Титулатура

Проблематиката за титулатурата (Т.) на царете в древна Тракия е от значение за открояването на тяхното място в структурата на обществото и на държавните организации.

Най-ранни са известията в Омировите поеми и по-точно в Илиада, които отразяват поне два хронологични слоя в стратификацията на изворовите данни, а именно епохата на сблъсъците, породени от Троянската война и времето непосредствено след нея (ХІІІ – ХІІ в. пр. Хр.), включително периода до VІ в. пр. Хр.

            В отделните епизоди на различните песни се споменават вождовете Пейрой и Акамант – начело на траките, които мощния Хелеспонт обгражда, и още предводителите на киконите Евфем и Ментес. Най-важни с оглед на Т. са термините, които съпътстват имената им. За Ментес например, се употребява хегемон[F1]  (предводител, началник) [Hom. Il. XVII, 73], [F2] за Евфем – архонт (предводител, началник, вожд, командир) [Hom. Il. II, 846], за Пейрой – херос (предводител, вожд, славен мъж) [Hom. Il. II, 845]. На него се приписват и още две определения – агос (предводител, вожд) [Hom. Il. IV, 520], и аристос (най-добър, най-знатен/благороден, най-храбър) между траките [Hom. Il. VI, 7].

Установено е, че въпросните споменавания се отнасят към ранния слой на поемата и не са по-късни добавки. Те обаче, поставят въпроса за двувластието в тракийските предели в отделните династически домове към епохата на Троянската война и през Омирово време, включително до VІ в. пр. Хр., а и след това, особено по отношение на владетелите в Одриската държава. От тази гледна точка е от значение това, че точно там, където се локализират траките на Акамант и Пейрой, впоследствие възниква организацията на долонките. За нейния ръководител само веднъж Херодот употребява термина базилеос[РП3]  (цар) и то в множествено число [Hdt. 4, 34]. Точно той насочва към мисленето за възможно отсъствие на единодържавие, характерно за редица области дори в самата Елада.

Все пак определението царете на долонките вероятно цели да даде събирателно понятие за цялото пратеничество, което търси съветите на Делфийския оракул. Освен това може да се допусне още, че множественото число у бащата на историята не посочва някакво особено естество на властта при долонките и по-скоро говори за непрекъснати и чести смени на династиите през тези смутни години на война със съседите апсинтии или по други неизвестни причини.

За разлика от употребената терминология в Х-та песен на Илиада (Долонията), вождът на траките Резос винаги е съпроводен от уточнението базилеос, при това „треикон басилеос[F4] ” (цар на траките) [Hom. Il. X, 434-435]. Тази част на поемата е безспорно по-късна добавка и данните в нея отразяват епохата на VІ в. пр. Хр. Тогава интересите на атиняните към долнострумския район с планината Пангей, или по-общо казано към областта на Югозападна Тракия, нарастват значително. Титлата цар на траките фигурира в античната писмена литературна традиция и за местния владетел Олорпредшественика на Тукидид, който също живее през VІ в. пр. н .е. [Hdt. 6, 39].

За съжаление от изредените съобщения за номенклатурата на царете няма как да се извлече някаква по-съществена информация. Всъщност действителната проблематика около титулатурната практика възниква едва когато се отнесе към одриската династия и преди всичко към сравненията при споменаването на вождовете от древните автори или в епиграфските и нумизматичните паметници. Знае се например, че терминът „траикон басилеос” се използва за пръв път от Херодот за Ситалк, два пъти се употребява от Тукидид и един път от Диодор [Hdt. 7, 137; Thuc. 2, 25; Diod. 12, 50]. Колебанията при интерпретациите, логичните конструкции и объркванията идват при съпоставките с формулата „одрюсон басилеос” (цар на одрисите), явно валидни за основателя на Одриската държава Терес І, където отсъства характеристиката тракийски, или само с определението базилеос без други добавки.

В изворите липсват сведения за Т. на Севт І, който управлявал след Ситалк. Те са сравнително многобройни за неговия наследник Медок или Амадок І. Ксенофонт, който е негов съвременник и е лично осведомен за нещата в Тракия, обикновено го назовава цар на одрисите, а на едно място в Анабазис – просто цар, но никога не говори за него като за цар на траките [Xen. Anab.4, 8, 26; 7, 2, 36; 7, 3, 16]. Такова е положението и в Политика на Аристотел, където Медок е наречен цар на одрисите [Arist. Polit. 5, 1312a].

За разлика от тези автори, в известията на Диодор и на Корнелий Непот Медок и Севт са уточнени ту като „тракон басилеос” , ту като регибус Трацис”, но и като рекс Тракум” (царе на Тракия) [Diod. 12, 105, 3; 14, 94, 2; Nepos. Alcib. 7]. Предпочитанията за достоверността на съобщенията клонят към очевидеца на събитията Ксенофонт и към Аристотел, поради спецификата на неговия труд, посветен на формите на политическо управление в античния свят, а не към хронологчески по-късните автори и към компилираните им данни.

Друго важно свидетелство за Т. на одриските владетели е декретът от 386 – 385 г. пр. Хр.[F5]  на атинското народно събрание за честването на Хебризелм [SIG, N 138]. В него той също е именуван цар на одрисите, но и само цар Хебризелм, когато става дума, че посланиците му говорят от негово име – „хой пресбес басилеос Хебризелмидос” (посланиците на цар Хебризелм).

Приведените примери пораждат оживени спорове в историографията. Противоречията не биха съществували, ако повечето от съвременните изследователи си даваха сметка, че те са лишени от доказателствена стойност за различните хипотези, които се предлагат. Отделните характеристики за Т. се прилагат от елините по различни причини. В зависимост от обстоятелствата  (от нарастването или от отслабването на тракийската военна мощ), елините определят одриските династи с нюанси, които личат добре в писмените и епиграфските известия. Това обаче, не означава, че по този начин се удостоверява становището на самите траки и на царското семейство, а тъкмо обратното.

Така например съвсем не може да се мисли, че терминологията за Ситалк цар на траките е равнозначна на определението за Котис, синът на Райздос, който в един делфийски декрет от 60-те години на ІІІ в. пр. Хр. също е наречен цар на траките [SIG, N 438]. Със сигурност двете титулатури не са равностойни. Най-голямото объркване настъпва по отношение на Хебризелм, който в един и същи паметник е уточнен първо като цар на одрисите, а после само като цар Хебризелм.

Трябва да се има предвид, че непоследователността на елините е най-вече от политическо естество и от това, кой цар с какво понятие е означен и как е назован, не могат да се правят никакви изводи. При случая с Хебризелм използването на различни титули се насърчава от сложната обстановка в Тракия и на самия Тракийски Херсонес след операцията на Тразибул и възкачването на одрисеца на престола. В сложната обстановка, когато атиняните продължават опитите си да възстановят морския съюз, те не са добре запознати нито с размера на властта на новия владетел по крайбрежията, нито с неговата мощ, дипломатически позиции и т. н.

Политическата основа за терминологичното номиниране на отделните царе се долавя и в надписа от 357 – 356 г. пр. Хр., който следва хронологически [IG Vol. 2, N 126]. Картината, към която въвежда съдържанието на паметника, е, че малко време след смъртта на Котис І в държавата на одрисите кризисните тенденции надделяват над обединителните стремежи на сина му Керсеблепт. Царството се разпада на три дяла, начело с династи, които не са владетели нито на всички одриси, нито на всички траки.

Ето как във времената на вътрешен хаос и на залез на мощта на една от първите сили на Балканския полуостров атиняните си позволяват да изредят приемниците на Котис І – Берисад, Амадок и наследника му Керсеблепт, без никаква Т. Още по-драстично е положението със сина на Берисад – Кетрипор, който в договора с Атина и с останалите балкански съюзници срещу македонския цар Филип ІІ е наречен просто тракиец, за да се отличи от илириеца Граб и от пеонеца Липей – също царе [IG Vol. 2, N 126; SIG N 196].

Очевидно при титулатурната практика, спрямо балканските и в частност тракийските владетели, елините правят разлика между лична, монархическа и единодържавна власт, която се носи например от Ахеменидите, от македоните, където най-блестящият пример е с Александър ІІІ Велики, или от елинистическите сюзерени и се означава само с обозначението базилеос (цар) към името, и общонародностната, упражнявана над даден етнос. С други думи, когато наименованието е цар на траките, с него се предава елинското разбиране за владетел на народност, а когато определението за него е само цар, то недвусмислено посочва личен монарх.

По отношение на местната действителност е трудно да се твърди, че самият повелител се смята за всетракийски господар. Нумизматичният материал е достатъчно убедителен, най-малкото поради обстоятелството, че монети с легенда цар на траките могат и да не се открият, докато такива от типа Гета, цар на едоните от VІ – V в. пр. Хр.[RP6]  или на Мостис от ІІ – І в. пр. Хр. с титлата базилеос[RP7]  вероятно ще се умножат. Може би по политически съображения и главно поради силата на одрисите е и монетата с името Амадок и с етноним одризитон (одриси)[RP8] , стига екземплярът да не е фалшификат.

Личните имена на одриските династи от V в. пр. Хр. Спарадок и Севт І също фигурират върху монети, но без изрични уточнения. Това не означава, че в действителност те не са царе, защото самата терминология дава често доказателства за такива емисии без формулата базилеос. Затова пък появата на титула базилеос по монетите на едоните от VІ – V в. пр. Хр. е оригинално явление, което въобще отсъства в монетосеченето от това време, т. е. то не е сляпо подражание на тази дейност в елинските дворове и на битуващите там стандарти и легендите върху тях.

Античната писмена литературна традиция и епиграфските данни са категорични и за Т. на парадинастите или на страничните владетели – странични спрямо управляващото семейство военно-административни функционери, в съпоставка с тези на одриските царе. Това е достатъчен повод да се предположи и дори да се разкрие зависимостта в положението на първите в сравнение с вторите.[RP9]  Най-кристални са взаимоотношенията между Медок/Аматок І и т. нар. Севт ІІ. В Анабазис и в Хеленика Ксенофонт, който е непосредствен свидетел на сложната и динамична политическа обстановка, приема за Севт термина архонт в отличие от титула цар на одрисите, който дава на Медок [Xen. Andb. 7, 3, 16; Xen. Hel. 4, 8, 26]. За Аристотел положението е идентично, след като в Политика авторът нарича Севт стратег на Амадок [Arist. Polit. 5, 1312a].

Регламентацията на вътрешнополитическата уредба на държавата и строго определените рангови отлики между царя, династите или парадинастите се задържат в Тракия през цялата втора половина на І хил. пр. Хр. и не се накърняват дори в началото на І в. пр. Хр. от римляните. Това се отнася най-вече за управниците от т. нар. Одриско-сапейска династия, които в желанието да запазят автономията си, са верни съюзници на Рим и изпълнители на предначертаните от него директиви до самия си край през 46 г. Във вътрешността на Тракия те носят титлата царе, официално призната от римското правителство и са традиционни и законни наследници на предшествениците си.

Епиграфската документация позволява да се констатира, че редом с термина базилеос за някои владетели се употребява и една втора титла дюнастес (династ). Достатъчен за анализа е примерът с трите надписа за Аполоний, син на Ептяйкент, стратег на Реметалк. В най-стария от тях – от Виза[RP10] , Реметалк е наречен династ, за разлика от другите изредени персонажи и по-точно дядовците му по бащина и майчина линия, които са обозначени като базилевси (царе). Същата опозиция е налице и в надписа от Абритус, но формулата династва[РП11] , предназначена за Реметалк, е допълнена с по-късно изсеченото царства [IGBulg. Vol. 2, N 743].

Най-показателен е надписът от Бургас, където началната алюзия за статута на Реметалк е династ, вероятно под формата дюнастеуонтос[РП12] , върху която личи регравюрата базилеос. В духа на римската политика това е съвсем естествено, защото в амбицията си да си възвърне пълното царско достойнство, Реметалк се приспособява към сервилно поведение, взема участие в потушаването на тракийското въстание през 26 г. и изглежда малко след това получава титлата „цар”. Добър аргумент в този смисъл са и монетите, които сече с легендата базилеос Ройметалкон (цар Реметалк)[РП13] .

В заключение е допустимо да се каже, че по всяка вероятност дори през тази късна епоха, съотношението между цар и династ е отзвук от ранната вътрешнотракийска политическа уредба, където разликата в статута (особено в периодите на разцвет на отделните тракийски държавни организации) има действителна стойност, а регламентацията на отношенията е категорично установена. 

Димитър Попов

Литература:

Фол, Ал. Демографска и социална структура на древна Тракия. І хилядолетие пр. Хр. София, 1971.

Фол, Ал. Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие до края на пети век преди новата ера. София, 1972.

 

 

 


 [F1]Линк-речник

 [F2]Линк-извор

 [РП3]Линк с обяснение на термина и варианти на изписване

 [F4]Да се дава ли и на гръцки?

 [F5]Ще се прави ли статия?

 [RP6]Снимка на монетата?

 [RP7]Снимка?

 [RP8]Снимка?

 [RP9]Няма ли да се сложи и цитирането на Тукидид, където то се появява като хапакс?

 [RP10]Линк към Виза!

 [РП11]????????

 [РП12]???????

 [РП13]?????