TÒnzoj

Река в Тракия, приток на Хеброс (дн р. Тунджа) [Barrington Atlas 22, 51].

Речното име се среща в различни форми. TÒnzoj в надписи върху монети от Адрианопол е обозначение на речния бог, т. е. на обожествената река. В Певтингеровата карта формата е Tontus [TP 8, 5], а у Зосим - Tînoj [Zos. 2, 22 с вариант Twnoseioj].

Различието във формите TÒnzoj/Tontus може да означава, че с двата знака е предаден труден за предстяване чрез азбуките на записващите го звук, а в Τîνος той е пропуснат. Възможно е обаче и t вместо z да е плод на грешка. От ранното средновековие се установява формата ToÚnza, най-рано у Теофан Хронограф [Theoph. Chronogr. 674].

Смята се, че названието се среща и в по-стари източници, от които е взето споменатото от Харпократион и в „Суда" T£xoj (s. v. KabÚlh). Много вероятно е тази форма да е изопачена от TÒnzoj, но не е ясно кога и как е станало това.

От същата основа и най-вероятно производно от речното е женското лично име TÒnzh…j от Кабиле.

Хидронимът е определен като тракийски от В. Томашек, който предполага, че той може да се изведе от и. е. основа *tong-, от която се  развива значението „удрям, блъскам". Ст. Младенов е склонен да търси в името корена *drn- със значение "тека" и смята, че тракийската форма е получена с изместване на съгласната (d > t). Д. Дечев предлага друга етимология - от и. е. основа със значение „намокрям, оросявам" като в ст.гр. tšggw (тенго), лат. tingo и др. Вл. Георгиев окачествява опита на Ст. Младенов за обяснение на произхода на името като неубедителен във фонетично и особено в словообразувателно отношение, а етимологията на Дечев - като много по-сполучлива, но въпреки това смята, че и тук фонетичната страна не е добре изяснена и подобно на Томашек приема развитие от и. е. *stundju „блъскам, удрям", понеже в описанието на р. Тъжа се казва „тече бързо и стръмно по каменно корито". И. Дуриданов смята, че е възможна още една етимология - от и. е. основа със значение „подувам се, прииждам". Според В. Бешевлиев пък името е предтракийско поради запазеното и. е. [o].

Многобройните опити за тълкуване на името могат да се приемат само за хипотетични. Съвременното име на река Тъжа (Тунджа в горното течение) от ст.бълг. Ò©æà предполага развитие zj > æ. Според И. Дуриданов още в самия тракийски фонемата е била ћ < и. е. dH.

 Светлана Янакиева

 Литература:

Бешевлиев, В. 1990: Следи от предтракийски език. - В: ИНМВ 26 (41), с. 15.

Георгиев, В. 1960: Българска етимология и ономастика. София, 27-28.

Дечев, Д. 1954: Тракийски названия на наши реки. - В: ИИБЕ 3, 279-280.

Дуриданов, И. 1976: Езикът на траките. София, с. 52 и 106.

Младенов, Ст. 1915: Имената на десет български реки. - Сп.БАН, 10, 67-70.

Head, B. 1887: Historia nummorum. Oxford, с. 244.

Head, B. 1911: Historia nummorum. Oxford, с. 287.

Tomaschek, W. 1894: Die alten Thraker. Eine ethnologische  Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 2, 97.