Агриан / Ергин

Река в Югоизточна Тракия, приток на Хеброс в областта на тините и астите, днес Ергене в европейска Турция, ст.гр.  ̓'Αγρι£νhς. Споменава се за първи път от Херодот (Hdt 4, 90). Другата форма на името - 'Erg‹νος - се среща у Аполоний Родоски (Apoll. Rhod. 1, 217) и в "Житието на св. Александър Римски" (Passio S. Alexandri 27 и 31), а латинската Erginus - у Помпоний Мела (Pomp. Mela 2, 24) и Плиний Стари (Plin. NH 4, 7).

Помпоний Мела споменава реката при изброянето на градове по крайбрежието на Пропонтида, като казва, че Ергин и Атирас текат между тях. Плиний Стари изрично отбелязва, че река Ергин е крайбрежна (in ora). У Аполоний Родоски пък реката се появява в разказа за отвличането на Орейтия от Борей. Според поета той я отвел в родната си Тракия, при Сарпедонската скала, покрай течението на Ергин. Нос Сарпедон се намира южно от Енос, но поради поетичния характер на текста не може да се твърди, че реката трябва да се търси тъкмо там. Може би свидетелствата на Помпоний Мела и Плиний, които определят реката като крайбрежна, са повлияни тъкмо от този текст, но много по-точните в географско отношение сведения у Херодот и в Житието на св. Александър я определят несъмнено като приток на Марица.

По отношение на формата на речното название В. Томашек смята, че по-правилна би била 'Αγρι£νhς, а Д. Дечев се съгласява с него. Основанието за това предположение вероятно е другият вариант на името - 'Erg‹νος, тъй като обяснението на редуването arg-/ erg- поставя по-малко проблеми. Интересно е, че Дечев нарежда речното име сред тракийските езикови остатъци, а племенното име 'Αγρι©νeς - не, т.е. речното смята за тракийско, а племенното - не. Смятам, че няма основания за такова разделение. Ако презумпцията е била, че племенното име е гръцко по произход, от ст. гр. ¥γριος "полски, селски, див", тя не е убедителна, защото същото би се отнасяло и за речното, което е определено като тракийско. В. Георгиев е по-краен, като казва направо и за 'Αγρι£νhς у Херодот, че формата била възникнала под влияние на названието на пеонското племе 'Αgrι©νeς и на гръцките думи ¢grÒς, ¥γριος. Такъв подход ми се струва преднамерен. От една страна той всъщност окачествява агрианите като нетракийско племе, за което няма достатъчно основания, а от друга обявява за единствено "правилна" формата 'Erg‹νος за речното име, което едва ли е правомерно при състоянието на познанията ни за апелативната лексика на тракийския език. По-скоро трябва да приемем вариантите 'Αγρι£νhς и 'Erg‹νος като равнопоставени и да търсим обяснение за метатезата и разликата във вокализма, а речното име 'Αγρι£νhς и племенното 'Αgrι©νeς да разглеждаме като лексикално идентични.

Относно етимологията В. Томашек предполага, че името е производно от и.е. основа със значение "тъмен", а Д. Дечев смята, че основата означава по-скоро "буча, бушувам". В. Георгиев възприема становището на Томашек. И тримата автори очевидно изхождат от формата  ̓Εργῖνος като основна, но само В. Георгиев обяснява 'Αγρι£νhς у Херодот като повлияна от гръцката дума ¢grÒς "поле". Тези етимологии не са невъзможни, но всъщност игнорират най-ранната форма на названието, засвидетелствана от Херодот, поради което не са много вероятни.

Литература

Георгиев, В. Траките и техният език. София 1977, с. 77.

Янакиева, С. Тракийската хидронимия. София 2009, 14-16.

Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien 1957 (2. Aufl. 1976), с.5.

Georgiev, V. Die Herkunft der grössten Flüsse der Balkanhalbinsel. - LB 1, 1959, p. 10.

Tomaschek, W. Die alten Thraker. Eine ethnologische    Untersuchung. I. Übersicht der Stämme. Wien 1893 . II. Die Sprachreste. Wien 1894, 2, p. 93.

Светлана Янакиева