”Aqruj, Ieterus

Река в Долна Мизия, приток на Истрос (дн. р. Янтра).

Най-ранното сведение за А. намираме у Херодот при изброяването на притоците на Истрос [Hdt. 4, 49]. След това названието се среща чак през римската епоха у Плиний Стари във формата Ieterus [Plin.NH 3, 149], а у Анонимния географ от Равена и у Йорданес - като Iatrus [GR 4, 7; Iord. Getica 18]. Още няколко източника споменават едноименен кастел при устието на реката.

Етимологията на хидронима от и. е. корен *etro - със значение "бърз, буен", предложена още от В. Томашек, се приема от повечето изследователи на тракийския език (Д. Дечев, В. Георгиев, Й. Русу, И. Дуриданов и др.) и е твърде вероятна. Колкото до привеждането на името като доказателство за наличието на изместване на съгласните в тракийски (t>th) и предположението на В. Георгиев, че античната форма ”Aqruj и съвременната Янтра отразяват дако-мизийска особеност на вокализма, а съвременната форма Етър - тракийското произношение, тези твърдения не са добре аргументирани. По-вероятно е обяснението за двойно писане (t и th) на една и съща съгласна поради липсата на аспирирани съгласни в тракийски език.

Днешното название на реката - Янтра - произхожда от по-старото Етър/ Йетър, което е наследник на тракийското име. Трябва да се отбележи изследването на М. Младенов, който отхвърля често изказваното в езиковедската литература твърдение, че реката се нарича Етър само в горното си течение, а в средното и долното - Янтра, използвано и от В. Георгиев за обосноваване на тезата му. Като проучва българските говори на старото, местното, коренното население в Средна Северна България, изследователят установява, че в нито едно селище с такова население от Велико Търново до устието сред носителите на традиционния говор не се среща Янтра, а само Йетър. Това твърдение е в съгласие и с формите на името от ХVІІ и ХVІІІ в. Jetar (у Петър Богдан) и 'Ietšr (у митрополит Милетий Артоски). Вмъкването на -н- в съвременната форма най-вероятно се дължи на турско езиково влияние.

Според О. Н. Трубачов речното име Ятран (с варианти Ятрань и Етрань) в басейна на Южен Буг в Украйна също може да се тълкува като тракийско по произход и е от същата основа като ”Aqruj, което е напълно възможно.

Светлана Янакиева

 Литература:

Георгиев, В. 1960: Българска етимология и ономастика. София, с. 30-31.

Георгиев, В. 1977: Траките и техният език. София, с. 63.

Дечев, Д. 1954: Тракийски названия на наши реки. - В: ИИБЕ 3, 278-279.

Дуриданов, И. 1976: Езикът на траките. София, с. 31.

Младенов, М. 1968: Названията Янтра и Етър. - БЕ 18, № 4/5, 436-437.

Трубачев, О. Н. 1968: Названия рек правобережной Украины. Москва, 208-209.

Georgiev, V. 1959: Die Herkunft der grössten Flüsse der Balkanhalbinsel. - In: LB 1, 10.

Janakiewa, S. 2005: Das thrakische Hydronym ”Бисхт. - Orpheus  15, 73-77.

Russu, I. 1969: Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureşti, 108.

Tomaschek, W. 1894: Die alten Thraker. II: Die Sprachreste. Eine ethnologische Untersuchung. Wien, 2, 92.