Река във Витиния - вероятно днешната Кабакоз дере. Споменава се в периплуси (Scyl. 92; Arr. Peripl. P. Eux. 12, 3-4). За селище Artane при устието на реката съобщават Птолемей (Ptol. 5, 1, 5) и римски пътеводители (TP 9, 9; GR 530, 1).

Името е напълно идентично с това на притока на Истър в Европейка Тракия (вж. повече при Артанес № 1). То е включено от Д. Дечев в „Тракийските езикови остатъци" (Detschew 1957: 28-29). Й. Тишлер е склонен да го определи като "малоазийско", но с грецизирано окончание по модела на гръцките лични имена на -£nhj. Той отбелязва и формалната прилика със ст. гр. ¢rt£w, ¢rt£nh, но смята, че извеждането от старогръцки е семантично неубедително (Tischler 1977: 34). Все пак Тишлер има известни колебания и включва 'Art£nhj в списъка на тракийските имена, като поставя обаче въпросителна (пак там, с. 166). Заради пълната идентичност с притока на Истър, както и поради принадлежността на витините към тракийския етнос, можем да приемем и витинското название за тракийско.

Литература

Detschew D. 1957: Die thrakischen Sprachreste. Wien.

Tischler J. 1977: Kleinasiatische Hydronymie. Wiesbaden.

Светлана Янакиева