”Arzoj

Река в Тракия, приток на Хеброс (дн. р. Сазлийка). Същото име носи и разположено при устието на реката селище. Сведението  е от житието на св. Александър, където се разказва, че римските войници заедно с мъченика достигат до река А. на 40 мили от Берое [Passio S. Alex. 23-24].

Селището е отбелязано от Птолемей [Ptol. 3, 11, 7], а също и като пътна станция в римски пътеводетели [TP 8, 2; IA 136, 7; IH 586, 9], и като кастел у Прокопий [Proc. De aed. 4, 11]. Останките му се намират юго-източно от дн. с. Калугерово, Старозагорско.

Според един късен извор (Продължителят на Теофан), А. е едната от двете реки, които се сливат с Хеброс [Theoph. Contin. 387, 19]. От текста е очевидно, че става дума за сливането на реките Марица, Арда и Тунджа, поради което Д. Дечев смята, че ”Бсжпт е име и на Арда, т. е. че има две реки с име ”Бсжпт - Арда и Сазлийка. В коментара към изданието си на житието на св. Александър Д. П. Димитров споменава това сведение и убедително аргументира становището, че то се дължи на объркване с Tonzos, т. е. у Продължителя на Теофан трябва да четем TÒnzoj вместо ”Бсжпт. Според него данните от житието, където много точно е описан пътят през Тракия до Адрианопол, ясно сочат, че ”Бсжпт е р. Сазлийка, и то заедно с притока й р. Сюютлийка, тъй като пътниците я пресичат между Карасура и Берое. Р. Сюютлийка се влива в р. Сазлийка близо до Раднево и до днес още се схваща от местните жители не като приток, а като нейно начало.

За античното име на р. Арда вж. Артакес. За сведението на Птолемей за река А., което Д. Дечев отнася също към дн. р. Сазлийка, вж. Арзос (2). Етимологията на В. Томашек, който свързва названието на реката с и. е. корен *arg’- "светъл, бял, блестящ", е общоприета от езиковедите (Д. Дечев, В. Георгиев, Й. Русу, И. Дуриданов, Ю. Откупшчиков, А. Първулеску и др.) и изглежда убедителна.

 Светлана Янакиева

 Литература:

Георгиев, В. 1977: Траките и техният език. София, с. 65.

Димитров, Д. П. 1934: Пътуването на св. Александра Римски през Тракия. - В: ИБАИ 8, с. 155.

Дуриданов, И. 1976: Езикът на траките. София, с. 30.

Откупщиков, Ю. В. 1988: Догреческий субстрат. У истоков европейской цивилизации. Ленинград, с. 88.

Detschew, D. 1957: Die thrakischen Sprachreste. Wien, с. 24.

Detschew, D. 1960: Charakteristik der thrakischen Sprache. - Linguistique Balkanique 2, с. 155.

Janakiewa, S. 2007: Die Autoren der Antike über den thrakischen Fluss- und Siedlungsnamen Arzos. - In: Thracia 17, 325-332.

Pârvulescu, A. 1989: "Black water" in the Thracian hydronymy. - In: Thracians and Mycenaeans. Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology. Leiden, Sofia, с. 291.

Russu, I. 1969: Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureşti, с. 108.

Tomaschek, W. 1894: Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 2, с. 92.