Юрас

Iuras

Река в тракийската област Астика, на черноморския бряг южно от Хемус.

Названието е известно единствено от описанието на Плиний Стари, в което реката е поставена между Панисос (Panisos) и Теар (Tearus) [Plin. NH 4, 45]. Въз основа на реда на изброяването В. Бешевлиев предполага, че Юрас може да е днешната р. Карагач.

В. Томашек смята името Юрас за идентично с названието Зюрас (Zyras)  на дн. р. Батовска (Добруджа, България), споменато също от Плиний. Обратно, Д. Дечев ги дава като две отделни названия. Етимология, свързана с основа със значение „вода" е предложена от Томашек и е възприета от В. Георгиев. Сравнението, което той прави с 'Aq-uraj обаче, не е правдоподобно. Основата на това речно име е по-скоро Aqu- и съвпада с първата съставна част на епитета на Сабазий Aqu-parhnoj. И. Дуриданов също приема развитие от и. е. корен със значение "вода" и привежда за сравнение литовски речни имена и литовски и латвийски нарицателни от тази основа със значение "море".

Етимологията е хипотетична, а предположението за Iuras = Zyras поради погрешно схващане на Z като I е правдоподобно (вж. Зюрас).

 Светлана Янакиева

 Литература:

Георгиев, В. 1977: Траките и техният език. София, с. 82.

Дуриданов, И. 1976: Езикът на траките. София, с. 38, 76, 97.

Beševliev, V. 1975: Ein Rätsel der antiken Geographie Thrakiens. - In: Studia Balkanica 10, S. 20.

Detschew, D. 1957: Die thrakischen Sprachreste. Wien, S. 216.

Duridanov, I. 1969: Thrakisch-dakische Studien. I. Teil. Die thrakisch- und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen. - In: LB 13, №2, 34-35.

Tomaschek, W. 1894: Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 2, S. 98.