Вероятно днешната река Тилигул или една от вливащите се в днешния Тилигулски лиман реки. Barrington Atlas 23.

Названието се споменава от Птолемей (Ptol. 3, 10, 7) – 'Axi£khj, а у авторите, пишещи на латински, формата на името варира – Asiaces (P. Mela 2, 1, 7; Plin. NH 4, 82) или Axiaces в някои от кодексите на Плиний.

Идентификацията на 'Axi£khj с Тилигул принадлежи на  издателя на Птолемей К. Мюлер в коментара му към трите места в текста и е възприета от повечето съвременни изследователи (Дечев, Симонович, Елницкий и др.). Тя се оспорва от В. Зубарьов, който смята, че Тилигулският лиман е разположен на много по-малко разстояние от устието на Бористен и отъждествява Аксиак с р. Куялник. По-убедителни са аргументите на Е. А. Симонович, който приема, че при Тилигулския лиман се е намирал споменатият от Птолемей при Аксиак древен град Ордесос и се доверява на даденото у Ариан разстояние до Березан (равно на около 16 километра), което съвпада приблизително с действителното разстояние от Тилигулския лиман (18 км). Използването на данните на Птолемей за географската ширина и дължина и превръщането им в разстояния е по-несигурно. Заради сведението на Ариан идентификацията с Тилигул е по-вероятна.

Името не е включено в списъка на тракийските хидроними нито от В. Томашек, нито от Д. Дечев. За тракийско го смята В. Яйленко, очевидно свързвайки го с тракийското ”Axioj. Има и хипотези за индо-арийски или ирански произход.

Различието в консонанта на основата (x/s) показва, че Мела и Плиний от една страна и Птолемей от друга са ползвали различни извори. Не е съвсем сигурно дали различието се дължи на по-особен звук, предаден по различни начини със средствата на гръцката графика, или на грешка у латинските автори.

Хипотезата за индо-арийски произход е несериозна. Поради това, че реката се намира в район, обитаван от скитски племена, но не много далеч от тракийската езикова територия от историческо време, която обаче се е променяла през вековете, както и поради наличието на основата на хидронима и в двата езика, е изключително трудно, ако не и невъзможно да се определи със сигурност езиковата принадлежност на името, т.е. то може да бъде както тракийско, така и иранско.

 

Литература

 

Дечев, Д. Клавдий Птолемей. – В: Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София, 1949, с. 358, бел. 34.

Ельницкий, Л. А. Знания древних о северных странах. Москва, 1961,

с. 176.

Зубарев, В. Г. Историческая география Северного Причерноморья по данным античной письменной традиции. Москва, 2005, 78–79.

Сымонович, Э. А. О древнем Ордессе. – ВДИ, № 4, 1954, с. 149.

Яйленко, В. П. Фрако-дакийская и иллирийская топонимика европейской Сарматии и  Скифии. – В: Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму. Москва, 1984, с. 53.

Янакиева, С. Тракийската хидронимия. София, 2009, 23–25.

Светлана Янакиева