Появата на конницата в Древния свят и Тракия се свързва с опитомяването на коня и с използването на конната езда в организирани кавалерийски отряди като бойно средство.
Опитомяването на коня е полицентричен процес. Има археологически данни, че това се извършва през ІV хил.пр.Хр. в земите на Северното Черноморие. През ІІІ хил.пр.Хр. това се документира още за Западното Черноморие и Западна Азия. Възможно е, но не е сигурно, че опитомяването на коня трябва да се свързва и с неговото обяздване. Но дори и да е обязден толкова рано конят, то това все още не означава наличие на конница. Ездачите, придружаващите табуните и стадата от коне, не могат да се отъждествят с конница. Ездата на кон е важно условие за появата на конницата, но не е единствено и достатъчно. Сигурно е, че откриваните в Югоизточна Европа и Западна Азия от ІV, ІІІ и ІІ хил.пр.Хр. рогови псалии (ограничители на наустника при управлението на коня) са елемент от юзди, използвани при тегленето на коли и колесници от коне, а не от използването им като ездитни животни.
Статуетки на конници са открити в Иран, Месопотамия, Кавказ, Сирия, Палестина, Мала Азия, Кипър, Крит, Микена и Атика. Тяхната датировка обикновено ги отнася в края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр. Тя се потвърждава и от изображения на конници, датирани в първите векове на І хил.пр.Хр., които свидетелстват за развитие на ездаческото умение. На изображения от ІХ в.пр.Хр., от Асирия, Кавказ и Крит, конникът седи все още далеко назад от шията на коня и държи дълги колеснични юзди. През VІІІ и особено през VІІ в.пр.Хр. на изображения от Западна Азия и Югоизточна Европа се появява класическият образ на конника. Той седи близо до шията на коня със свободно висящи крака, а в ръцете си държи къси поводи. В тази поза той може да използва и оръжие.
Развитието на юздата като приспособление за управлението на коня през І хил.пр.Хр. бележи като основен неин елемент наустника. В тази епоха той се изработва от метал. Металният наустник е покрит с остри издатини така, че дръпването на поводите и впиването на наустника в устата на коня, с болезнеността си, предизвиква безропотното му подчинение на волята на човека. Тази промяна в устройството на юздата се появява след началото на І хил.пр.Хр. и очевидно се свързва с ездитния кон. Най-ранните метални юзди от земите по Среден и Долен Дунав (включително и тракийските – на юг от него) и от Северночерноморските степи се датират VІІІ-VІІ в.пр.Хр.
Най-ранни писмени сведения за конница съдържат надписите от ІХ в.пр.Хр. от Западна Азия. Те са на асирийските царе Ашурназирпал ІІ (883–859 г.пр.Хр.) и Салманасар ІІІ (858–824 г.пр.Хр.). В тях се споменават конните отреди на владетелите на Асирия и Урарту. Подобни данни има и за VІІІ в.пр.Хр. за асирийския цар Саргон ІІ (721–705 г.пр.Хр.).
В Омировия епос споменаванията на коне дават недвусмислена представа за използването на коня в Тракия, Елада и Троада от края на ІІ и първите векове на І хил.пр.Хр. Често срещан у Омир (вер. VІІІ в.пр.Хр.) е епитетът за траките, който ги определя като конелюбиви. Но както показва Омировият епос, в края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр., конницата не е известна нито в Елада, нито в Тракия, нито в Троада. Хезиод (VІІІ–VІІ в.пр.Хр.) нарича Тракия коневъдна. Софокъл (496–406 г.пр.Хр.) говори подобно на Омир за конелюбивите траки. Отчетливо писмено сведение за юзда на ездитен кон е споменаването у поета Анакреон (VІ в.пр.Хр.) за ездача на тракийска кобила – с юзда и с поводи.
Най-ранните писмени сведения за конница в Тракия и съседните ù северни земи се отнасят за края на VІ и V в.пр.Хр. По повод похода на персийския цар Дарий І Хистасп (522–485 г.пр.Хр.) през Тракия срещу скитите отвъд Дунава (+,-513 г.пр.Хр.) Херодот споменава, че скитите са конни стрелци (Hdt. 4, 46, 3). А Тукидид съобщава, че и гетите са конни стреци като скитите (Thuc. 2, 96, 1). Пак той, в разказа си за армията на одриския цар Ситалк казва, че по-голяма част от конницата му се набира измежду одрисите, а по-малка част – от гетите (Thuc. 2, 29, 5; 98, 4). За разлика от Елада в Тракия природните условия благоприятстват отглеждането на коне и създаването на конница.
През І хил.пр.Хр. в Тракия се наблюдава култ, в който конят като соларно животно се отъждествява и се представя като субститут на владетеля-царя. Свещени обреди, свързани с този култ, са добре регистриран от погребенията на коне, обикновено придружаващи погребенията на тракийски владетели. За ХІ и Х в.пр.Хр. това са единични случаи, но през VІІ и VІ в.пр.Хр. те се увеличават чувствително, през V и ІV в.пр.Хр. – стават масово явление, като и през ІІІ-І в.пр.Хр. този обичай продължава да се изпълнява.
Интересни сведения за конница в Мала Азия съобщава Херодот. Той разказва, че в Лидия конят се смята за враждебен и чужд на хората, но въпреки това лидийската конница е най-силната в Азия (Hdt. 1, 78-79). Очевидно, Лидийското царство в Западна Мала Азия през VІІ-VІ в.пр.Хр. е разполагало с прекрасно организирана конна войска. Пак Херодот съобщава, че мидийският цар Киаксар (ок. 625–584 г.пр.Хр.) пръв разделил армията на копиеносци, стрелци с лъкове и конници (Hdt. 1, 103).
След Мидия, Лидия и Тракия, Персия е държавата, чиято силна армия, включително и конна, покорява Западна и Мала Азия. За Херодот предимствата на източната конница са безспорни, защото конете на (персийския) цар Ксеркс (486–464 г.пр.Хр.) са много по-бързи от тесалийските (елинските) (Hdt. 7, 40-41, 84).
Изследването на въпроса за появата на конницата в Елада показва, че атиняни първи създават този вид войска, но едва след победата над персите през 480 г.пр.Хр., при което половината от нея е наемна. Първата конница в Спарта е създадена след 424 г.пр.Хр. А названието на атинската и спартанската класа конници, всъщност означава колесничари, а не ездачи на коне. Очевидно, в полисите на Елада конницата не е свързана с владетелите и аристокрацията, както е в останалата част на Древния свят, а възниква изключително по военни причини.
Конницата се появява в Древния свят и Тракия, включително, след началото на І хил.пр.Хр. Тя е явление, което възниква в раннокласовите общества като социално-класов и военен атрибут на царете и аристокрацията, който заменя бойните колесници, изпълнявали тази роля през втората половина на ІІ хил.пр.Хр.
Калин Порожанов
Литература:
Дьяконов 1951: Дьяконов И. М. Ассиро-вавилонские источники по истории Урарту. – ВДИ, 1951, 2, 265-356; 3, 207-252.
Венедиков 1957: Венедиков Ив. Тракийската юзда. – ИАИ, ХХІ, 1957, 153-196.
Андреев 1969: Андреев Ю. В. Спартанские „всадники”. – ВДИ, 1969, 4, 24-36.
Ковалевская 1977: Ковалевская В. Б. Конь и всадник. Пути и судьбы. Москва,1977.
Порожанов 1993: Порожанов К. Конен народ ли са траките?. – Thracia, 10. Рал-Колобър. София, 1993, 81-88.