагателно от селищното име Aulocra, образувано с наставката     -ηνος /ж. р. - ηνη. 

В такъв случай бихме имали хидроним, който е производен от селищно название.

Литература

Tischler, J. Kleinasiatische Hydronymie. Wiesbaden, 1977, р. 39; 166.

Янакиева, С. Тракийската хидронимия. София, 2009, с. 44–45. 

Светлана Янакиева