Asamus

Приток на Истрос в Долна Мизия, днес Осъм. Споменава се единствено от Плиний Стари (Plin. NH 3, 149).
Римските пътеводители, както и късноантични и средновековни източници съобщават и за селище, разположено на реката – Anasamus, Ansamon, Ἄσημα (n.pl.) или Ἄσημον.
Името е определено като тракийско от В. Томашек. Ст. Младенов свързва Asamus с апелатива ἀσάμινθος и смята, че названието е неиндоиндоевропейско, а въз основа на значението “вана за къпане”, т.е. предмет, свързан с вода, заключава, че Asamus означава просто “Река”. Въпреки всичко той допуска и тракийски произход. Д. Дечев приема свързването с ἀσάμινθος, но идващо според него от ασ- “камък”, изведено от и.е. *ak’- “остър, камък” като ст.инд. áçman - “камък, скала, небе” и ст.б. êàìû камък”. По-нататък всички приемат тази етимология. В. Георгиев я обосновава, като привежда два факта като доказателство за достоверността на тълкуването: 1. каменистото корито в горното течение на р. Осъм, скалистия й десен бряг и наличието в съседство с Осъм, при с. Угърчин, на речно име Каменица, което според него е един вид превод на Asamus; 2. съвременното хърватско название на далматинския град Asamum (селищно име, идентично с нашето речно) – Lapad, от средновековното латинско Lapida < lapis “камък”. Становището му е възприето и от И. Дуриданов и К. Влахов. 
 Към аргументите на В. Георгиев може да се добави и евентуалното свързване на речното име с основата на тракийската глоса ασᾶ “подбел, tussilago” име на растение, за което заради острите му листа също се предполага произход от и. е. *ak’- “остър”. Възможно е от същата основа да са образувани и други тракийски топоними – Ἀσαί, Ἄσσα, Ἄσσαρα, както и първата съставка на личното име Ασαβιθυς.
Съвременното име Осъм представлява развитие на античното название след възприемането му от славяните (Îñìú, засвидетелствано в ХV в.). Характерният за старобългарски език преход на кратко [а] в [о] показва, че Asamus принадлежи към най-старите имена, заети от тракийски в български – от периода между VІ и VІІІ в. 
 
Литература:
Георгиев В. Българска етимология и ономастика. София, 1960, 29–30. 
Георгиев В. Траките и техният език. София, 1977, 32–33.
Дуриданов И. Славизация на предславянски географски имена от Балканския полуостров. – Славянска филология, 10, 1968, с. 133.
Дуриданов И. Езикът на траките. София, 1976, с. 31.
Младенов Ст. Две антични имена на реки в българските земи. – В: Годишник на пловдивската библиотека, 1922, 42–47.
Янакиева С. Тракийската хидронимия. София, 2009, 40–41.
Detschew D. Charakteristik der thrakischen Sprache. – Linguistique Balkanique, 2, 1960, p. 155.
Duridanov I. Die Integrierung der vorslawischen Toponymie ins Ostbalkanslawische (Voraltbulgarische). – Linguistique Balkanique, 29/1, 1986, p. 9.  
Georgiev V. Die Herkunft der grössten Flüsse der Balkanhalbinsel. – Linguistique Balkanique, 1, 1959, p. 10.
Tomaschek W. Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 1894, 2, 93.
 Vlahov K. Die Vertretung der indoeuropäischen a und e  im Thrakischen. – ГСУ, ФФ, 60, 1966, 61–62.

Светлана Янакиева