Истър

”Istroj е название на долното течение на р. Дунав, т.е. точно на тази част, която преминава през тракийската етническа територия. Същото име или (по-късно) име във форма от женски род  'Istr…a, Histria носи и градът на черноморския бряг недалеч от устието на реката.

Названието е известно от Хекатей до късната античност и се среща у десетки автори. (Hecat. fr. 18b; Hdt 4, 48; Thuc. 2, 96; Strab. 1, 3, 15; 7, 3, 13; 7, 3, 15; Plin. NH 4, 79; Iord. Get. 75).

Реката се споменава още от Хезиод, Пиндар, Есхил, Хеланик, Аристотел, Аполоний Родоски, Диодор, Вергилий, Овидий и много други гръцки и римски историци и поети, както и в надписи.

В. Томашек смята за вероятно, че названието е образувано от корен *sreu- “тека”, като приема началното [i] за “неорганично”. Д. Дечев смята, че Томашек неправилно свързва ”Istroj с корена *sreu- и възприема етимологията на Покорни, който казва, че една първоначална форма *Isros идва от същата основа, която намираме и в ст.гр. ƒerÒj, ст.инд. iљirá-h “силен, подвижен” и в старокелтското название Isгra. Тази основа е *eis- “движа се бързо, буйно”, а гръцкото прилагателно ƒerÒj “силен” Покорни смята за вариант на ƒarÒj с вторично e вместо a. Й. Русу определя названието като трако-гетско и приема етимологията от и.е. *eis-, като според него същата основа се съдържа и в хидронима Oiscos. В. Георгиев също извежда названието от и.е. основа със значение “силен, буен”, но според него тя е *isro- (което е същото като *eis-, но с монофтонгизация) и определя тази етимология като сигурна. По-късно той пише, че първоначалното название на Дунав било *dehnu- *(h)ishro- “мощна (буйна, голяма) река”, от което са произлезли тракийското ”Istroj, келтското Danuvius и дако-мизийското Danavis, което е дало в румънски Dunãre). Това е една умозрителна хипотеза, тъй като няма сведения името да е било някога от две съставни части. Келтското и тракийското имена на реката най-вероятно са възникнали напълно независимо едно от друго, а за отделно “дако-мизийско” название няма никакви данни.

Още Д. Дечев обръща внимание на сведението на Стефан Византийски за други три имена на градове ”Istroj освен този при устието на Дунав – на о-в Крит, на о-в Книдос и в Япигия. Съвременните изследователи смятат, че не на о-в Книдос, а на съседния с него остров, който също се е наричал ”Istroj (според Бюрхнер днес Кавос крио), е бил разположен и едноименен град, днес Йяли). Както и в други случаи, имаме работа със старо индоевропейско название, разпространено в няколко езика на Балканския полуостров и в Егейския басейн. Тъй като в списъка освен нашето речно име има названия на остров и на градове, които не са на едноименни реки, не ми се струват приемливи от семантична гледна точка етимологиите, които го извеждат от корени със значение “тека”, “движа се бързо” и “мощен, буен”. Много малка изглежда вероятността за омонимия, при която речното название да е от една основа, а селищните – от друга.

 

Литература

Bürchner, L. Istros. – In: RE 9, 1916, col. 2268, №1.

Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957, p. 219.

Russu, I. Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureºti, 1969, p. 126.

Tomaschek, W. Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 1894: 2, 93.

Walde, A., J. Pokorny. Vergleichendes Wörterbuch der indogermanischen Sprachen, I Band. Berlin, Leipzig, 1930, 106–107.

Георгиев, В. Българска етимология и ономастика. София, 1960, с. 25.

Георгиев, В. Траките и техният език. София, 1977, с. 82.

Светлана Янакиева