Арисбос

Река в Тракия, приток на Хеброс в областта на племето кебрени. Поради твърде общата локализация в текстовете, с които разполагаме, не е възможно да се идентифицира със съвременна река. Названието се среща у Страбон и Стефан Византийски във формата ”Arisboj (Strab. 13, 1, 21; St. B. s. v.).

В "Илиада", у Херодот, Страбон, Стефан Византийски и Хезихий се споменават три града със същото име, само че в женски род - в Троада, в Беотия и на о-в Лесбос (Hom. Il. 2, 836; 6, 13; Hdt 1, 151; Strab. 13, 1, 21; St. B. s. v.; Hesych s. v.), пак в "Илиада" - личното име 'Ar…sbaj, баща на убития от Еней Леокрит (Hom. Il. 17, 344), а у Стефан Византийски и Аполодор - личното име 'Ar…sbh, носено от две митологични героини, едната - дъщеря на Макар, епоним на лесбоския град, а другата - епоним на града в Троада и според различните източници съпруга на Дардан, Приам или Парис (St. B. s. v.; Apollod. Bibl. 3, 12, 5).

Името на реката в Тракия е включено в числото на тракийските названия от В. Томашек. Д. Дечев смята, че е вероятно делението ”Ar-isboj, 'Ar-…sbh въз основа на съпоставка със селищното име ”Isboj/ ”Isba в Исаурия /Памфилия.

Идеята за разделянето ”Ar-isboj и извеждането на втората му част от и. е. *ek'Ìos „кон" е нашироко развита от Л. Гиндин. Той смята, че от същата основа са образувани епитетите на Тракийския конник Betespioj, Ouetespioj и Outaspioj в надписи от района на Варна, както и  тракийските лични имена Esbeuij, Esbenus, Hezbenus, което е недостатъчно обосновано.

Според Л. Згуста въпреки формалното подобие е несигурно, че името ”Isboj/ ”Isba принадлежи към същата основа като 'Ar…sbh, а наличието на речното име ”Arisboj в Тракия още повече отслабва вероятността за такава връзка.

Наистина идентичността на предполагаемото -isboj и -espioj  не може да се смята за доказана, както и самото деление на хидронима. Поради това етимологията е несигурна.

Литература

Гиндин, Л. А. 1981: Древнейшая ономастика Восточных Балкан. София, 133-137.

Янакиева, С 2009: Тракийската хидронимия. София, 32-33.

Detschew, D. 1957:  Die thrakischen Sprachreste. Wien, p. 25.

Tomaschek, W. 1894:   Die alten Thraker. Eine ethnologische  Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, p. 92.

Zgusta, L. 1984:   Kleinasiatische Ortsnamen Heidelberg, 201, §381-382.

 

Светлана Янакиева