Баргус (№ 1)

B£rgoj  е името на днешната река Морава, което заедно с другите си два варианта M£rgoj и BrÒggoj е известно единствено от сведението на Страбон (Strab. 7, 5, 12). 

Името B£rgoj е определено като тракийско от В. Томашек  Според него то е междинна форма между другите две названия, от които M£rgoj той смята за келтско, а BrÒggoj извежда от и.е. корен * vreng- със значение "въртя, вия се". Произход от друг корен - и. е. *mar- със значение „река, вода, море" предполага Стефан Младенов.

Д. Дечев смята, че в B£rgoj вероятно се съдържа същата основа като в първата съставна част на тракийското лично име Bargi-denqhj, което сигурно е точно така. Той не приема идеята за келтски произход на M£rgoj, но го смята за производно от различна основа -  *mergh- "намокрям, шуртя". По-вероятно изглежда тук да става дума за същата смяна m/ b, която е налице при двойките тракийски имена Bšndij/ Mšndij, B£steira/ M£steira и др. Същевременно наличието на второ речно име Bargus (вж. Баргус № 2), както и на лично име Bargi-denqhj, означава, че основата Barg- е самостоятелна, а не става дума за някаква „междинна форма" между M£rgoj и BrÒggoj, както смята Томашек.

Балтийски паралели към формата M£rgoj привежда В. Топоров.

Никоя от предложените етимологии не може да се смята за сигурна. Повече подробности вж. у С. Янакиева.

Литература

Detschew D. 1957: Die thrakischen Sprachreste. Wien, р. 43, 90.

Tomaschek W. 1894: Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 2, 94.

Младенов С. 1915: Имената на десет български реки. – Сп.БАН, 10, 53–54

Топоров В. 1977: К фракийско-балтийским языковым параллелям. ІІ. – В: Балканский лингвистический сборник. Москва, с. 64.

Янакиева С.  2009: Тракийската хидронимия. София, 48–50.

Светлана Янакиева